Определение № 1235 от 06.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Й. И. Ц. чрез служебен защитник адв.И. Г. против решение от 14.06.12г.по в.гр.дело № 1705/12г.на Софийски градски съд и решение от 13.11.12г.по същото дело.С първото решение е потвърдено решение от 29.11.11г. по гр.дело № 11284/11г.на СРС,72 състав,с което е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ,предявен от същата страна против Н.”В. Л. [населено място]. С решението от 13.11.12г.е оставена без уважение молбата на Й. Ц. за допълване на въззивното решение по реда на чл.250 ГПК. В приложеното изложение касаторът излага съображения за недопустимост на въззивното решение,като поддържа,че въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: За да отхвърли иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 1302/30.11.00г.за прекратяване на трудовия договор на ищеца Й. Ц. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване в щата,не е породила целените правни последици,тъй като няма данни да е връчена на работника.Затова и не е налице уволнение,което да бъде предмет на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая това основание за допустимост на касационно обжалване изрично е въведено.За проверка на процесуалната допустимост на основното решение следва да се допусне касационното му обжалване,както и на допълнителното решение по чл.250 ГПК поради връзката им на зависимост. Спорът е трудов,поради което не се дължи заплащане на държавна такса от работника. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.