Определение № 2883 от 02.06.2026 г. на ВКС по д. № 1203/2026 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/по гр.д. №1465/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Столична община/СО/ за сумата от 35 000 лв., претендирана на осн. чл.49 ЗЗД като обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания поради претърпяна на 1.03.22 г. злополука /падане в необезопасена дупка на тротоар на [улица]в София/, както и искът за сумата от 1666 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същата злополука.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима срещу въззивното решение в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Въззивното решение в частта по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв. е влязло в сила на осн. чл.280, ал.3,т.1 ГПК и касационната жалба срещу тази част от въззивното решение следва да остане без разглеждане като недопустима.

За допускане на обжалването на въззивното решение касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира за разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС следните правни въпроси:

1. Възможно ли е причинната връзка като необходим елемент за ангажиране на деликтна отговорност да се изключи единствено на база чисто логическо възприятие на съда или то следва да се базира на обсъждане на всички събрани доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, а при констатирана липса на доказателства и с оглед на изясняване на фактическата страна на спора, въззивният съд следва да събере служебно такива/доказателства/ посредством назначаване на експертиза?

2. За да се приеме, че е налице противоправно бездействие на възложителя по чл.49 ЗЗД следва ли да има правна норма, която го задължава да изпълнява дадена дейност и установено неизпълнение на съответното задължение или за да бъде ангажирана отговорността за бездействие на възложителя неизпълнението следва да бъде установено и с друг критерий- качествен, количествен или друг? Следва ли да се приеме, че е налице противоправно поведение на служителите на общината във връзка с вмененото задължение на ответника за поддръжка на пътя, в т.ч. тротоарната настилка, когато установената повреда на тротоара може да се определи като компрометирана тротоарна настилка или състоянието на тротоарната настилка следва да е такова, че да налага ремонт в спешен порядък или ограничаване на движението на пешеходци в този участък?

3. Дали, за да бъде ангажирана деликтна отговорност, причинната връзка следва да се търси между поведението на увреждащия и вредата или между конкретната злополука и претърпените страдания?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отхвърлил изцяло иска по две групи решаващи съображения. Приел е за недоказано от ищеца, че към датата на злополуката е съществувала неравност, дупка, пукнатина или липсваща част на тротоарното платно в посочения от ищеца участък, която би могла да се квалифицира като техническо състояние на платното, изискващо незабавен ремонт, който да не е извършен от ответника и да съставлява пропуск на ответника при поддържане изправността на тротоарното платно, съобр. Наредба №РД -02-20-19 от 12.11.12 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. Приел е също, че не е доказана причинната връзка между злополуката и претърпените от ищеца вреди – от показанията на разпитания свидетел – очевидец се установява, че след злополуката ищецът станал и самостоятелно с помощта на свидетеля се придвижил до дома си. Твърдяната и установена от СМЕ увреда – пертрохантерно счупване на бедрената кост, не предполага самостоятелно движение на левия крак на ищеца и възможност за самостоятелно придвижване, макар и с чужда помощ. Невъзможно е, с оглед на медицинските критерии, установени със СМЕ и обичайната житейска логика, ищецът да е живял с полученото счупване на лявата бедрена кост в областта на тазобедрената става за период от 7 дни без да потърси медицинска помощ, при интензивността на болките, изпитвани при такава увреда.

При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на решението с практиката на ВКС – ТР №1/9.12.13 г. ОСГТК, ППВС №1/85 г. и решения по чл.290 ГПК, акцентиращи върху задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и обсъди доводите и възраженията на страните по спора.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.