Определение № 169 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 792/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. М. Л. и М. В. Л., чрез адв. Б. Г. срещу определение № 18/10.01.2020 г. по гр.дело № 2593/2019 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 1730/07.05.2019 г., подадена от С. М. Л. и М. В. Л., чрез адв. Б. Г. срещу решение № 53/22.03.2019 г. по гр.дело № 23/2019 г. на Габровския окръжен съд и е прекратено производството по гр.дело № 2593/2019 г. на ВКС, IV г.о. Поддържаното основание за неправилност на определението е нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя искът с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД е конститутивен и попада в изключенията по чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като има за предмет отричане на правото на собственост на М. Л. върху процесните имоти спрямо Е. Ф.. Поддържат, че предмет на иска е обявяване на абсолютна недействителност на покупко-продажбата на процесните имоти, а материалният интерес на сделката е ирелевантен – вземането на Е. Ф. не е предмет на спора. Считат, че решението на въззивния съд, с което се е произнесъл по предявен иск за обявяване на абсолютна недействителност на договори за покупко-продажба на процесните недвижими имоти подлежи на касационно обжалване, независимо, че цената на всеки един от исковете, определена съобразно данъчната оценка на съответния имот е под 5000 лв. Сочи, че не без правно значение е и обстоятелството, че в случая е налице фрапираща разлика между данъчната оценка и пазарната стойност на имотите. Искането е да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него се постанови връщане делото на състава на ВКС за разглеждане на касационната жалба. Ответникът по частната жалба Е. Ф., чрез адв. И. С. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, постановено по гр.дело № 2593/2019 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от С. М. Л. и М. В. Л., чрез адв.Б. Г. срещу решение от 22.03.21019 г. по гр.дело № 23/2019 г. на Габровския окръжен съд, като недопустима и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съставът на ВКС е пиел, че въззивният съд се е произнесъл по предявени искове за обявяване недействителност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, извършени с нотариален акт /№//2016 г., /№/2016 г. и /№//2016 г., сключени между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л. в качеството му на продавач и М. В. Л. в качеството му на купувач - по първите два договора и между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л. в качеството му на продавач и И. П. Х., и Г. Г. А. в качеството им на купувачи-третия договор. Прието е, че с оглед искането за обявяване недействителност на трите договора в едно производство е налице съединяване на искове, че за определяне на това, дали решението на Окръжен съд Габрово подлежи на обжалване или не е цената на всеки един от предявените искове, взета отделно, а не сбора от цената на всички искове. Като е взел предвид данъчната оценка на всеки от имотите съдът е приел, че нито един от предявените искове не е с цена над 5000 лв., както и, че не е налице изключението по чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като не са предявени искове за собственост. Формиран е извод, че обжалваното решение на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежи на касационен контрол, поради което подадената касационна жалба е недопустима. Настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваното определение. Ответниците С. М. Л. и М. В. Л. са обжалвали решение № 53/22.03.2019 г. по гр.дело № 23/2019 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 222/23.07.2018 г. по гр.дело № 1666/2017 г. на Габровския районен съд в частта, с която са обявени за нищожни на основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и сключени във вреда на представлявания договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариален акт /№//16.11.2016 г., с нотариален акт /№//02.06.2016 г. и с нотариален акт /№//22.03.2016 г. между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л., в качеството му на продавач и М. В. Л. в качеството му на купувач – първите два договора и между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л. в качеството му на продавач и И. Г. Х. и Г. Г. А. в качеството им на купувачи – третия договор. С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД – обявяване за нищожни, поради накърняване на добрите нрави и сключени във вреда на представлявания на три договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот.акт /№//16.11.2016 г., /№//02.06.2016 г. и с нотариален акт /№//22.03.2016 г., сключени между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л., в качеството му на продавач и М. В. Л. в качеството му на купувач – първите два договора и между Е. Ф. Ф., чрез пълномощника му С. М. Л. в качеството му на продавач и И. Г. Х. и Г. Г. А. в качеството им на купувачи – третия договор. Налице е съединяване на искове, тъй като искането е за обявяване нищожност на посочените три договора, което може да се установява и в отделни производства за всеки от договорите. Цената на всеки от предявените искове се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4,вр.т.2 ГПК, а именно при искове за съществуване на договор, който има за предмет недвижим имот, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота. Данъчната оценка на двата недвижими имота, предмет на първия договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт /№//16.11.2016 г. е общо 8.75 лв., на недвижимия имот, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт /№//02.06.2016 г. е 92.12 лв., а на третия имот, предмет на договора за покупко-продажба, извършен с нот.акт/ №//22.03.2016 г. е 1091.86 лв. С оглед на посоченото съдът намира, че всеки от предявените искове е с цена под 5000 лв. На основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове под 5000 лв. В случая не е налице изключението, предвидено в чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като не са предявени искове за собственост. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че въззивното решение в обжалваната с касационната жалба част не подлежи на касационно обжалване. Подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са необосновани. Крайният извод за недопустимост на касационната жалба не се променя от обстоятелството, че пазарната стойност на всеки от имотите е многократно по-висока от данъчната им оценка. Както вече се отбеляза приложимата разпоредба за определяне цената на всеки от предявените искове в случая е чл.69,ал.1,т.4,вр.т.2 ГПК и меродавна е данъчната, а не пазарната оценка на всеки от имотите. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о