Определение № 4500 от 09.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 945/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. К. М., чрез процесуалния й представител адвокат М. К., против решение №361 от 30.11.2023г. по в.гр.д.№313/2023г. на ОС – гр.Ямбол в частта, с което е отменено решение №25/23.03.2023г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.№20222320100255 по описа за 2022г. на този съд в частта, с която е отхвърлен предявения от ищците П. И. Н., П. Т. Т. и М. Т. П., против Й. К. М. от [населено място] иск за установяване, че ищците са собственици на 5/9 ид.части от дворно място в [населено място], представляващо поземлен имот с планоснимачен номер 24 по кадастралния план на [населено място] с площ на дворното място 9 100кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 63кв.м., второстепенна сграда, представляваща стопанска постройка с площ от 56кв.м. и навес с площ от 50кв.м., както и в частта на присъдените на ответницата Й. К. М. разноски за разликата над сумата 750лв., като вместо него е:

• прието за установено по иска с правно основание чл.108 ЗС по отношение на Й. К. М. от [населено място], Общ.Т., Обл.Х., [улица], с ЕГН [ЕГН], че Д. С. Н. от [населено място], Обл.Х., [улица], ЕГН [ЕГН], М. П. Н. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], И. П. Н. от [населено място].Х., [улица], ЕГН [ЕГН], С. П. Н. от [населено място], Обл.Х., [улица], ЕГН [ЕГН], П. Т. Т. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и М. Т. П. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] са собственици по наследство от И. Н. И., б.ж. на [населено място], поч. на 26.12.1987г., на 5/9 ид.части от недвижимия имот- дворно място в [населено място], Обл.Х., с площ на дворното място от 9 100кв.м., представляващо поземлен имот с планоснимачен номер 24 по кадастралния план на [населено място], заедно с построените в дворното място паянтова жилищна сграда с площ от 63кв.м., второстепенна сграда, представляваща стопанска постройка с площ от 56кв.в. и навес с площ от 50кв.м., при граници на имота: ПИ-*, ПИ- * и от две страни улици;

• отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК в частта за 5/9 идеална части Нотариален акт №94, т.IV, рег. № 819, н.д. № 189/2014г. на съдия по вписванията при Районен съд - Тополовград, вписан в Служба но вписванията при PC – Тополовград с вх. рег. № 819/21.05.2014г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Й. К. М. от [населено място], Общ.Т., Обл.Х., [улица], с ЕГН [ЕГН] е призната за собственик по давностно владение на недвижимия имот в [населено място], Обл.Х., съставляващ дворно място с площ от 9 100кв.м., представляващ поземлен имот с планоснимачен номер 24 по кадастралния план на [населено място], заедно с построените в дворното място паянтова жилищна сграда с площ от 63кв.м., второстепенна сграда, представляваща стопанска постройка с площ от 56кв.в. и навес с площ от 50кв.м., при граници:ПИ-*, ПИ -*и от две страни улици/решението в частта, с която са отхвърлени исковете за предаване владението върху имота не е било обжалвано и е влязло в законна сила/.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че са налице предпоставките за това по чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност, че следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси:

1/Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за нарушения на чл.146 от ГПК ако във въззивната жалба няма оплаквания в тази връзка и ищецът не е възразил по доклада пред първата инстанция:

Въззивното решение противоречи на т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №42/09.06.2015г. по гр.д.№4492/2014г. на ВКС, ІІІг.о.

2/Допустимо ли е отстраняване на дефекти в исковата молба пред въззивния съд, касаещи обстоятелствата по чл.127, т.4 и т.5 от ГПК, свързани с промяна основанието, факти и петутим.Може ли въззивният съд да обоснове решението си на факти и обстоятелства, които не са посочени в исковата молба и които ненадлежно са въведени пред тази инстанция.

Решението противоречи на ТР№2/02.07.2004г. по т.д.№2/2004г. на ОСГТК на ВКС, решение №33/19.02.2015г. по гр.д.№3050/2014г. на ВКС ІVг.о. и решение №288/29.12.2015г. по гр.д.№2293/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.

3/Може ли съдът да подпомага с указанията си една от страните по спора и по свой почин да въвежда обстоятелства.

Противоречие с ТР№4/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС и решение №60/16.06.2020г. по гр.д.№3430/2019г. на ВКС, ІІІ г.о.;

4/Допустимо ли е да се твърди и приеме от съда, че е налице нововъзникнал факт/приет като доказателство документ/, след като в първоинстанционното производство този факт е обсъждан.

5/Каква e достатъчната степен, в която трябва да се установи идентичност между имоти, описани в различни документи.Възможно ли е да има идентичност на имот, който в единия документ е описан с площ повече от два пъти по-малка от описаната в другия документ и нито един от посочените съседи не съвпада.Допустимо ли е съдът да прави преценка за идентичност на имоти ако в исковата молба не е посочена площта на имота по действащия план и не е посочена площта по стар план.

Противоречие на изводите на въззивния съд с решение 0154/21.01.2019г. по гр.д.№500/2018г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №253/18.05.2010г. по гр.д.№1114/2009г. на ВКС, ІІ г.о.

6/Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и такива по нотариално дело, което е приобщено като доказателство, доводите и възраженията на страните и по какъв начин следва да се извърши анализ на показанията на разпитаните свидетели. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.

Противоречие с решение №22/29.06.2017г. по гр.д.№2113/2016г. на ВКС, І г.о., решение №8/19.03.2018г. по гр.д.№1285/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №409/28.02.2013г. по гр.д.№59/2011г. на ВКС, І г.о. и решение №48/11.09.2018г. по гр.д.№1669/2017г. на ВКС, ІІ г.о.

7/Когато уважава иска по чл.537, ал.2 от ГПК допустимо ли е съдът да отмени нотариалния акт, след като правото на собственост е отречено изцяло, до наследствената част по закон.

Решението противоречи на решение №1942/15.01.2002г. по гр.д.№298/2001г. на ВКС, ІV г.о.

8/В кой момент се преклудира възражението за придобивна давност, ако то се прави от ищеца.

Нарушение на т.4 на ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

9/Ако фактическата власт върху вещта е установена чрез завладяване, нужно ли е владелецът да демонстрира промяна в намерението си за своене и длъжен ли е да уведоми и манифестира това намерение пред собствениците.

Решението е постановено в противоречие с решение №262/29.1.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение №144/02.12.2014г. по гр.д.№1650/2014г. на ВКС, ІІ г.о., решение №200/02.01.2018г. по гр.д.№350/2017г. на ВКС, І г.о. и ТР№4/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС.

10/Допустимо ли е във въззивното производство съдът да допусне до преразпит свидетел/с молбата за отстраняване нередовностите на исковата молба/, който по същество излага същите факти, които е изложил и пред първата инстанция, ако не е поискана поправка на протокола от първоинстанционния съд и не е поискан преразпит от този съд.

Противоречие с решение №466/24.11.2011г. по гр.д.№1834/2010г. на ВКС, ІV г.о.

Ответниците по касационната жалба Д. С. Н., М. П. Н. от [населено място], [улица], И. П. Н., С. П. Н., П. Т. Т. и М. Т. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на И. Н. И., б.ж. на [населено място], поч. на 26.12.1987г., а ответницата Й. М. е снаха на неговата дъщеря П.Ч., която не участва като страна по делото.

По делото е представен н.а.№94/21.05.2014г. по описа на съдия по вписванията при Тополовградски районен съд, с който ответницата Й. М. е била призната за собственик по давност на процесния имот.В нотариалното дело е приложен частен писмен договор от 05.05.1952г., с който наследодателят на ищците И. И. е закупил спорния имот и е получил фактическа власт върху него.Приложено е по делото и удостоверение на кмета на Община Тополовград, че съгласно разписен списък процесния имот е записан на И. И..

С договор за дарение по н.а.№96/21.05.2014г. на съдия по вписванията при Тополовградски районен съд Й. М. и съпругът й М. М. са дарили на сина си П. Ж. придобитият по давност имот.

Разпитаните пред първата инстанция свидетели на страната на ищците установяват, че спорният имот е бил собственост на дядо И., а след неговата смърт грижите за него били поети от сина му С., който поддържал двора, гледал зеленчуци и имал поставени кошери в него.С. и брат му П./ищец по делото/ направили ремонт на покрива и помещенията в къщата.Имотът бил посещаван от всички останали наследници на дядо И..За ответницата свидетелите са поддържали показания, че същата не е посещавала имота след смъртта на дядо И., а съпругът и и синът й един път в годината идвали за сенокос, като двамата също направили ремонт на покрива на къщата, след ремонта, който извършили братята С. и П., а след смъртта на С. съпругът на ответницата сменил ключа на къщата, заключил я и спрял да допуска в имота ищците.

Доведеният от ответницата свидетел Ж.И., който е разпитан и в нотариалното производство, е поддържал показания, че наследниците на И. И. са имали постигнато споразумение с ответницата и през 2002-2003г. са й прехвърлили спорния имот, като с цената за имота са били заплатени дяловете на наследниците.За тези обстоятелства свидетелят научил от ответницата и от дядо С., а след като Й. се снабдила с документ за собственост за имота, тя го прехвърлила на сина си П., който с баща си се грижел за градината, двамата косяли сено и извършили ремонт на покрива.Свидетелят Р.Р. е дал показания, че ответницата и съпругът й редовно посещавали имота докато бил жив С. и е установил, че след като П. - синът на ответницата придобил от нея процесния имот, той извършил ремонт на къщата и се грижел за имота, а преди това помагал в градината, извършвал сенокос и помагал на дядо С. в грижите за кошерите.

Пред въззивната инстанция е събрано ново доказателство – изслушани са показанията на свидетеля М.Х., съсед на спорния имот, който е поддържал, че наследодателят на ищците И. И. е живеел в имота отпреди 1954г., обитавал къщата със семейството си, грижел се за градината, никой не смущавал фактическата му власт върху имота и същата продължила до смъртта му през 1987г.След смъртта на наследодателя грижите за имота полагал синът му С., с помощта на другия син П..За ответницата свидетелят е установил, че не е посещавала имота след смъртта на И. И., съпругът й и синът й идвали за коситбата на имота през лятото, а преди две години съпругът на Й. сменил бравата на къщата и не допуснал останалите наследници да влязат в имота.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел следното от правна страна:

За уважаването на предявения осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС – за установяване на собствеността и за предаване владението на недвижима вещ, следва да е осъществен следния фактически състав: ищецът/ищците да е собственик; вещта да се държи или владее от ответника и фактическата власт да се осъществява от ответника без основание, противопоставимо на ищеца.Предвид този подлежащ на установяване фактически състав, в случая предмет на доказване по предявения ревандикационен иск за собственост по чл.108 ЗС, е визираното в исковата молба основание за правата на ищците - наследяване и изтекла в полза на наследодателя им 10-годишна придобивна давност, както и владеенето на имота от ответницата, което е без основание.

Тъй като ищците са оспорили правото на собственост върху имота, признато на ответницата Й.М. с констативиния нотариален акт и не разполагат с документ за собственост, съгласно разясненията на ОСГК на ВКС, дадени в ТР №11/2013г. по т.д. №11/2012г., ищците носят тежестта да докажат и несъществуването на признатото от нотариуса право. Придобивната давност, съгласно чл.79 ЗС е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68, ал.1 ЗС) в продължение на определен от закона период от време (10 5 години за недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от владелеца за същото. Правото на позоваване може да се обективира и от наследниците на лицето, доколкото то преминава в наследството, какъвто е настоящият случай с предявения от ищците иск (ТР №7/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС).В разглеждания случай ищците са се позовали на осъществения фактически състав на посочения оригинерен придобивен способ за собственост на процесния имот, като са посочили, че в периода от 1952г., до смъртта му през 1987г. е осъществено владение върху имота от наследодателя им И. И. и давността е изтекла.Въззивният съд е приел, че ищците, чиято е доказателствената тежест в процеса, са установили при условията на главно пълно доказване фактическия състав на придобивната давност. От приетия като доказателство частен писмен договор от 05.05.1952г., съдържащ се в нот.д. №189/2014г. на съдия по вписванията при ТРС, по делото е установено, че наследодателят на ищците е закупил не в предвидената нотариална форма спорния имот, но при сключване на договора е получил владението на имота.С показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел М.Х., чиито показания съдът кредитира, тъй като са логични, еднопосочни и безпристрастни, се установява твърдяното от ищците явно, необезпокоявано от никого и непрекъснато господство върху процесния имот от наследодателя И. И. до смъртта му през 1987г., който период е повече от 30 години. Свидетелят е имал преки и постоянни наблюдения върху имота през продължителен период от време - от рождението си през 1954г. до настоящия момент, бил е съсед на имота и установява осъществяваното владение върху имота - дворното място и постройките в него от И. И., което владение е продължило повече от 10 години - необходимия според чл.79, ал.1 ЗС срок за придобиване на имота по давност при недобросъвестно владение.Вписването в разписния списък на имота на името на И. Н. И. като собственик на имота и показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Х. и Х., ценени съвкупно с показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел, според въззивният съд установяват твърдяното от ищците оригинерно придобивно основание на правото на собственост върху имота от техния наследодател И. И..

Наследодателят И. Н. И. е починал на 26.12.1987г. и е оставил за свои наследници по закон четири деца – синовете П. И. Н. и С. И. Н., както и дъщерите П. И. Ч. и Я. И. Г., при което на основание чл.5, ал.1 ЗН децата са получили по 1/4 ид.част от наследството. След смъртта на Я. Г. трите й дъщери са получили по 1/3 от нейния дял, или ищците П. Т. и М. П. (както и дъщерята Г. Ш., която не е страна по делото) са получили по 1/12 ид.част от наследството на И. И..Синът С. Н. е починал и не е оставил като наследници деца или други низходящи, нито възходящи, като на основание чл.8, ал.1, вр. с чл.10 ЗН неговият брат П. Н., сестра му П.Ч. и децата на сестра му Я. Г. са получили по 1/3 от неговия дял, или ищецът П. Н. е получил 1/3 ид.част (4/12 ид.части) от наследството на И. И., ищците П. Т. и М. П. – по 1/9 ид.части (4/36 ид.части), а след смъртта на ищеца П. Н., неговите наследници (Д.Н., М.Н., Ив.Н. и Св.Н.) и ищците П. Т. и М. П. се легитимират като съсобственици в процесния имот с притежавани общо 5/9 идеални части.

Въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответницата Й.М., че е завладяла спорния имот с едностранни действия.По делото единствено свидетелят Р. е поддържал, че ответницата и съпругът й редовно са посещавали спорния имот, докато е бил жив синът на наследодателя С. Н..Тези показания обаче въззивният съд не е ценил изцяло с доверие, тъй като са опровергани с показанията на всички останали свидетели по делото, които са разпитани и които са заявили, че след смъртта на наследодателя И. И. ответницата не е посещавала имота.Свидетелите Х., Х., А. и М.Х. са категорични, че след смъртта на наследодателя И. И. за имота преимуществено се е грижил синът му С., който е посещавал почти ежедневно имота, отглеждал е пчели и зеленчуци в него, но имотът е посещаван и от другите наследници на И. И., като двамата братя – П. и С. са извършили ремонт в къщата и на покрива на къщата. Следователно, към момента на смъртта си през 1987г. собственик и владелец на имота е бил наследодателят на ищците И. И. и владението като фактическо състояние е преминало към наследниците му, а С. Н. е упражнявал фактическата власт за всички наследници. По делото единствено свидетелят Ж.И. е поддържал, че по споразумение с наследниците на И. И. ответницата им е заплатила цената за имота и е получила от тях владението на имота, като тези показания не следва да се кредитират, тъй като почиват на казаното от ответницата на свидетеля, но дори и при кредитиране на тези показания, липсват данни по делото наследниците да са отстъпили на ответницата доброволно владението, липсват и данни ответницата да е осъществила действия, с които да отрече правата на наследниците като владелци.Няма никакви данни и за това чрез С. Н. ответницата да е извършила действия, сочещи, че упражнява реално фактическата власт върху имота с намерение за своене.Безспорно по делото е установено с показанията на всички разпитани свидетели, че съпругът и синът на ответницата са посещавали имота, когато ежегодно са извършвали сенокоса в него и са предприели ремонт на покрива на къщата, но няма данни чрез съпруга и сина си ответницата да е установила своя фактическа власт върху имота, която да е противопоставена на останалите наследници, при отчитане, че съпругът и синът на ответницата са съответно син и внук на един от наследниците на общия наследодател на ищците – на дъщерята П.Ч. и действията им са били със знанието на останалите наследници.Наред с това няма данни съпругът и синът да са демонстрирали своене на имота за ответницата и да са отблъснали владението на останалите наследници преди смъртта на С. Н. през 2020г.Именно след смъртта на С., от семейството на ответницата е била сменена бравата на къщата, същата е била заключена и е бил възпрепятстван достъпа на ищците до имота, но към датата на издаване на констативния нотариален акт –21.05.2014г. не е установено осъществено от страна на ответницата давностно владение явно, спокойно и несъмнено, т.е. упражнявана от ответницата лично или чрез трети лица фактическа власт с намерение за своене за себе си, което намерение да е противопоставено на собствениците и което да е упражнявано така, че веки заинтересован да може да научи за него и същото да е достигнало до собствениците.От 2020г. до завеждането на исковата молба в съда на 18.10.2022г. не е изминал изискуемия от закона срок за придобиване на имота от ответницата по давност, а и същата се е разпоредила с имота още през 2014г.

Поради изложеното е прието, че ищците са установили своята материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.108 ЗС - че са собственици с притежавани общо 5/9 идеални части от процесния имот, придобити по наследство от И. Н. И., който е бил собственик на имота на оригинерно правно основание. Ищците са доказали правото си на собственост, което е противопоставимо на това на ответницата като титуляр на констативния нот.акт за собственост по чл.587 ГПК, т.к. е установено, че ответницата не е станала собственик на посочените притежавани от ищците идеални части от имота, поради което предявеният иск по чл.108 ЗС в неговата установителна част, следва да се уважи за притежаваните от ищците 5/9 идеални части, както и следва да се уважи искането на ищците за отмяна на констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК относно тези 5/9 идеални части.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност/чл.280, ал.2 от ГПК/.

Доводът на касатора за вероятна недопустимост на решението е неоснователен, тъй като въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която е посочено естеството на възникналия между страните спор и по искане за защита, което съответства на накърненото от ответника право на ищците.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като посочените в изложението решения са в случая неотносими.В тях е посочено какви са правомощията на въззивния съд при неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, която неправилност се изразява в допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с изготвяне на доклада.В процесния случай въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с т.5 от ТР№1/2013г. на ОСГТК, мотиви, в която е разгледан въпроса за правомощията на въззивната инстанция, която установи, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитум, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна.В този случай въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.В останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК – въззивният съд може да остави без движение исковата при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора.При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати.

По втория и третия въпрос следва да се даде общ отговор, тъй като са свързани помежду си.Според т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС: отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК-отм./чл.127 и чл.128 от сега действащия ГПК/ при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК – отм./чл.214 и чл.228 от ГПК/.Непосочването от страна на ищеца на придобивното основание на което претендира, че е придобил правото на собственост върху спорния имот, съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която може да бъде отстранена по указания на въззивния съд.Даването на указания към ищеца по реда на чл.129, ал.2 от ГПК не съставлява подпомагане на една от страните, което да води до нарушаване на принципа за равенство на страните в процеса, тъй като съдът е длъжен да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора.Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.

Четвъртият въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че единственото ново доказателствено средство са показанията на св.М.Х., който е бил изслушан пред въззивната инстанция.В останалата част е направена преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, каквото е и задължението на съда по чл.236, ал.2 от ГПК.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по петия поставен в изложението въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са в отклонение от посочените две решения на тричленни състави на ВКС.В исковата молба, поправена в хода на въззивното производство е посочено, че спорният имот, който е съсобствен между наследниците на И. Н. И., е ПИ с пл.№*** по кадастралния план на [населено място], област Х., ведно с изградените в него сгради, който имот по скица е с площ от 9 100кв.м.Изводът на въззивния съд, че именно това е имотът, който общият наследодател е владял до смъртта си през 1997г. се основава на събраните по делото свидетелски показания, според които И.И. е владял имот с площ от 9дка, в който има изградени къща и навес.Именно върху този имот неговите наследници са установили съвладение след неговата смърт.Без значение е разминаването в площта на описания имот в договора за покупко-продажба, сключен от И. в частна писмена форма, и процесния, тъй като правото на собственост е придобито на оригинерно, а не на деравативно основание.Няма пречка наследодателят на ищците да е установил владение върху имот, който е с по-голяма площ от този по договора за продажба.

Не следва да се допуска касационно обжалване по шестия въпрос, тъй като въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК.Изложени са мотиви относно всички спорни между страните обстоятелства: имотът е бил придобит по давност от общия наследодател, който го е владял непрекъснато в продължение на повече от 30г.; същият не се е позовал приживе на придобивна давност, но това е сторено от неговите наследници в рамките на настоящия процес, което е в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2012г., ОСГК: Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя; установено след смъртта на общия наследодател съвладение от неговите наследници/в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/; липсата на доказателства, че ответницата/която не е наследник на общия наследодател/ е установила владение върху процесния имот.

Не следва да се допуска касационно обжалване по седмия поставен въпрос, тъй като посоченото в изложението решение не съставлява съдебна практика на ВКС, която попада в обхвата на т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, тъй като не е решение по чл.290 от ГПК.

Осмият въпрос е лишен от смисъл, тъй като възражението е защитно средство на ответника в процеса, което може да бъде заявено в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.Ищецът заявява придобивното си основание с исковата молба.

Не следва да се допуска касационно обжалване по деветия въпрос, тъй като посочените в изложението решения са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, че ответницата не е собственик на спорния имот по давност.Изрично на стр.7 от въззивното решение е посочено, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че имота е бил посещаван от съпруга на ответницата и от нейния син, но не и от нея самата.След като последната не е установила владение върху спорния имот е безпредметно да се обсъжда дали това действие /завладяването/ следва да бъде доведено до знанието на собствениците на този имот.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последния поставен въпрос, тъй като действията на въззивния съд не са били в противоречие с посоченото в изложението решение, тъй като искането за преразпит на свидетеля не е основано на твърдения за непълнота на протокола от съдебно заседание, в което лицето е било изслушано.В цитираното решение на ВКС изрично е посочено, че въпросът за повторното изслушване от съда на свидетели и вещи лица съгласно чл. 171, ал. 2 ГПК е предоставен изцяло на свободната преценка на съда и определенията, с които той разрешава тези въпроси, са изключени от инстанционен контрол.

От изложеното по-горе следва, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение