Определение № 184 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№15071/29.12.2014 г., подадена от адв. К. К. – процесуален представител на ищеца М. Г. К. от [населено място], против въззивно определение №2947/28.11.2014 г. по ч.гр.д.№4497/2014 г. по описа Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено определение от 04.9.2014 г. гр.д.№15519/2013 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 11 състав, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на първата инстанция е правилно, тъй като предмет на разглеждане е иск за отмяна на извършено дарение в полза на ищеца по настоящия спор, с което е оспорено правното основание, въз основа на което същият претендира, че следва да се признае за собственик, като в производството по отмяна на дарение са оспорени правата на М. К. върху целия имот, поради което решението по гр.д.№15519/2013 г., ще има значение за обема права и задължения, които се твърди, че притежава едната от страните. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че между двете дела е налице преюдициалност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поставя следните въпроси: 1. Има ли преюдициалност на спора по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато претендираните от страните права са за един имот, но засягат различни периоди от време ?, 2. Допустимо ли е иск по чл.227, ал.1 ЗЗД(разваляне на договор за дарение), чието евентуално уважаване би имало действие спрямо страните занапред, да се противопоставя на иск за собственост и предаване владение на имот, който иск е с по-ранна дата, и която претенция е формулирана към моментното действително правно състояние ?, 3. Допустимо ли е пълно спиране на производството по едно от двете дела, когато по едното от тях има и искове, които не са преюдициални и чието разглеждане е напълно допустимо ?(в настоящия случай това са искове за обезщетение и за връщане на оригинален документ) ?, 4. Допустимо ли е ответникът, извън срока за отговор по първоначалния иск, да предявява самостоятелен иск, с който цели единствено спиране на производството, и представлява ли това негово деяние злоупотреба с право ? Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, отмяна на същото и връщане делото за продължаване на съдопроизводството. Ответницата по частната касационна жалба – А. А. К. от [населено място], посредством процесулания си представител адв. Д. Б., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и взе предвид отговора на ответницата по частната касационна жалба съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. За да се произнесе по допустимостта й съдът съобрази следното: Обжалваното въззивно определение на САС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения: Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по първия, втория и четвъртия от поставените въпроси не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор. Така както въпросите са поставени не кореспондират на изводи на апелативния съд. Части от тях са относими към изводите в обжалваното определение, но частният касационен жалбоподател е длъжен да посочи точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, както и отговаря на част от въпроса, доколкото последният е формулиран в аспект, различен от даденото разрешение във въззивното определение. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. По третия от поставените въпроси обжалваното определение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като макар и въпросът да е релевантен, то определението е съобразено с обстоятелството, че исковете са предявени в обективно съединение и единственият начин исковете, извън главния иск да се разгледат е тяхното разделяне в отделно производство. В процесния случай третият иск – за обезщетение, е и обусловен от изхода по спора по главния иск. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,