Определение № 328 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2481/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдаване и канализация – Добрич“ АД, чрез процесуален представител адв.К., срещу въззивно решение от 02.06.2020г. по в.гр.д.№168/2020г. на Окръжен съд - Дожбрич, с което е потвърдено решение от 20.01.2020г. по гр.д.№3300/2019г. на Районен съд - Добрич за уважаване на предявените от К. И. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата К. И. И., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от К. И. И. срещу на „Водоснабдаване и канализация – Добрич“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ със заповед № ВИК-2835910#7/17.07.2019г. на изп. директор на „Водоснабдаване и канализация – Добрич“ АД и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически организатор“. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ - поради промяна в изискването за образование. Като фактическо основание за уволнението е послужила липсата на завършено висше икономическо образование по специалност „счетоводство и контрол“ от служителката, въведено от работодателя с длъжностната характеристика към момента на възникване на Във въззивното решение е посочено, че в преобладаващата част от съдебната практика /напр. решение № 1627 от 26.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2002 г., III г. о./ се поддържа становището, което е възприето и от въззивния състав, че когато работодателят е знаел, че служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, не може да го уволни на това основание, ако изискването за образование не се съдържа в нормативен акт /какъвто е настоящия случай/. Отделно от това, въззивният съд е счел, че не е настъпила, изискуемата за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.1 КТ, промяна в изискването за образование, тъй като е установено, че още към момента на назначаване на служителката на длъжността „технически организатор“, с допълнително споразумение към трудов договор № ТД 124 от 29.07.2016 г., се е изисквало служителят да има завършено висше икономическо образование, специалност „счетоводство и контрол“ и че тя не е отговаряла на това изискване както към момента, в който е била назначена за „технически организатор“, така и към момента на уволнението. Установено е, че ищцата е била назначена за „технически организатор“, въпреки че не притежава необходимото висше икономическо образование, при знанието и без противопоставяне от страна на работодателя, т.е. за периода от назначаването до уволнението, по отношение на изискването за образование е съществувало едно трайно състояние, което е останало непроменено. Въззивният съд е приел, че при липса на промяна в изискването за образование и неустановеност на това изискване в нормативен акт, уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.1 КТ не може да бъде приложено. Освен това, въззивният състав е приел, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на служителката. Изложил е съображения, че до този извод водят представените дипломи на останалите служители, изпълняващи длъжността „технически организатор“ при ответното дружество, тъй като е видно, че нито един от тях няма завършено висше икономическо образование; не са представени и доказателства някой от тях да е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.1 КТ. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, по четири въпроса. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Настоящият касационен състав като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси, касаещи предпоставките за законосъобразно упражняване правото на уволнение в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ са предмет на Тълкувателно дело №4/2017г.на ОСГК на ВКС /в което едно дело са обединени тълкувателни дела №4 и №5 на ОСГК/, образувано за приемане на тълкувателно решение и по следните въпроси: 1. „Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: А). Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; Б). Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени.“, намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2017 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.