Определение № 2589 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 1, т.1 във вр. с ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №1228/29.01.2024г. на О. Х. С., чрез пълномощник адв. Р. Б. против определение №1202/24.11.2023г. по възз. ч. гр.д. №1092/2023г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение №1753/20.12.2022г. по гр.д. №1102/2022г. на Районен съд – Благоевград, с което производство е прекратено, а исковата молба- върната поради неотстранени в срок нередности. Според жалбоподателката обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че исковата молба не е била нередовна, като в същата са били изложени всички обстоятелства, на които се основава предявения иск. Твърди, че историята на имота и неговият земеделски характер ще подлежи на установяване в хода на производството посредством назначаването на съдебно-техническа експертиза, поради което неправилно производството е било прекратено поради липсата на уточнения дали имотът е бил внасян в ТКЗС и дали е бил възстановяван. В изложението се посочва, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Ответната страна по частната касационна жалба -Г. Н. С., чрез процесуалния си представител адв. К. Д., е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно определение, подлежащо на триинстанционно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, поради което е допустима. Относно наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., установи следното: Производството пред първоинстационния съд е започнало по иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен А. Г. А., И. Д. В., К. Д. М. и О. Х. С., чрез адв. Р. Б. срещу Г. Н. С.. В исковата молба, уточнена с последващи молби вх. № 2998/02.06.2022г. и вх. № 11134/08.07.2022г. ищците твърдят, че са придобили имот пл. №116, кв. 18 по плана на [населено място], целият с площ 1444 кв.м. /при посочени съседи/ по наследство и давност, осъществявана в период повече от 30 години, считано от 1992г. до датата на предявяване на иска. С протоколно определение от 23.11.2022г., след като съдът е изложил, че не става ясно на какво основание ищците претендират, че са собственици, исковата молба за пореден /четвърти/ път е била оставена без движение, с указание ищците конкретно да посочат процесният имот на кого е бил собственост, внасян ли е ТКЗС, ако е бил внасян – възстановяван ли е или не, на кого е възстановяван; ясно да изложат твърденията си за давност, доколкото сами твърдят, че имотът е наследствен и е собственост по наследство, а в същото време твърдят, при условията на евентуалност, че те са го придобили по давност; във връзка с посочената давност да посочат дали само те са го владяли, как са го владяли, при посочените идеални части или не. По искане на ищците, с разпореждане №3165 от 01.12.2022г. съдът, на основание чл. 63 от ГПК е продължил срока за отстраняване на нередовностите с 2 седмици, считано от изтичане на предходно определение - 01.12.2022г. До изтичането на срока на 15.12.2022г., вкл. до датата на постановяването на определението за прекратяване, поправена искова молба, не е била представена. Предвид тези констатации, въззивният състав е приел, че е налице формалното процесуално основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, поради липса на процесуална активност от страна на ищците, свързана с представяне на поправена искова молба според указанията, дадени в открито с.з. на 01.12.2022г. Наред с това, въззивният съд е развил и съображения, че е налице и материалноправно основание връщане на исковата молба, тъй като ищците не са изложили ясни, конкретни и относими към процесния имот обстоятелства за това дали той е бил земеделски, внасян ли е в ТКЗС и от кого, възстановена ли е собствеността върху него – с какъв акт, към коя дата и на кои физически лица, като е посочил, че липсата на яснота по горните обстоятелства е пречка за съда да изследва отделните придобивни способи- реституция и давност, тъй като не са заявени точно обстоятелствата, които ги реализират. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, съобрази следното: Доколкото се обжалва акт, с който на осн. чл. 129, ал.3 ГПК производството се прекратява, то съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване само при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение / чл. 280, ал. 2 ГПК /. Въпреки липсата на формулиран въпрос в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.2 вр. Чл. 274, ал.3 ГПК поради очевидната му неправилност доколкото не е съобразено със задължителната съдебна практика /обективирана в решение №434/13.05.2010г. по гр. д. №700/2009г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, определение №869/12.12.2012г. по ч. гр. д. №776/2012г. и определение №891/28.11.2014г. по ч. гр. д. №6523/14г., постановени по реда на чл. 273, ал. 3 от ГПК и др./, според която неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото, или за обезсилване на първоинстанционното решение. Въззивният съд, след като е съобразил, че ищците не са изложили ясни, конкретни и относими към процесния имот твърдения и обстоятелства във връзка с дадените задължителни указания на първоинстанционния съд, е направил извод за наличието на основания за прекратяване на производството и връщане на исковата молба на осн. чл. 129, ал.3 ГПК. Въззивният съд не е провел разграничение за минимално необходимите данни за редовност на исковата молба, които ищецът следва да посочи съобразно разпоредбата на чл. 12, ал.1, т. 4 ГПК, от тези факти и обстоятелства, които подлежат на доказване в съответствие с чл. 146, ал.2 ГПК. С оглед предявения иск за собственост, ищците в достатъчна степен са индивидуализирали недвижимия имот с площ и пл.номер по действащия план, посочили са придобивно основание, както и период, в който твърдят, че са осъществявали заявеното давностно владение. Указанията на съда за уточняване дали имотът е бил внасян в ТКЗС, дали е бил възстановяван и на кого, се отнасят до статута на процесния имот и касаят процеса на събиране и представяне на доказателства по делото, поради което не са абсолютна процесуална предпоставка за редовност и разглеждане на иска по чл. 124 ГПК. Доказателствата, установяващи съществуването и наличието на собственост по отношение на имота във връзка с твърденията на всяка от страните, са такива по съществото на спора. Те са от значение за основателността, респективно за неоснователността на иска, а не за редовността на исковата молба, тъй като въпросът за собствеността ще се разреши с решението по предявения положителен установителен иск с правно основание 124 ГПК. Предвид изложеното, дадените от районния съд указания не касаят отстраняване на нередовности в исковата молба и не са основание за връщането й. Въззивната инстанция не е констатирала неправилността на указанията, а е приела формалното им неизпълнение в срока за предпоставка за връщане на исковата молба. Поради това, атакуваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.