Определение № 134 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. Д. срещу Решение № 519 от 17.12.2014 г. по в.гр.д.№ 426/14 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 131 от 08.09.2014 г. по гр.д.№ 172/14 г. на Районен съд- [населено място], с което е отхвърлен предявеният от касатора против Общинска служба по земеделие- [населено място] иск с правна квалификация чл.124, ал.1 във връзка с чл.270, ал.2 ГПК- за установяване нищожността на определение, постановено в съдебно заседание на 15.06.2006 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 58/06 г. на РС- [населено място], образувано по иск с правна квалификация чл.13, ал.2 З. на касатора в настоящото производство против ОС „Земеделие”- [населено място], поради оттегляне на иска. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, с оглед на което се моли за неговото отменяване. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е въпросът, нищожен ли е съдебен акт, постановен в нарушение на императивна материалноправна норма от публичен ред, каквито според касатора са нормите на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, като се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба- ОС „Земеделие”- [населено място] не е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. В конкретния случай посоченият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос не е от обуславящо значение за изхода на спора, доколкото предявеният иск по чл.270, ал.2 ГПК не се основава на твърдението, че определението за прекратяване на производството по гр.д.№ 58/06 г. на РС- [населено място] е постановено в нарушение на императивна материалноправна норма от публичен ред, а се твърди липса на надлежно волеизявление на ищеца за десезиране на съда по смисъла на чл.119, ал.1 ГПК /отм./, и поради това поставеният от касатора правен въпрос изобщо не е разглеждан от въззивния съд, тъй като стои извън основанието на предявения иск. Независимо от това, дори и да се приеме, че този въпрос е от значение за правилното решаване на делото, твърдяното основание за допускане на касационното обжалване не е налице предвид наличието на задължителна съдебна практика /ТР № 1 от 10.02.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г. на ОСГТК/, възприемаща общовъзприетото както в доктрината, така и в съдебната практика, че е нищожно само това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Нарушението на материалния закон е порок, който няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност, която се релевира по пътя на инстанционния контрол в рамките на преклузивните срокове за подаване на въззивна и касационна жалба. Предвид горното, следва да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора в случая не са налице. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение