Определение № 50840 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1735/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. М., чрез адв. А. Н., срещу въззивно решение № 145 от 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 1790/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено изцяло решение № 1613 от 31.03.2020 г. по гр. д. № 15977/2019 г. на Районен съд – Варна и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от на М. С. М. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата М. С. М. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 6325,63 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. за обект, находящ се в [населено място], за която сума е издадена фактура № 0105982082/20.09.2019 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички оспорвания, наведени още с исковата молба от ищеца, както и на всички посочени от него възражения, независимо от дадените от ВКС указания за нова СТЕ, доколкото и от тях зависи изхода на спора?“ – излагат се съображения, че ищцата в случая е оспорила законосъобразността на процедурата по извършване на корекцията, при която не са спазени изискванията и нормата на ПИКЕЕ, което не било обсъдено в мотивите на обжалваното решение; 2/ „Допустимо ли е приложение на общите правила за доказване на определени факти, доколкото отношенията в производството са между доставчик на електрическа енергия и потребител, които отношения се регулират от специален закон – ЗЕ и по специален ред и в които участва задължително и държавата чрез неин орган – КЕВР? В този смисъл също, допустимо ли е приложението на общите закони, в които няма определени приложения, напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък допустими граници на грешката и/или специализирана терминология като невизуализирани регистри?“; 3/ „Нарушава ли се принципът на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и закрепеният в чл. 82 ЗЗД такъв за виновен характер на договорната отговорност, когато купувачът е задължен да плати реално дължима цена за продадена енергия, при доставено определено количество ел. енергия, когато е отчетена енергия в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена, в случай, че не е установена вина на купувача обуславяща грешка при отчитането, а напротив, правата на купувача са били нарушени, защото той не е имал възможност да осъществява контрол върху всички показания на средството за търговско измерване по смисъла на чл. 10 от ПИКЕЕ?“; 4/ „Нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД има ли императивен характер и допустимо ли е страната по договор да бъде осъдена да заплати претърпяна от другата страна евентуална загуба/цена на продадена ел. енергия/, настъпила поради неполагане на необходимите грижи върху намиращо се под негов контрол и представляващо негова собственост средство за търговско измерване, още повече, че прочитът на данни и параметризацията на въпросното СТИ се извършва посредством пароли за достъп, които могат да се определят само от електроразпределителното дружество?“; 5/ „Доколкото още с исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираната от ответното дружество сума по фактура № 0105982082/20.09.2019 г. и Приложение А, следва ли съдът да го обсъди в мотивите си? Следва ли задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС да намерят приложение спрямо възражението?“; 6/ „Допустимо ли е ответното дружество да извърши корекция за потребена ел. енергия по ПИКЕЕ, която да включва период преди влизане в сила на новите ПИКЕЕ /02.05.2019 г./, доколкото обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба?“. Във връзка с поставените въпроси касаторът поддържа, че същите са от значение за развитие на правото. Ответната страна по делото „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Л. М., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. С атакуваното в настоящето касационно производство по чл. 295 ГПК въззивно решение, въззивният съд е установил, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Посочил е също, че от приетия по делото КП № 1105751/13.06.2019 г. се установява, че на посочената дата служители на "Електроразпределение Север" АД са извършили проверка на електромера, отчитащ потреблението на електрическа енергия в процесния обект. От констативен протокол за техническа проверка № 1777/12.09.2019 г. на БИМ, се установявало, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Посочено е, че електромерът не съответства на технически характеристики. Съдът е посочил още, че на основание извършената проверка "Електроразпределение Север" АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 19.09.2019 г., с което е начислена общо ел. енергия в размер на 36650 kWh за период от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, според въззивния съд се установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като същият е монтиран в битов обект и е активиран да отчита по две тарифи – нощна и дневна, показанията по които се визуализират на дисплея. Според вещото лице след като показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви към датата на монтажа на електромера, то и показанията по останалите тарифи са били нулеви. Съгласно експертното заключение наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на същия и по точно – в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с процесната фактура е определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при редовен отчет. Допълнително начисленото количество ел. енергия не е от редовен отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка. Същото не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. Съобразно заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза, назначена съобразно указанията на предишния състав на ВКС, въззивният съд е приел, че целта на констатираното софтуерно въздействие е в определени часове на денонощието използваната електроенергия да се натрупва в трета, невизуализирана на дисплея и неотчитана тарифа ТЗ. Промяната на тарифната схема е резултат на целенасочено човешко поведение. Възможната причина за наличие на показания в регистър 1.8.3 е препрограмирането на СТИ чрез промяна на стандартната му тарифна схема, като е настроен да отчита изразходената енергия в определени часове на денонощието, към регистър 1.8.3. По този начин с течение на времето в регистъра са се натрупали 36650 кВтч. С притежавания от ЕРП Север софтуер не могат да бъдат променяни данните в регистрите на тарифите. Няма налични данни електромерът да е бил отварян преди извършване на експертиза в БИМ. Не е възможно показанията в регистрите на CTИ да се променят софтуерно чрез софтуера, предоставен на "Електроразпределение Север" АД, тъй като той позволява промени само в определени параметри, но стойностите в регистрите към тарифи не са заложени в списъка с възможните манипулации. При приемане на най-ниската максимална допустима мощност от 8kW потреблението на процесния обект може да достигне до 49 056 kWh за една година. Със становището по настоящото дело е начислено допълнително количество от 36 650 кВТч електроенергия за периода от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. От записите в процесното устройство не може да се определи датата на вмешателството. При тези фактически данни и предвид указанията, съдържащи се в решението на предходния състав на ВКС, въззивният съд е приел, че в случая дори да не е налице хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ, то приложение следва да намери нормата на чл. 183 ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стоки. Съобразил е, че специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД. В тази връзка е констатирал, че при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Съдът е отчел също така, че за да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този смисъл според въззивния състав неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/. Предвид заключенията на вещите лица, че ако показанията по двете видими тарифи са нулеви, то би трябвало да са нулеви и по невизуализираните регистри, въззивният съд е направил извод, че доколкото СТИ е било монтирано на обекта на ищеца ново, с нулеви показания по всички тарифи, вкл. невизуализираните такива, то отчетеното при проверката в скрития регистър количество ел. енергия, е било натрупано, съответно потребено от ищеца след монтирането му на неговия обект. Съдът е съобразил също така, че ответното дружество е начислило количество ел. енергия в размер на 36650 кВтч за периода от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г., като според вещите лица това количество ел. енергия било напълно доставимо дори за период от една година при най-ниската максимална допустима мощност. Съобразявайки заключението на комплексната СТЕ, което е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, въззивният състав е приел, че ответното дружество е установило, че в периода 13.02.2016 г. – 13.06.2019 г. е доставило в обекта на потребление на ищеца ел. енергия в размер на 36650 кВтч, предвид което се установява дължимостта на сумата от 6325,63 лв. на основание чл. 200, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното, въззивният съд е преценил, че предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради което е отменил първоинстанционното решение. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава следното: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Наведените в изложението първи и пети въпрос се свеждат до уточнения от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) въпрос за задължението на въззивния съд при връщане на делото от ВКС да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона и за извършване на конкретни съдопроизводствени действия, в т. ч. да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи, твърдения и възражения на страните и на всички доказателства по делото. Въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда. Във връзка с него не е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК, тъй като е налице задължителна за съдилищата практика, според която съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане и последният е длъжен да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените последици. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия /на съда и на страните/ са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство или надлежно въведено възражение, което му е предписано да обсъди. За проверка съответствието на въззивното решение с тази практика, касационното обжалване следва бъде допуснато на основание чл.280 т.1 ГПК. С поставените от касатора в изложението втори, трети, четвърти и шести въпрос не не се обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация. В голямата си част тези въпроси са фактически - т. е. отговорът по тях предполага обсъждане на доказателствата – процесуално действие, което е относимо към втората фаза на производството. В другата си част въпросите са зададени общотеоретично, а не в контекста на правните разрешения на съда. В питанията се съдържа изложение на фактите, осъществили се и установяващи противните на възприетите от съда изводи според собственото на касатора виждане за тяхната взаимовръзка и тълкуване. Чрез навеждането на тези въпроси касаторът по същество преповтаря изложението на фактите от касационната жалба, които според неговото убеждение са релевантни за спора. Не на последно място по конкретните питания на касатора за приложимото право, за начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ, за принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, ВКС се е произнесъл при първото касационно обжалване и дадените разрешения се споделят от настоящия състав. Съгласно ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/10 г. на ОСГТК на ВКС второто касационно обжалване не може де са допусне по същите правни въпроси, по които ВКС се е произнесъл при първата касация. За изчерпателност на мотивите следва да се посочи също, че по отношение на формулираните въпроси не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая жалбоподателят бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. В обобщение: касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 т.1 ГПК по наведените в изложението първи и пети въпрос, които обобщено се свеждат до уточнения от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) въпрос за задължението на въззивния съд при връщане на делото от ВКС да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона и за извършване на конкретни съдопроизводствени действия, в т. ч. да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи, твърдения и възражения на страните и на всички доказателства по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,