Определение № 327 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Династия МГМ“ ООД с ЕИК[ЕИК], чрез управителя М. Д., приподписана от адв. С. срещу определение № 703 от 04.03.2020 г. по ч. гр. д. № 924/2020 г. на Апелативен съд – София. С последното е потвърдено определение № 30250/20.12.2019 г. по гр. д. № 10111/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), I ГО, 25 състав, за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалния правен спор, предмет на т. д. № 1685/2013 г. по описа на СГС. В частната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение и се иска отмяната му. Ответникът М. М. Д. не е взела становище по жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, поради което е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира следното. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че изходът по т. д. № 1685/2013 г. по описа на СГС, с предмет отрицателни установителни искове за прогласяване на деривативния придобивен за обещателя по предварителния договор способ – публичната продан на процесния апартамент (приключила с влязло в сила Постановление за възлагане от 04.04.2008 г., издадено по изп. д. № 20078620400161 по описа на ЧСИ Мариола Гарибова, с рег. № 862 при КЧСИ) за недействителна (на две отделни основания), е от преюдициално значение за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД относно обявяването за окончателен на сключения предварителен договор за покупко-продажбата на имота, по която именно претенция е образувано спряното исково производство. Развити са доводи, че нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт. По този начин, при съотнасяне на тези два спора като обуславящ към обусловен, не би се достигнало до две противоречиви разрешения от българския съд по обусловения правен спор. Посочено е, че по силата на чл. 363 ГПК съдът, който се произнася по конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато предмет на предварителния договор е поето задължение за прехвърляне правото на собственост върху недвижима вещ, трябва, каквото е и правомощието на нотариуса (арг. чл. 586 ГПК), да провери дали са възникнали материалните предпоставки за прехвърляне на правото на собственост по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Прието е в обжалваното въззивно определение, че в случай на уважаване на някой от предявените отрицателни установителни искове за обявяване на процесното Постановлението за възлагане, представляващ титулът за собственост, въз основа на който ответникът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД извежда своята материална легитимация като собственик на процесния имот, за недействителен, от момента на съставяне на Постановлението за възлагане (съобразно редакцията на чл. 496, ал. 2 ГПК към неговото издаване – на 04.04.2008 г.) ще се отрекат правата на купувача върху придобития на публична продан имот. Направено е съждение, че така той не би бил собственик и не може да прехвърля правото на собственост - нито доброволно, нито по съдебен ред, т. е. предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД би се явил неоснователен и подлежал на отхвърляне. По тези аргументи е споделен решаващият извод на първостепенният градски съд за наличие на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - за спиране на производството по предявения конститутивен иск до разрешаване на преюдициалния спор по т. д. № 1685/2013 г. по описа на СГС. В изложението към частната касационна жалба страната прави отвод на всички съдии от ВКС и иска от настоящия състав да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за определяне на друг равен по степен на ВКС съд, в друга държава – членка, който да разгледа жалбата. Поддържа се като основание за селекция на частната касационна жалба това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – доколкото се твърди наличие на противоречие с решения на Съда на Европейския съюз, както и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като според касатора „това определение“ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се също, че обжалваният въззивен акт е постановен от незаконен съдебен състав. Относно искането за отвод на съдебния състав следва да се изтъкне липсата на предпоставки по чл. 22, ал. 1 ГПК, създаващи пречки за участието на съдиите Папазова, Драгнев и Владимиров, при разглеждане на частната касационна жалба. Затова искането следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с посоченото съдържание. Това е така, защото необходимите процесуални предпоставки при изпълнение на задължението на настоящата инстанция за сезиране на СЕС, на основание чл. 628 ГПК, са налице в две хипотези - когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото (чл. 628 ГПК). Разглежданият случай е очевидно различен, поради което отсъства основание за преюдициално произнасяне от СЕС. Ето защо, искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение. По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, респ. при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, както и при очевидната му неправилност. На първо място, разглеждането на частната касационна жалба е предпоставено от селектирането й по обуславящ делото правен въпрос – чл. 280, ал.1 ГПК. За да има характеристиките на такъв, съобразно даденото задължително тълкуване с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда по спорния предмет. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Настоящата хипотеза е точно такава. Касаторът не повдига конкретен правен въпрос, а в изложението си изразява единствено силно негативно отношение към съдиите от съдебните състави на първостепенния и въззивния съд, които са постановили определенията, предмет на атакуване. Ето защо, на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК касационен контрол не може да се допусне. Достъпът до касация не може да се осъществи и на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, доколкото и по този пункт от изложението липсва поставен правен въпрос, като общо основание за селекция на частната касационна жалба. Формулировката „това определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ не удовлетворява изискването за поставяне на обуславящ делото правен въпрос (т. е. такъв, изведен от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото) и не съответства на това, очертано с разясненията по т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт относно допълнителните критерии на визираното основание. Съгласно възприетото там разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Очевидно касаторът не е изпълнил горните изисквания и не е обосновал допълнителните предпоставки на заявеното основание за допускане на касационен контрол. Затова и искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е неоснователно. Относно твърденията в частната жалба за постановяване на въззивното определение от незаконен съдебен състав. Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните актове (решения и определения) във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по селектирането на касационните жалби, респ. частните касационни жалби. Затова при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния акт съдебният контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв негов порок. Съдебната практика (напр. решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ГК, решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I г. о., ГК, решение № 119 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2012 г., III г. о., решение № 182 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2014 г., I г. о., решение № 355 от 3.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, I г. о., вкл. задължителната такава – вж. ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК) еднопосочно установява, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Възприето е, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Тези правила в пълна степен намират приложение и при съдебните актове от категорията на определенията. При извършената служебна проверка настоящият състав не констатира такъв порок на определението на въззивния съд, който да налага упражняване на служебен контрол върху него при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Участието в съдебния състав на съдия, който е имал основание за отвод (такъв довод се прави от касатора) също не обуславя нищожност, както и недопустимост на съдебния акт. Подобен акт би бил постановен в нарушение на процесуалните правила и е неправилен (но не и нищожен, респ. недопустим) съдебен акт, само, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайният незаконен резултат. Съгласно разясненията в ТР № 13/1976 г. на ВС, ОСГК и в този случай участвалият при решаване на делото съдия не е изгубил качеството си на законно избран съдия, отговарящ на изискванията за постановяване на валиден съдебен акт, но порокът на последния е свързан с основание за евентуална предубеденост на участвалия, което може да доведе до постановяване на съдебен акт, противоречащ на положението по материалноправния или процесуалноправен спор, с който е сезиран съдът. В обобщение, липсват обосновани предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, което има за последица недопускане на касационен контрол. По тези съображения, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,