Определение № 240 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2301/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „касационна частна жалба“/ на В. И. Б. от [населено място] - чрез адв. Е. Б., срещу определение № 324 от 01.10.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 467/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на В. Б. срещу определение № 1035 от 19.02.2024 г. по т. д. № 293/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без движение производството по делото с указания за внасяне на държавна такса в размер 4 464.48 лв. Частната жалбоподателка прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за освобождаването й от заплащане на държавна такса по заведеното пред Окръжен съд - Пловдив дело, евентуално - за редуциране на дължимата държавна такса с 15 % поради обстоятелството, че исковата молба е подадена през ЕПЕП. Поддържа, че поради заплахата да бъде санкционирана с прекратяване на делото в случай на невнасяне на указаната от съда държавна такса определението, с което производството по делото е оставено без движение с указания за внасяне на държавна такса, прегражда развитието на делото и на това основание подлежи на обжалване. Навежда аргументи, че след като първоинстанционният съд се е произнесъл по искането й за освобождаване от държавна такса и по дължимостта на държавната такса с отделни определения, обжалването следва да е допустимо за всяко едно от определенията поради взаимната им обвързаност. С частната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и произнасянето по нея не е обвързано с предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на В. И. Б., съставът на Апелативен съд - Пловдив е приел, че обжалваното с нея определение на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без движение производството по делото с указания за внасяне на държавна такса в размер на 4 464.48 лв. в едноседмичен срок от стабилизиране на по-рано постановеното по делото определение за отказ В. Б. да бъде освободена от държавна такса и от разноски за производството по т. д. № 293/2024 г., не е от категорията на обжалваемите определения по чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения - определения, които преграждат по - нататъшното развитие на делото (т. 1), и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона (т. 2). Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото. Определението (разпореждането), с което първоинстанционният съд е указал на ищцата - сега частен жалбоподател, да внесе държавна такса върху предявения иск в размер на 4 464.48 лв., не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разпореждането за внасяне на държавна такса не прегражда по - нататъшното развитие на делото. Несъгласието на жалбоподателката с размера или изобщо с дължимостта на указаната от съда държавна такса е от значение дотолкова, доколкото тя има право на преценка дали да внесе таксата, за да продължи производството по делото, или да откаже внасянето й като понесе неблагоприятната последица на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК - връщане на исковата молба. В случай, че исковата молба бъде върната поради невнасяне на таксата, ищцата би имала право на частна жалба срещу разпореждането за връщане - чл.129, ал.3 ГПК, в която може да релевира и оплакванията си за недължимост на таксата - изцяло или в определения от съда размер. След като по делото няма постановено от първоинстанционния съд разпореждане за връщане на исковата молба, изводът на въззивния съд за необжалваемост на определението за внасяне на държавна такса, респ. за недопустимост на подадената срещу определението държавна такса, е законосъобразен и определението за оставяне на частната жалба без разглеждане е правилно. Обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл с две отделни определения по искането за освобождаване от държавна такса и по дължимостта на таксата, е без правно значение за допустимостта на частната жалба. Освобождаването от държавна такса, евентуално намаляването на размера на дължимата държавна такса, е от компетентността на първоинстанционния съд и не е част от предмета на производството по чл.274, ал.2 ГПК. Поради това настоящата инстанция не дължи произнасяне по заявеното в частната жалба искане за освобождаване на ищцата - частен жалбоподател, от държавна такса или за редуциране на дължимата държавна такса с 15 %. По изложените съображения определение № 324 от 01.10.2024 г. по в. ч. т. д. № 467/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение