Определение № 129 от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2015 г.

ВКСI гражданско отделение01.03.2016 г.

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 4067 от 2015 г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 07.05.2015 г., поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 357 от 19.11.2015 г., постановени по в.гр.д.№ 10 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област Д., упълномощен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да представлява Държавата, срещу решение № 137 от 07.05.2015 г. по в.гр.д.№ 10 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 76 от 30.10.2014 г. по гр.д.№ 1166 от 2014 г. на Добричкия районен съд за уважаване на предявените от [фирма]- [населено място] срещу Държавата, Българската агенция по безопасност на храните и [община] искове по чл.53, ал.2 З. и по чл.108 ЗС.

В жалбата се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че е налице противоречива съдебна практика и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:

  1. Допустим ли е иск по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./, ако не е проведена предварителна административна процедура по констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта ?
  1. Допустим ли е иск по чл.108 ЗС преди уважаването на иска по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./ и преди провеждането на процедура по изменение на подробния устройствен план ?

В писмен отговор от 17.07.2015 г. ответникът по касационната жалба [фирма]- [населено място] оспорва същата.

В писмен отговор от 21.07.2015 г. представителят на Българската агенция по безопасност на храните счита, че жалбата е основателна.

С определение № 20 от 25.01.2016 г. делото е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Тъй като горепосоченото тълкувателно решение вече е постановено /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г./, производството по делото следва да бъде възобновено и настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Действително, поставените от касатора правни въпроси са били предмет на разглеждане по тълкувателно дело № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. По това тълкувателно дело вече е постановено решение № 8 от 23.02.2016 г. Липсва противоречие между приетото в тълкувателното решение и в обжалваното решение на Добричкия окръжен съд. И в двете е прието, че е допустим иск за собственост на реална част от поземлен имот или от урегулиран поземлен имот, дори още да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1 З. /първоначална редакция, преди изменението на З., обн. в ДВ, бр.49 от 2014 г./ и да не е предявен иск по чл.53, ал.2 З. /първоначална редакция/ за поправка на грешки или непълноти в кадастралната карта и че производството по предявен иск по чл.53, ал.2 З. /първоначална редакция/ не е обуславящо за производството по иска за собственост. Тоест, не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на тази разпоредба, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: По поставените от касатора правни въпроси има постановена задължителна практика на ВКС /посоченото по-горе Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.

Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

10