Определение № 2319 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на И. Г. Д. чрез адвокат К. Г. касационна жалба с вх.№ 8519 от 22.07.2025 г. срещу решение № 273 от 13.06.2025 г., постановено от Окръжен съд - Русе по гр.дело № 390/2025 г. по описа на същия съд. С него е обезсилено в обжалваната част решение № 1637 от 20.11.2023 г. по гр.д. № 5491/2022 г. по описа на Районен съд – Русе и производството по делото е прекратено. Касаторът счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния закон. Счита, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е бил редовно предявен. В изложението към касационната жалба е формулиран процесуално-правният въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК: 1. Допустимо ли е предявяване на нoв иск за общо разглеждане в едно производство с първия иск, след като на ответника е връчен препис от исковата молба по първия иск, но преди подаване на oтгoвop oт ответника. Дo кoй момент може да бъде предявен още един иск към първоначално предявения иск зa обективното им разглеждане no реда на чл.210 от ГПК; 2. При възникване нa ново обстоятелство, което е от значение за защита на правото на собственост - предмет на дeлoтo, допустимо ли е предявяване нa втори иск с молба - уточнение, в която са изложени пoдpoбнo обстоятелствата и тьрсената защита по втория иск; 3. Длъжен ли е въззивният съд при констатирани нередовности в исковата молба и начина на предявяване на иска да даде указания нa страните за поправянето им преди дa постанови обезсилване на първоинстанционното решение и да прекрати производството. Koгaтo въззивния съд установи наличие на опорочени процесуални действия в първа инстанция, длъжен ли е дa ги отстрани чрез извършване нa собствени процесуални действия по прилагане нa правото; 4. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по релевираните във въззивната жалба основания за недопустимост и направеното искане за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, за да се избегне повторно постановяване на недопустимост на съдебния акт на първа инстанция въз основа на тези основания. Ответникът оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за вещно право върху недвижим имот, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: С исковата си молба Т. Г. Д. е предявила срещу Община Иваново установителен иск за право на собственост върху дворно място с площ от 1960 кв.м. и построената в него къща, представляващо имот с идентификатор *** по кадастралния план и кадастрална карта на землището на [населено място]. Искът е основан на твърдения, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответната община, въпреки че няма характер на земеделска земя и е собственост на ищцата по наследство и продажба от 1948 г. С допълнителна молба е изложено, че на скицата от кадастралната карта не е отразена намиращата се в имота къща и е отправено искане наред с установяване правото на собственост на ищцата върху процесния имот, да се признае за установено, че при изработване на кадастралната карта е допусната грешка, която да бъде отстранена. С постановеното първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на Община Иваново правото на собственост на ищцата върху поземления имот и сградата в него; признато е наличието на грешка и непълнота при заснемането на имота по отношение на границите и липсата на отразяване на сградата в него и е постановено поправяне на грешката и запълване на непълнотата чрез отразяването им съгласно проект за изменение на КККР. По подадена от ответника въззивна жалба само срещу частта от решението, с която е уважен искът по чл.54, ал.2 ЗКИР, въззивният съд е изложил, че то е постановено по ненадлежно предявен иск, както и че непълноти и грешки в кадастралния план се поправят по административен ред. Посочено е, че искането за поправяне на грешка в заснемането на имота съставлява нов самостоятелен иск, а постановеното по него решение е недопустимо, поради което го обезсилил. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обуславящ правните му изводи в обжалвания съдебен акт, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Първите два въпроса са разрешени в съответствие с практиката на ВКС (решение № 51 от 30.04.2014 по т.д. № 1977/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 473 от 01.06.2010 по гр.д. № 1537/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 51 от 30.04.2014 по т.д. № 1977/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.), че едновременното прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, допустимостта на което е отречена с разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК. Третият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, който не е приемал, че исковата молба е била нередовна. Четвъртият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задълженията му да следи за допустимостта на обжалваното пред него решение и именно при изпълнение на това задължение и констатация, че решението е недопустимо, е постановил обезсилването му. С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Наред с изложеното, в съответствие със задължението си за служебна проверка допустимостта на предявения установителен иск за непълнота и грешка в кадастралната карта (т.10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС) касационната инстанция констатира липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща недопустимост на исковото производство. Отсъстват твърдения ответникът да оспорва правото на собственост на ищцата, което лишава от правен интерес и иск за защита на права. Заявените твърдения не обосновават иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предявеният иск е процесуално недопустим не само в конкретното исково производство, тъй като не съставлява иск за защита на правото на собственост, а има за цел да се установи по съдебен ред съществуването на определен факт (че е налице грешка при нанасяне на имота в кадастралната карта), по отношение на който при липса на спор за материално право не съществува позитивно правна-норма, допускаща такъв да бъде установен по исков ред, а за целения резултат законът предвижда административен ред. На ответника следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 76,69 евро (равностойност на 150 лева). Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение