Определение № 5687 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Д., чрез адв. Ан. Г., против въззивно решение № 260093 от 05.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 11963/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отменени решение № 149908 от 25.06.2019 г., поправено с решение № 20253433 от 17.11.2020 г., и допълнително решение № 20169881 от 09.08.2021 г., постановени по гр. д. № 67209/2018 г. по описа на Софийския районен съд, като е отхвърлен предявения от Д. Д. Д. против Е. И. Ц. насрещен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Д., определени с решение № 214082 от 14.09.2017 г. по гр. д. № 28944/2016 г. по описа на Софийски районен съд, като неоснователен и е изменен на основание чл. 59, ал. 9 СК, определения с решение № 214082 от 14.09.2017 г. по гр. д. № 28944/2016 г. по описа на Софийски районен съд режим на лични отношения на бащата Д. Д. Д. с детето Д. Д. Д. в следния смисъл: Бащата има право да вижда и взема детето всяка трета пълна седмица на месеца – от неделя в 18.00 часа до следващата неделя в 18.00 часа; всяка първа седмица на месеца – от петък в 17.00 часа до неделя в 19.00 часа; 30 дни през лятото – за времето от 10.00 часа на първо число до 18.00 часа на петнадесето число на всеки от месеците юли и август, като през това време не се прилага режимът, действащ през учебно време; В четна година – за времето от 10.00 часа на 23 декември до 19.00 часа на 28 декември; в нечетна година – за времето от 10.00 часа на 29 декември до 19.00 часа на 02 януари на следващата четна година; за Великденските празници в четна година – за времето от 10.00 на Разпети петък до 19.00 часа на Светлия понеделник; В нечетна година за цялата пролетна ваканция (определена от МОН за съответната година) – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 19.00 часа на последния ден на тази ваканция; Рожденият ден на детето – 11 януари, родителите ще празнуват заедно, като в случай, че не постигнат съгласие за това, детето ще празнува рождения ден в нечетни години с майката Е. И. Ц., а бащата ще има право да го види и вземе в деня, следващ рождения ден – за времето от 10.00 часа до 20.00 часа, а, в случай че този следващ ден е учебен – след края на учебните занятия до 20.00 часа. В четни години бащата ще взема детето при себе си на рождения ден (11 януари) – от 10.00 часа до 20.00 часа, а в случай че този ден е учебен – след края на учебните занятия до 20.00 часа; На именния ден на детето и бащата – 26 октомври, родителите ще празнуват заедно, като в случай че не постигнат съгласие за това, детето ще празнува именния ден в четни години с майката Е. И. Ц., а бащата ще има право да го види и вземе в деня, следващ именния ден – за времето от 10.00 часа до 20.00 часа, а в случай че този следващ ден е учебен – след края на учебните занятия до 20.00 часа. В нечетни години бащата ще взема детето при себе си на именния ден (26 октомври) – от 16.00 часа до 10.00 часа на следващия ден, а в случай че денят е учебен – след края на учебните занятия до 10.00 часа на следващия ден. Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови родителските права да се упражняват от него или да му се определи още по-разширен режим за лични контакти с детето. Счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация Е. И. Ц., подаден чрез процесуален представител адв. М. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: За да постанови обжалваното в настоящото производство решение въззивният съд е съобразил, че с решение № 214082 от 14.09.2017 г. по гр. д. № 28944/2016 г. по описа на Софийски районен съд е утвърдено постигнатото между страните споразумение за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Д., родено на 11.01.2015 г., на неговата майка Е. И. Ц., при която детето ще живее на адрес в [населено място] и за определяне на следния режим на лични контакти на детето с бащата Д. Д. Д.: бащата има право да вижда и взема детето последните осем последователни дни от месеца от 17.00 часа на първия ден от посочените осем до 20.00 часа на осмия ден, с преспиване, без придружител, както и двадесет дни през лятото и десет дни през зимата, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Също, майката Е. Ц. има право да вижда и взема детето в останалите последователни дни от месеца от 20.00 часа на първия ден от останалите дни до 17.00 часа на последния ден от останалите дни, с преспиване, без придружител, както и двадесет дни през лятото и десет дни през зимата, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Страните се съгласили и, че ще поделят поравно помежду си празниците и ваканциите, когато режимът на детето включва такива, като ще се прилага принципът на редуване за всяка следваща година, като например, ако в една година детето е при баща си за Коледа и за Нова година при майка си, за следващата година, детето следва да е за Коледа при майка си и за Нова година при баща си; страните ще организират и присъстват заедно на празнуването на рождения ден на детето; страните са си запазили правото да вземат детето по повод на своите рождени дни. Прилагането на режима по отношение на празниците и ваканциите се прилага минимум с три последователни дни, като първият ден е деня предхождащ съответния празник, а третият ден е денят следващ съответния празник. Извън уговореното по взаимно съгласие на страните и при изрична писмена декларация на майката, на бащата може да се предоставя възможност за определен в декларацията срок до осъществява лични отношения с детето извън посочените дни. Определено е разходите на детето да се покриват от родителя, при който то се намира съгласно разпределеното време, а бащата допълнително да заплаща по банков път месечна издръжка в размер на 250 лева. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, експертизи, социални доклади на ДСП и са изслушвани страните в о. с. з. Установено е от доказателствата, че майката Е. Ц. е трудово ангажирана и е заета с работата си вечерно време. Видно от представеното във въззивното производство удостоверение от работодателя й – „Пайнер“ ООД, от 01.10.2020 г. същата ще работи всеки петък и събота в месеца плюс една сряда и един четвъртък от месеца, т. е. около десет дни в месеца. С други думи, майката е ограничено ангажирана в работата й вечерно време и то предимно в почивните дни. През другото време на месеца, което е два пъти повече, тя има възможност да полага лични грижи за отглеждането и възпитанието на детето Д.. Обстоятелството, че в грижите за детето майката е подпомагана от детегледачка не намалява нейния родителски капацитет и не прави средата при нея несигурна и рискова за нормалното развитие на детето. Не са налични данни по делото, че помощта на детегледачка за отглеждането на детето е ново обстоятелство, възникнало след постановяване на съдебното решение от 2017 г. (налице са данни, че детето се отглежда от детегледачка от деветмесечна възраст). Майката не препятства контактите на бащата с детето, независимо от първоначалните случаи на неосъществяване на режима на лични контакти. Към момента бащата има регулярни контакти с детето съобразно установения режим, а дори и извън него. Бащата Д. Д. живее и работи както в [населено място] (от месец септември до месец април), така и в с. Св. Влас, като има ресторанти и работи на двете места, много отдалечени едно от друго. Майката на Д. Д. – Н. Д., в разпита й в първоинстанционното производство (в с. з. на 28.05.2019 г.) е заявила, че помага на сина си при отглеждането на детето, когато е в с. Св. Влас, а в 80 % от времето идва заедно със сина си в [населено място]. Условията за отглеждане и възпитание на детето при майката не са се влошили, а при бащата да са се подобрили, т. е. да има променени обстоятелства относно средата за отглеждане на детето. И двамата родители са трудово ангажирани и не могат да се грижат целодневно сами за отглеждането на малкия Д.. И двамата разчитат на чужда помощ в това. Не може да се даде приоритет на средата, осигурявана от бащата, само на основание, че помощта се осъществява от майка му, която е също активно трудово ангажирана. Майката Е. Ц. познава навиците и потребностите на детето, грижи се и се занимава с него (намалила е ангажиментите си, има възможност повече дни от месеца да го подготвя сутрин за излизане и вечер за лягане, да го води вече и на училище), т. е. няма влошаване на средата, в която е отглеждано детето при майката в сравнение със ситуацията при постановяване на първоначалното решение от 2017 г. Въззивният съд е приел, че родителските права и местоживеенето на детето Д. не трябва да се променят и за в бъдеще следва родителските права да продължат да се упражняват от майката, при която да бъде и местоживеенето на детето. Е. Ц. и Д. Д. са съумели да изградят качествена и доверителна емоционална връзка с детето им Д., познават потребностите и интересите му. Детето не изразява предпочитание към някого от родителите му, заявява че се чувства добре и обича и двамата. Всичко това, въпреки че има свидетелства за добър родителски капацитет и на двамата родители, проблем представлява неефективната комуникация между майката и бащата, както и демонстрираното взаимно недоверие. В интерес на детето Д. и за правилното му развитие се налага същото да има по-пълноценен контакт с неотглеждащия го непосредствено родител – бащата. Детето е свикнало с факта, че родителите му живеят разделено и то също трябва да живее разделено при тях. Чувства се еднакво добре и в двете жилища и при всеки от родителите му. Самото дете е споделило пред вещото лице, че иска да бъде поравно при всеки от тях. Освен това, с оглед възрастта и пола на детето бащата ще бъде все по-значима фигура за него и модел на поведение и затова бащата трябва да има възможност да контактува възможно най-пълноценно с детето, за да могат двамата взаимно да изразяват своята любов и привързаност. Съдът е изменил установения между страните режим на лични отношения, като е разширил режима на лични контакти на бащата с детето Д.. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът по чл. 59, ал. 9 СК да определи релевантния период за преценката, дали са изменени обстоятелствата по постановените по-рано мерки за упражняване на родителските права и как извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия (висшия интерес) на детето?”; 2. „При продължило повече от 6 години съдебно дирене и значителна промяна в нуждите и потребностите на детето (от първоначално 2-годишна до 9-годишна възраст към настоящия момент), кой е моментът към който съдът следва да прецени кой родител е по-подходящ да го отгледа и възпита?“ и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните – поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, както и критериите, които съдът следва да съобрази изпълнявайки служебното си задължение, да защити интереса на децата при определяне на режима на лични отношения и задължението на същия да постанови решението си като съблюдава интересите на детето?”. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в ППВС № 1/12.11.1974 г. и формираната в нейно приложение практика на ВКС – постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 59 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021г. на ВКС, IV г. о., вторият и третият с приетото в ППВС № 1/12.11.1974 г. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с ППВС № 1/1974 г., защото е в интерес на детето и е определен така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между детето и родителите и не намира с въззивното решение измененият режим на лични контакти между детето и бащата да е определен така, че да става допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Според настоящия съдебен състав въззивното решение не е в противоречие, а е в съответствие с посоченото от касатора решение № 59 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021 г. на ВКС, IV г. о., с което е прието, че в решението по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 9 СК е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия (на висшия) интерес на детето. При положителен отговор съдът е длъжен да прецени кой родител е по-подходящият да отгледа и възпита детето, съответно да определи режим на лични отношения с другия родител. В настоящия случай съдът е преценявал желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си именно с оглед интереса на детето Д., за което е изложил подробни съображения, като за преценката на интереса на детето Д. подходът на съда не е абстрактен, а е строго конкретен и индивидуален. Съобразено е, че Е. Ц., и Д. Д. са съумели да изградят качествена и доверителна емоционална връзка с детето им Д., познават потребностите и интересите му и имат родителски капацитет да се справят с отглеждането му и да посрещнат нуждите му. Детето не изразява предпочитание към някого от родителите му, заявява че се чувства добре и обича и двамата. Съдът е отчел факта, с оглед възрастта и пола на детето бащата ще бъде все по-значима фигура за него и модел на поведение и затова бащата трябва да има възможност да контактува възможно най-пълноценно с детето. Ето защо, определянето от въззивния съд родителските права да се упражняват от майката, при която да е и местоживеенето на детето, е подходящо. Режимът на лични контакти на бащата с детето е достатъчно разширен. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие със служебно известната на съда практика на ВКС, защото съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и е изложил собствени мотиви за основателността на отправените от страните искания. В обобщение, по трите въпроса не се осъществява поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Без съмнение връзката на детето Д. с всеки от двамата родители е от изключителна важност за формиране на неговата личност, поради което е желателно и следва да се насърчават всякакви форми на контакт, за които родителите постигнат консенсус извън установите от съда в решението. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение