Определение № 50416 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1158/4.02.2022 г., подадена от „Блек Сий Вижън“ ЕООД, чрез адвокат В. Г., срещу решение № 521 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 20201200500716/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 1446 от 23.03.2020 г. по гр. д. № 20181240101275/2018 г. на Районен съд – Разлог, за признаване за установено по отношение на „Блек Сий Вижън“ ЕООД, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование „АПК Център Банско“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], ет. 0, обект трафопост, който трафопост е разположен в сграда № 6, ситуирана в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 40.86 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра.

Окръжен съд – Благоевград е приел за установено от събраните по делото доказателства, че процесният ТП „АПК Център Банско” е построен през 1989 г. и съставлява вграден в сграда трафопост, ведно с прилежащото му оборудване, който може да бъде определен като „площадков енергиен обект“ по смисъла на § 1, т. 23 и т. 41 ДР на ЗЕ, предназначен за осъществяване на дейност по пренос и разпределение на ел. енергия за множество потребители в гр. Банско. Ето защо е заключил, че като такъв, същият е част от електроразпределителната мрежа на страната, респ. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, в качеството му на енергийно предприятие, притежаващо индивидуална лицензия, издадена от ДКЕВР за разпределение на ел. енергия на територията на Западна България (в която попада и територията на гр. Банско). Въз основа на събраните доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е намерил, че процесният трафопост представлява енергиен обект за общо ползване, като преобразуването, разпределението и преноса на електрическа енергия се извършва за задоволяване на нуждите на повече от един потребител. За изграждането на процесния трафопост, на осн. чл. 6, ал. 1 ЗС, чл. 77 и чл. 81, ал. 3 и ал. 4 НДИ, е издаден Акт за частна държавна собственост № 796/11.07.1995 г. от Община Банско, в който имотът е описан като трафопост с площ от 60 кв. м, с година на построяване 1989. В акта за частна държавна собственост е посочено, че ТП „АПК Център Банско” е предоставен за ползване и управление на „Енергоснабдяване“ - Благоевград.

С Разпореждане № 16 на МС на РБ от 21.11.1989 г. (обн. ДВ, бр. 92/28.11.1989 г.), считано от 1.01.1990 г. е била закрита Асоциация „Енергетика“, като нейните активи и пасиви са били поети от Комитета по енергетика. Съгласно Разпореждане № 46/7.11.1991 г. на МС, обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетика съгласно приложение № 1 са били преобразувани в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ АД, вписано в регистъра на търговските дружества с решение на СГС от 28.12.1991 г. по ф. д. № 29869/1991 г., поемащо активите и пасивите им. От Приложение № 1 се установява, че в Стопански енергоснабдителен комбинат - София област е включено и Предприятие „Електроснабдяване“ - Благоевград. Въззивният съд е визирал, че въз основа на заповед № ДВ-143-А/24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, считано от 24.04.2000 г. е преобразувано „НЕК“ ЕАД, чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество „Електроразпределение - София област“ ЕАД (регистрирано при условията на ТЗ с решение № 1/28.04.2000 г. и вписано в регистъра на търговските дружества по ф. д. № 6315/2000 г. по описа на СГС), което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения (електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия) на територията на югозападната част на България. За разпределението и предаването на имуществото е подписан окончателен разделителен протокол. Съгласно приложението за вещноправния режим на активите на клон Благоевград към 30.09.2004 г., сред тези активи са земя и сграда - за трафопост „АПК - център“, [населено място], изграден в парцел VI, кв. 67 по плана на града, за който е издаден Акт за частна държавна собственост № 796/11.07.1995 г., с предишен собственик „НЕК“ ЕАД. Ето защо съдът е счел за установено по делото, че процесният ТП „АПК Център Банско” е бил част от активите на „НЕК“ ЕАД към момента на отделянето на „Електроразпределение - София област“ ЕАД. Посочил е, че няма данни процесният трафопост да е бил изграден за задоволяване на собствени нужди от електрическа енергия на кооперативни и други обществени организации, нито пък да е налице разрешение на Асоциация „Енергетика“, както изисква разпоредбата на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с § 4 ПЗР на Закона за електростопанството от 1975 г., както няма и данни да е бил изграден от стопански потребители на електрическа енергия и да представлява съоръжение на вътрешна заводска централа - чл. 8, ал. 2 ЗЕ от 1975 г., само при които хипотези имотът би могъл да няма статут на изключителна държавна собственост. Окръжен съд – Благоевград е приел, че с решение № 20/2.11.2007 г. по ф. д. № 6358/2000 г. на СГС е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на „Електроразпределение - София област“ ЕАД, чрез вливането му в „Електроразпределение - Столично“ АД, а с решение № 21/29.01.2008 г. по същото фирмено дело е вписана промяна на наименованието на „Електроразпределение - Столично“ АД в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Последното притежава лицензия за разпределение на ел. енергия с peг. № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, при условията и по реда на ЗЕ, поради което има статута на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ.

По-нататък въззивният съд е намерил, че при одобряването на КККР на [населено място] със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изп. директор на АГКК, процесният ТП „АПК Център Банско” е заснет като самостоятелен обект с идентификатор ***, като същият се намира в сграда № 6, разположена в имот с идентификатор *. Трафопостът, с номер на актив в САП – 20387966, е включен в баланса на електроразпределителното дружество, заведен е в активите му по сметка № 203 (сгради) и сметка № 204 (съоръжения), деклариран е от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като за него са плащани от въпросното дружество дължимите местни данъци към Община Банско.

Във въззивното решение е прието, че с постановление за възлагане на недвижим имот № 11637/12.02.2018 г. по изп. д. № 319/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., допълнено с постановление № 43885/20.06.2018 г. за възлагане на недвижим имот, процесният трансформаторен пост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], изграден в ПИ с идентификатор *, вид на територията „урбанизирана“, НТП „ниско застрояване“, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и съоръженията и оборудването в трафопоста, е възложен на „Блек Сий Вижън“ ЕООД.

Окръжен съд – Благоевград е кредитирал заключението от изслушаната съдебно-електротехническа експертиза. Визирал е, че съгласно същото, при извършен оглед на място съобразно показанията на измервателните уреди - волтметър и три броя амперметри, процесният ТП „АПК Център Банско” е под напрежение. Наличното оборудване в помещението на трафопоста включва: трансформатори, мощностни разединители, предпазители, кабелни пакети и ел. табла и пр., описани в т. 1 от експертизата. При проверка на документацията в Община Банско вещото лице е установило, че изграждането на ТП „АПК „Център Банско“ е подобект на обект „Ц. пешеходна зона и площад „Н. Вапцаров“. Процесният трафопост е израждан в периода 1989 г., свързан е към електроразпределителната мрежа чрез кабелна килия № 4 и е част от електроразпределителната мрежа. От процесния ТП с електрическа енергия се захранват общо 315 потребители.

Съдът е кредитирал и заключението от съдебно-икономическата експертиза по делото, от която се установява, че трансформаторен пост с диспечерско наименование „АПК Център Банско“ е заведен в активите и включен в баланса на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. При извършена проверка в Инвентарната книга на електроразпределителното дружество, вещото лице е установило, че този обект е заведен под два инвентарни номера, както следва: под инвентарен № 21304500 е заведен обект с наименование „Сграда ТП „АПК Център Банско“. Цената на придобиване е 20 540 лв., като датата на заприходяване на сградата е 1.07.1997 г. Обектът е заприходен счетоводно по сметка 203 „Сгради“ и включен в собствените дълготрайни активи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД; под инвентарен № 31130808 е заведен обект с наименование „Земя ТП Център Банско“. Цената на придобиване е 3 376 лв., като датата на заприходяване на земята е 1.07.1997 г. Обектът е заприходен счетоводно по сметка 201 „Земи“ и включен в собствените дълготрайни активи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Според заключението процесният трафопост е деклариран от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 30.06.2010 г., като към декларацията е приложен Акт за частна държавна собственост № 796/11.07.1995 г. Декларираната дата на придобиване е 1.07.1997 г. Според установеното от вещото лице „ЧЕЗ Разпределение България“ АД заплаща данъци за обекта от декларирането му до момента на заключението, като не са налице задължения към Община Банско по партидата на имота. „Блек Сий Вижън“ ЕООД, с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 14000583/10.04.2018 г., също е декларирало процесния трафопост, с приложен документ за собственост - постановление за възлагане № 11673/12.02.2018 г., като дружеството заплаща данъци за обекта, считано от 1.05.2018 г.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Изложил е, че свидетелят В. Д. (служител на ищцовото дружество, на длъжност „ел. монтьор“), сочи, че от 1978 г., откогато работи в „Енергото“, този трафопост винаги е бил техен. Електроразпределителното дружество поддържало трафопоста и правило необходимата профилактика. Преди известно време бил един трансформатор, но с увеличение на мощностите бил сложен още един. Всяка година се правили профилактични, планови ремонти. Според свидетеля трафопостът е заключен с ТП брава, като само служители на „ЧЕЗ Разпределение“ имали достъп до ключа. Според него не е възможно друг да е имал достъп до този трафопост. Откакто е служител на „Енергото“ знае, че това е трафопост на „Енергото“. Не може да си спомни точно дали трафопостът е изграден преди или след 1978 г., но според него е изграден много отдавна, преди най-малко 30 години. Другият свидетел - В. Х., служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, на длъжност „ел. монтьор“, твърди, че работи в ищцовото дружество от 1992 г. Знае процесния трафопост, който през 1992 г. бил на НЕК. Правили профилактика всяка година, до преди пет години, включително и на този трафопост. Сега им задавали от ръководството кога следва да се направи планова проверка. Ако имало аварийно профилактика, тя се правела на момента. На процесния трафопост се налагало да се прави аварийно профилактика. Преди пет години се запалил и били извикани да направят ремонт. Поставили още един трансформатор, за да се увеличи мощността. Това се наложило във връзка с увеличение на потребителите на ел. енергия. Според свидетеля трафопостът се заключва с желязна врата, като ключ за него имали само от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

Окръжен съд – Благоевград е счел първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Посочил е, че съгласно чл. 269, изр. второ ГПК следва да бъде разрешен въпросът за същността и правната природа на вещите, предмет на исковата претенция, доколкото с въззивната жалба са наведени доводи, че спор за правото на собственост е въведен само относно сградата на ТП „АПК Център Банско”, но не и относно ел. съоръженията в него. Приел е за безспорно, съгласно наведените от ищцовата страна фактически твърдения и правни доводи, че предмет на установяване по делото е правото на собственост на специфична по своята правна същност вещ - ТП „АПК Център Банско”, който има характеристиките на „енергиен обект“ по смисъла на т. 23 ДР на ЗЕ, като с оглед на функционалното си предназначение може да бъде използван единствено за целите за пренос и разпределение на ел. енергия и доставката до потребителите на същата. Посочил е, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 ЗЕ, във вр. с Глава пета от закона, такива вещи са извън търговския оборот, като могат да бъдат ползвани по предназначение само от лице-енергийно предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и разпределение на ел. енергия. За сделки със същите се изисква разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53, ал. 1 ЗЕ. По отношение на придобиването на правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от преносната и разпределителна мрежа, съществуват изрично предвидени от закона изключения, каквито са и тези предвидени в § 4 ДР на ЗЕ, които в случая не са налице.

Окръжен съд – Благоевград е приел, че изграденият и пуснат в експлоатация през 1989 г. ТП „АПК Център Банско” е имал статут на държавна общонародна собственост по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (обн. ДВ, бр. 95/12.12.1975 г., в сила от 1.07.1976 г., отменен с бр. 64 от 16.07.1999 г.). Визирал е, че съгласно тази разпоредба електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието „електрически мрежи“ е дадена в § 3 ДР на Закона за електростопанството (отм.), като това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. От това е направил извод, че трафопостът като част от електрическата мрежа, по силата на чл. 2 от посочения закон е държавна собственост, като в тази връзка е съобразил, че не е налице някое от изключенията от правилото, уредени в чл. 2 ал. 2 от Закона за електростопанството (отм.), където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти.

Относно въпроса дали електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г., Окръжен съд – Благоевград е съобразил установената практика на ВКС, съгласно която общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот. Ето защо е посочил, че процесното енергийно съоръжение, придобило статут на държавна собственост по силата на закона, е изключено от гражданския оборот, а оттам е налице правна забрана за прехвърляне и сделки с предмет право на собственост по отношение на него не могат да породят правно действие, включително не могат да преминат в собственост на дружество с държавно имущество при условията на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), поради което не могат да се включат и в масата по несъстоятелността на такива дружества. Съдът е приел, че с разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и ал. 9 ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.), както и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 ПЗР на ЗЕ се създават условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните предприятия. Въз основа на това е заключил, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се легитимира като собственик на процесния трансформаторен пост на заявеното с исковата молба и поддържано правно основание - осъществено правоприемство от „Национална електрическа компания“ ЕАД през 2000 г. Относно последното обстоятелство се е позовал на приетите по делото писмени документи, Разпореждане № 46/7.11.1991 г. на МС, заповед № ДВ-143-А/24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, решение № 20/2.11.2007 г. и решение № 21/29.01.2008 г. по ф. д. № 6358/2000 г. на СГС, заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Въззивният съд е изложил доводи, че относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което е посочено в чл. 58 ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от действащия ЗЕ. Затова § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят от тях в определен срок. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал. 11 ПЗР на ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на съответното енергийно предприятие. Изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби са се съдържали и в § 67, ал. 2 и 9 ПЗР на предходния ЗЕЕЕ (ДВ бр. 64/1999 г., отм. ДВ бр. 107/2003 г.). С тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. и чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., да премине в собственост на енергийните предприятия.

Окръжен съд – Благоевград е намерил за неоснователно възражението, наведено с въззивната жалба, че процесните ел. съоръжения, които са описани в заключението на експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, с които е оборудван процесният трафопост, не са предмет на делото, тъй като същите не са включени в баланса на въззиваемото дружество, но са предмет на възлагане въз основа на постановлението за възлагане № 11637/12.02.2018 г., от което „Блек Сий Вижън“ ЕООД черпи права. Посочил е, че в случая процесният трафопост е сграда с монтирани в нея трансформатори за преобразуване на напрежението и друго ел. оборудване, които представляват енергиен обект от категорията на площадковите по § 1, т. 41 ДР на ЗЕ. Предназначението е за енергопроизводство, като пряко дейностите по пренос, преобразуване и разпределение на ел. енергия се осъществяват от електрическите съоръжения и оборудването (електрически уредби), а сградата има обслужващ характер (материален ресурс). В този смисъл процесният трафопост като вещ е съвкупност от сградата и трайно монтираните в нея съоръжения, които не могат да функционират самостоятелно. Същите са част от „електрическата уредба“, по смисъла на § 1, т. 19 ДР на ЗЕ, която е съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначени за пренасяне, преобразуване и разпределение на ел. енергия. След като са монтирани в сградата на трафопоста и са поставени под напрежение, тези ел. съоръжения могат да се ползват и поддържат единствено от дружество с лицензия за такъв вид дейност, каквото безспорно е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Според приетото във въззивното решение, съгласно § 1, т. 23 ДР на ЗЕ „енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите, а съгласно § 1, т. 32 ДР на ЗЕ „материални ресурси“ е наличието на основни и спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на енергийния обект. В § 1, т. 41 ДР на ЗЕ е дадена и дефиниция на „площадкови енергийни обекти“, които са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси. Разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ визира ползването на електрически уредби, които съгласно § 1, т. 19 ДР на ЗЕ са съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначени за пренасяне, преобразуване и разпределение не електрическа енергия. Съдът е приел и че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е собственик и на поземления имот, в който се намира енергийният обект. Последният е изграден преди 1999 г., поради което е „съществуващ“ обект по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) и на основание същата разпоредба около този обект се създава сервитутна зона, въз основа на възникнало по силата на самия закон автоматично сервитутно право за заварените през 1999 г. енергийни обекти. Сервитутното право възниква за енергийното предприятие по силата на естеството на обекта, дава право на електроразпределителното предприятие да държи енергийния обект в чужд имот, като на основание § 7 ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) собственикът на земята, върху която има сервитутна зона, няма право на обезщетение. По силата на § 26 ПЗР на ЗЕ сервитутните права, възникнали при действието на ЗЕЕЕ (отм.) и съществуващи към влизане в сила на ЗЕ, запазват действието си.

Поради изложените по-горе съображения за статута на процесния трафопост на държавна собственост и изключването му от гражданския оборот, съдът е посочил, че приложеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот № 11637/12.02.2018 г. по изп. д. № 319/2009 г., допълнено с постановление № 43885/20.06.2018 г. на ЧСИ Г. Ц., с район на действие ОС - Благоевград, от които ответникът по исковата молба черпи права, не е могло да прехвърли валидно правото на собственост и да легитимира „Блек Сий Вижън“ ЕООД като собственик на ТП „АПК Център Банско”. Освен това, по делото липсват доказателства на какво основание и към кой момент длъжникът по изпълнителното дело се легитимира като собственик на ТП „АПК Център Банско” и ел. съоръжения, монтирани в него, още повече предвид правните ограничения за това, произтичащи от специалния му статут. По отношение на казуса, поставен за разглеждане пред него, въззивният съд е намерил за приложими задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост (чл. 496 ГПК) и купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик след влизане в сила на постановлението за възлагане (чл. 496 ал. 2 ГПК), каквито доказателства в случая не са налице. Същевременно от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са противопоставени на длъжника права, придобити преди образуването на изпълнителното дело - правото на собственост върху процесния ТП „АПК Център Банско”, въз основа на преобразуване и правоприемство от „НЕК“ ЕАД през 2000 г. След като правото на собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е противопоставимо на длъжника по изп. д. № 319/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., то същото, по аргумент на чл. 496, ал. 2 ГПК, може успешно да бъде противопоставено и на купувача по постановлението за възлагане.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството-жалбоподател се позовава, на първо място, на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ и трето ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум относно движимите вещи и съоръжения в трафопоста, както и относно земята под обекта. Сочи, че Окръжен съд – Благоевград е кредитирал и се е позовал на доказателства, които са недопустими и неотносими към правния спор - свидетелските показания, съдебно-техническата експертиза, извлечения от баланса на ищеца относно земята и др. Същият не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка и не е анализирал коректно всички относими законови разпоредби, поради което е направил необоснован извод, че процесният трафопост е площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗЕ, представляващ съвкупност от два компонента - сграда и трайно прикрепени към нея енергийни съоръжения, които не могат да съществуват самостоятелно. При това съдът не е изследвал въпросите дали има трайно прикрепяне на движимите вещи към процесната сграда на трафопоста, сградата и движимите вещи могат ли да съществуват самостоятелно и отделно, могат ли движимите вещи без усложнения да бъдат демонтирани, без да се нарушава по какъвто и да е начин целостта на процесната сграда, като по този начин е налице очевидна неправилност на постановеното решение. В тази връзка жалбоподателят визира и очевидно противоречие в изводите на въззивния съд – досежно приетото, че „процесният трафопост като вещ е съвкупност от сградата и трайно монтираните в нея съоръжения, които не могат да функционират самостоятелно....“, като твърди, че на първо място, няма трайно прикрепяне, тъй като движимите вещи съществуват самостоятелно и могат без усложнения да бъдат демонтирани, без да се нарушава по какъвто и да е начин целостта на процесната сграда; от друга страна, ако се възприеме казаното от въззивния съд, излиза, че сградата е принадлежност към съоръженията и оборудването, а не обратно, а те са придобити валидно чрез оригинерен придобивен способ - публична продажба.

На следващо място, жалбоподателят визира основание за допускан е на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1. Следва ли при изясняване статута и правния режим на процесната сграда на трафопост да бъдат разграничени елементите, взаимно и функционално определящи съществуването и експлоатацията на енергийния обект - трафопост, като сграда, от една страна, и като монтирани електрически уредби и съоръжения, от друга, и може ли постройката/помещението на трафопост, в която са монтирани съоръженията, и земята под нея, да принадлежат на друго лице, различно от енергийно предприятие.

В жалбата се твърди, че съдът е дал отрицателен отговор на този въпрос, като е направил необоснован извод, че процесният трафопост е площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗЕ, представляващ съвкупност от два компонента - сграда и трайно прикрепени към нея енергийни съоръжения, които не могат да съществуват самостоятелно, и е приел, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е собственик на трафопоста на основание осъществено през 2000 г. правоприемство от „НЕК“ ЕАД. Така даденият от въззивния съд отговор на въпроса е в противоречие с константната задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 22/14.06.2019 г. по гр. д. № 653/2018 г., І г. о., решение № 291/27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г., I г. о., решение № 47/2.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г., IV г. о., решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г., IV г. о. и решение № 247/22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г., III г. о., съгласно която няма законова забрана сградата/постройката, в която са монтирани съоръженията, и земята под нея да принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие; ищецът - енергийното предприятие, държи процесния имот на правно основание, възникнало по силата на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутно право, което се запазва и при действието на ЗЕ от 2003 г., но не е собственик на постройката.

2. Представлява ли процесната сграда/помещение, с предназначение трафопост, материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от Закона за енергетиката, без който е невъзможно да бъде осигурено нормалното функциониране на площадковия енергиен обект по предназначението му.

Жалбоподателят сочи, че на този въпрос Окръжен съд – Благоевград е дал положителен отговор, което е в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС, съгласно която е направено разграничение между съставните части на трафопоста - сграда/помещение и прикрепени/монтирани ел. съоръжения, и е обоснован извод, че няма пречка сградата/помещението, в която са монтирани съоръженията за пренос и разпределение на ел. енергия, да принадлежи на трето лице, различно от енергийно предприятие.

3. Дерогира ли се оригинерният придобивен способ - публична продажба от съдебен изпълнител, когато купувач на движимите вещи, предмет на продажбата, които съставляват трафопост - площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗЕ, е лице, различно от енергийно предприятие с лицензия за производство или пренос на ел. енергия, и нищожна ли е такава продажба.

За този въпрос, на който в атакуваното решение е даден положителен отговор, се твърди, че същият е от значение за правилното решаване на спора, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях.

Жалбоподателят твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната и еднопосочна практика на ВКС (многобройни визирани решения), като изобщо не е обсъдил твърденията и доводите на дружеството-жалбоподател относно движимите вещи; не е обсъдил в цялост постановлението за възлагане, както и обстоятелството, че процесната сграда е била собственост и предмет на ипотека, учредена от длъжника в принудителното изпълнение повече от 12 г. преди постановлението за възлагане, както и събраните в тази насока доказателства.

От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съображенията му за това са следните:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Атакуваното решение на въззивния съд е валидно и допустимо. В тази връзка настоящият съд намира, че не е налице произнасяне свръх петитум относно движимите вещи и съоръжения в трафопоста, както и относно земята под него. Със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на съдебното решение. В случая въззивният съд е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд решение, с което искът за собственост е уважен по отношение на трансформаторен пост с диспечерско наименование „АПК Център Банско“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес: [населено място], [улица]. Видно от исковата молба, предмет на предявения иск е правото на собственост на ТП „АПК Център Банско“ – сграда и прилежащото й енергийно оборудване, представляващи в съвкупността им енергиен обект (трафопост). Следователно постановеното решение е съобразено със спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.

Същевременно въззивното решение не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Наведените в изложението твърдения за очевидна неправилност в действителност са оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК.

По отношение на първите два въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК решението на Окръжен съд – Благоевград не противоречи на визираната от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая, събраните по делото доказателства сочат, че процесният трафопост е построен още през 1989 г. като сграда с монтирана в нея електрическа уредба за общо ползване и по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.) е станал държавна собственост с построяването си. Същият представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗЕ (§ 1, т. 17 ДР на ЗЕЕЕ, отм.). При тези данни не се констатира противоречие между изводите на въззивния съд относно статута на процесния обект (трафопост), като съвкупност от сграда и монтираните в нея съоръжения, които не могат да съществуват самостоятелно, и оттам – за особения му правен режим, с приетото в решение № 247/22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което въззивното решение е било отменено и върнато за събиране на доказателства дали трафопостът е бил строен и ползван общо или само от един потребител. С решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., както и с решение № 47/2.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 22/14.06.2019 г. по гр. д. № 653/2018 г. на ВКС, І г. о. са разгледани хипотези, при които сградата на трафопоста е била построена за задоволяване собствените енергийни нужди на кооперативна организация. Предмет на решение № 291/27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г. на ВКС, І г. о. е спор относно помещение, построено през 1969 г., като част от сградата на ищеца, като едва през 2003 г. в него са били монтирани съответни съоръжения и то е започнало да функционира като трафопост. Тоест всички посочени в изложението решения на ВКС касаят хипотези, различни от обстоятелствата по настоящия правен спор, като конкретно по последното цитирано дело от съществено значение е било изричното разграничаване на сградата на трафопоста (определена като материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 ДР на ЗЕ) от съоръженията в нея, именно поради спецификата на спора – предоставяне от едно лице на собственото му помещение на енергийно предприятие за монтиране на съответни ел. съоръжения.

Третият въпрос не е съобразен с решаващите мотиви на въззивния съд, съобразно които ел. съоръжения нямат самостоятелен характер, а са част от трафопоста като енергиен обект. Ето защо този въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

По отношение на четвъртия въпрос не се констатира противоречие с трайно установената непротиворечива практика на ВКС. В случая въззивният съд е обсъдил всички навременно наведени доводи и възражения на страните. В тази връзка настоящият съд съобразява, че „Блек Сий Вижън“ ЕООД не е депозирало отговор на исковата молба и пред първоинстанционния съд е направило единствено искане за спиране на делото, поради споразумение за извънсъдебно уреждане на спора между страните. Едва във въззивната жалба същото е навело доводи (неподкрепени с доказателства) за наличието на учредена ипотека върху имота. Същевременно въззивният съд е разгледал по същество въпроса за оборудването в сградата, съобразявайки, че същото е неразривна част от енергийния обект трафопост, доколкото не може да функционира самостоятелно. В решението е обсъдено постановлението за възлагане и са изложени доводи защо същото не е породило вещнопрехвърлителен ефект.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба има право на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,