Определение № 2786 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител Д. Д. (с юридическо образование), срещу въззивното решение № 119/03.06.2024г. на Апелативен съд – Велико Т., постановено по в.гр.д.№467/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Б. И. К. с писмен отговор, чрез адвокат М. Н., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като развитите съображения не представляват правни въпроси и не са обусловили решаващите изводи на съда по предмета на спора. Не са наведени доводи и за твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Излага още, че обжалваното решение е постановено в съответствие с формираната трайна и задължителна практика на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Апелативен съд Велико Т. потвърдил решението на първостепенният Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявения от КОНПИ срещу Б. И. К. иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на основание чл.153 от ЗОНПИ, както следва: на стойност от 172 250лв., представляващи сбор от стойността на подробно описани недвижими имоти и сума в размер на 25 562,04лв., представляваща сбор от неналични суми по банкови сметки. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: КОНПИ била сезирана с уведомление на Окръжна прокуратура – Велико Т. с вх.№ УВКПКОНПИ-708/30.05.2018г. за привличането на Б. И. К. като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 2, предложение второ, алтернатива трета, във връзка с ал. 1, предложение четвърто от НК, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка с Приложение № 1 към чл. 3, точка 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Престъплението, за което бил привлечен като обвиняем Б. И. К. и впоследствие признат за виновен със Споразумение от ... г. по НОХД № 197/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1, точка 25 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Въззивният съд установил, че с Решение № 711/8.05.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество било взето решение за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу Б. И. К.. Периодът на проверката бил от 01.06.2008г. до 01.06.2018г. С последващо решение № 1514/17.07.2019 г. на КПКОНПИ било взето решение за внасяне в съда на искова молба срещу ответника за отнемане на незаконно придобито имущество. Съдът приел, че основната предпоставка за отнемане на имущество на ответника, е да бъде установено наличие на несъответствие между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на периода на проверката, което следва да надхвърля посочения в § 1, точка 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Развил съображения, че едва след установяване наличието на превишение, подлежат на изследване доходите на проверяваното лице, техният източник, дали същите съответстват или не на придобитото имущество. Отбелязал още, че на отнемане подлежи имущество, което съществува реално към момента на приключване на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица – чл. 142, ал. 2 от ЗОНПИ. Посочил още, че когато незаконно придобитото имущество е било отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (чл. 143 от ЗОНПИ), то се отнема съответно от проверяваното лице, от свързаните лица и от третите лица по смисъла на посочената разпоредба. Когато незаконно придобитото имущество е било отчуждено по противопоставим на държавата начин (чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са придобили същото с цел прикриване на неговия незаконен произход или на действителните права, свързани с него), на отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество (чл. 151 от ЗОНПИ), респ. тази стойност се взема предвид при преценка наличието на значителното несъответствие по § 1, точка 3 от ДР на ЗОНПИ. По отношение на паричните средства съдът отбелязал, че те подлежат на отнемане, когато се държат от ответника или се намират по негови банкови сметки и са осъществени останалите условия на закона за тяхното отнемане. В хипотезата, при която тези средства не са налице (били са разходвани за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, съществуваща в края на проверявания период), те не могат да се отнемат. Въз основа на тези принципни разрешения, въззивният съд приел, че по делото е установено, че в началото на проверявания период Б. И. К. притежавал имущество, както следва: лек автомобил марка „Ш.“, модел „К.“, с първоначална регистрация – 25.09.2007 година, с ДК [рег.номер на МПС]; нива с площ 5.890 декара, трета категория, местност „Д. л.“ и нива с площ 24.788 декара, трета категория, местност „Д. м.“, придобита с договори за покупко-продажба от 19.04.2005 година и 22.11.2005 година, удостоверени в нотариален акт № ..., том .., дело № ... г. и нотариален акт № ..., том ..., рег. №..., дело № ... г., както и нива с площ 6.711 декара, трета категория, в местността „Д. м..“ придобита по дарение от И. Р. К., Р. М. К. с договор от 2.02.2010 година, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. №..., дело № ... година. Съдът отбелязал, че по делото не са събрани доказателства за тяхната стойност. Констатирал, че през проверявания период Б. И. К. придобил недвижими имоти, както следва: 1/ апартамент № ..., на пети етаж от жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......, с административен адрес: [населено място], п.к., [улица], вх. ..., ет. ...., разположен в сграда № .... с идентификатор ....., с предназначение – жилище, заедно с прилежащо към апартамента избено помещение №..., с площ 4.80 кв.м, ведно с 5.79% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху земята, както и 31/2061 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ....., с административен адрес: [населено място], п.к., [улица], целият с площ 2 143 кв. м; 2/ нива с площ 5.187 дка, трета категория, в местността „П.“, представляваща поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 3/ нива с площ 6.000 дка, трета категория, в местността „Д. л.“, представляваща поземлен имот № ..... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 4/ нива с площ 7.281 дка, трета категория, в местността „Д. л.“, представляваща поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 5/ нива с площ 5.259 дка, трета категория, в местността „М.“, представляваща поземлен имот № ...по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 6/ нива с площ 3.865 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 7/ нива с площ 5.001 дка, трета категория, в местността „И.“, представляваща поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 8/ нива с площ 3.000 дка, четвърта категория, в местността „Е.“, представляваща поземлен имот № ... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 9/ нива с площ 0.530 дка, трета категория, в местността „Д. л.“, представляваща поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 10/ нива с площ 3.440 дка, четвърта категория, в местността „Л.“, представляваща поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 11/ нива с площ 5.018 дка, трета категория, в местността „Л.“, представляваща поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 12/ нива с площ 1.000 дка, трета категория, в местността „Д. л.“, представляваща поземлен имот № ..... по плана за земеразделяне на [населено място], [община]; 13/ недвижим имот: овощни насаждения с площ 2 804 кв. м, пета категория, в местността „П. к.“, представляващ поземлен имот № ...., в землището на [населено място], ЕКАТТЕ ...; 14/ недвижим имот: овощни насаждения с площ 3 196 кв. м, пета категория, в местността „П. к.“, представляващ поземлен имот № ....., в землището на [населено място], ЕКАТТ ....; 15/ недвижим имот: овощни насаждения с площ 812 кв. м, пета категория, в местността „Б.“, представляващ поземлен имот № ..... в землището на [населено място], съгласно АОС № ...../.... година; 16/ недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област В. Т., [улица]: имот с кадастрален планоснимачен № ...., в квартал ..., с площ 2 124 кв. м, за който са отредени: УПИ .... в квартал ... и УПИ .... в квартал ... по подробния устройствен план на [населено място], заедно с построените в имота жилищна сграда-къща и стопански постройки, с неуредени регулационни отношения откъм улицата. Установил, че описаните имоти са налични в края на проверявания период. По отношение на тяхната стойност, съдът кредитирал заключението на вещото лице М. Хр. Л., от което приел за установено, че общата им стойност по средни пазарни цени, към момента на придобиването, възлиза на 153 580 лева. Въззивният съд констатирал, че ответникът придобил по дарение, сключено с нотариален акт № ..., рег. №..., том ..., дело № ... г., от П. А. Д. 1/2 идеална част от поземлен имот с кадастрален номер 32, находящ се в [населено място], с площ 2 900 кв. м, попадащ в урегулирани поземлени имоти X, IX в кв. първи по плана на гара Д.. Впоследствие, с договори от 23.03.2018 година Б. И. К. дарил 1/20 идеална част от последния имот на Р. В. и му продал 9/20 идеални части от същия (нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ...г.; с нотариален акт № ..., том ..., рег. № .., дело № ... г. 17/ 9/20 ид.ч. от ПИ .. с площ от 2900кв.м, попадащ в УПИ ... и УПИ.. в кв. І по плана на гара Д., [община], който бил отчужден от ответника през 2018г. Пазарната стойност на имота към момента на продажбата (23.03.2018г.) била определена от вещото лице в размер на 7 800лв. Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че придобитото от Б. К. имущество през проверявания период, по възмезден начин е на обща стойност, по средни пазарни цени, от 153 580 лв., поради което е налице увеличение на имуществото му в края на проверявания период в сравнение с неговото начало. Приел, че нарастването надхвърля визирания в § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, размер. При установяване приходите на ответника Б. И. К., съдът установил, че той бил регистриран като земеделски производител от 11.01.2010 г. Заключил, че от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че родителите на ответника са му направили парични дарения, с два договора (10.01.2011 година и 24.05.2015 година), в общ размер на 100 000 лева. Направил извод, че същите са разполагали с тези средства, които били придобити от продажбата на собствените им недвижими, извършени на: 10.12.2007 г., 27.05.2008 г., 28.09.2021 г. и на 05.09.2017 г. Изводът си обосновал и с обстоятелството, че в нотариалните актове, с които били сключени сделките, били посочени цените на продажбата – близки или съвпадащи с данъчната оценка на прехвърлените имоти. Съобразил, че за част от имотите в нотариалните актове било отразено наличие на вписана договорна ипотека, но не и размера на задълженията, които обезпечавали, поради което приел, че не може да направи обоснован извод, че получените от разпоредителните сделки средства са били използвани изцяло за погасяване на обезпечените задължения. Съдът кредитирал като обективни и непротиворечащи на другите доказателства показанията на свидетелите И. Р. К. и Р. М. К. (родители на ответника), от които приел за установено, че преди и през проверявания период те са реализирали доходи като земеделски производители и са поддържали стопанство за лични нужди. Произвеждали са сами голяма част от продуктите, необходими за домакинството им. С оглед на тези обстоятелства направил извод, че са разполагали със средствата, които са дарили на сина си. Съдът приел, че по делото е безспорно установено и обстоятелството, че Б. И. К. получил от продажбата на дарените му 9/20 идеални части от поземлен имот с кадастрален номер ..., находящ се в [населено място], с площ 2 900 кв. м приход в размер на 7 800 лева. Констатирал, че за времето от 1.06.2008 г. до 31.12.2009 г. проверяваното лице живяло в Кралство И., където реализирало трудови доходи. Приел, че през този период той бил в едно домакинство със сестра си, наемът на жилището бил заплащан от нейното семейство, поради което ответникът нямал разходи. Съдът установил, че през проверявания период Б. К. заплатил глоба в размер на 50 лева. При преценка на обичайните за домакинството на проверяваното лице разходи въззивният съд посочил, че съобразява действителният начин на живот и личния стандарт на ответника. Направил извод, че по време на пребиваването му в Кралство И. ответникът е разходвал средства за издръжка по-малко от средните за страната, поради което те не били обичайните за лице, живеещо в страната и не следвало да се изчисляват въз основа на данните на Е.. Заключил, че размерът им следвало да бъде определен по данните на Националния статистически институт. При оценка на обичайните за домакинството на проверяваното лице разходи, след завръщането му в Република България, съдът приел, че ответникът се е установил да живее при своите родители в [населено място]. Семейството отглеждало само основните продукти, необходими за домакинството, което обосновало извода му, че и през този период разходите за издръжката на Б. К. са били по-ниски от обичайните. В заключение съдът приел, че разходите за издръжка на ответника за проверявания период, възлизат на 34 729 лева, съобразно данните на Националния статистически институт. По отношение на пътуванията на К. в чужбина, въззивният съд приел, че за престоя му в Кралство И. през 2010 година, той не е имал извънредни разходи във връзка с пътуването си (за времето от 4.03.2010 г. до 30.03.2010 г.), тъй като живял при сестра си. По отношение на другите пътувания на ответника, приел, че с оглед тяхната продължителност и естеството – през 2013 г. (два дни) и 2015 г. (15 дни), разходите за същите са включени в потребителските разходи за свободно време, културен отдих и образувание по данните на Националния статистически институт за проверявания период, и представляват част от обичайните разходи за издръжка на Б. И. К. по смисъла на § 1, точка 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ето защо направил извод, че към разходите на Б. И. К. не следва да се прибавя сумата от 7 331,08 лева, представляваща разходи за задгранични пътувания, изчислени въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Въззивният съд кредитирал заключението на допуснатата пред него съдебно-икономическа експертиза, от което и от заключенията пред първостепенният съд, направил извод, че през проверявания период доходите, приходите и източниците на финансиране на Б. И. К. били общо в размер на 139 881,64 лева, от които: 7 800лв. – приход от продажба на недвижим имот; 31 918,34лв. – приходи от изтеглени суми по банкови сметки; 163,30лв. – начална сума по банкова сметка; 100 000лв. – дарения от родителите му. Разходите на проверяваното лице били общо в размер на 62 194,47 лева, от които: 34 729лв. – разходи за издръжка по данни на Националния статистически институт; 27 415,47лв. – разход за вноски по банкови сметки; 50лв. -. Разход за платена глоба. Н. доход на Б. К., за периода на проверката по смисъла на § 1, точка 8 от ДР на ЗОНПИ, бил 77 687,17 лева. С оглед на изложеното и обстоятелството, че имуществото, придобито от проверяваното лице и налично в края на проверявания период, било на обща стойност 153 580 лв., направил извод, че установеното несъответствие е в размер на 75 892.83 лева, което не е значително по смисъла на закона (§ 1, точка 3 от ДР на ЗОНПИ). В допълнение изложил съображения, че по делото е установено и обстоятелството, че ответникът бил регистриран като земеделски производител и от реализираната дейност е получавал доходи и субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, макар точният им размер да не е установен. В заключение направил извод, че в конкретния случай не са налице предвидените в Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество предпоставки за отнемане на имущество от Б. И. К.. Изложените съображения обосновали извода му за неоснователност на предявените от комисията искове по чл. 153 от ЗОНПИ. Касаторът е направил искане за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по следните правни въпроси: Представляват ли „доходи, приходи или източници на финансиране по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ внесените/преведените по банкови сметки на трети лица и изтеглени от проверяваното лице средства с неустановен източник. Следва ли последните да участват при формиране на нетния доход на ответника. Твърди противоречие с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС. Тези въпроси се свеждат до принципните въпроси: представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Отговор на същите е даден в мотивите към т.1 от ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС. Според същите, паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. Разяснено е, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето им и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Така уточнените правни въпроси са обуславящи изводите на въззивния съд в обжалваното решение, но са без значение за крайния изход на материалноправния спор, тъй като какъвто и отговор да бъде даден от касационната инстанция, той не би променил решаващите и крайния извод на въззивния съд за липса значително несъответствие по смисъла на закона (§ 1, точка 3 от ДР на ЗОНПИ). По тези въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Касаторът е формулирал и въпросите: При извършване на преценката за наличие на значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ необходимо ли е да се изследва произходът на средствата, за да бъдат включени в доходите, приходите и източниците на финансиране. Кой носи тежестта да докаже произхода на суми, постъпили по сметката на ответника и изтеглени в края на проверявания период. Същите са неотносими към произнасянето и мотивите на въззивния съд по предявените от искове и не са обуславящи за крайния резултат по спора. Въззивният съд е приел, че неналичните парични суми не подлежат на отнемане, а по отношение на наличното имущество в края на проверявания период не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемането му, тъй като установеното несъответствие не е значително и в изискуемия от закона размер. По отношение на тези въпроси също не е налице предвидената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка за допускане на обжалването. Последният поставен в изложението въпрос е: Следва ли съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на извършване на дарението, които да доказват по несъмнен начин, възможността за предоставяне на твърдените дарения? Навел е довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №131/04.05.2012г. по гр.д.№755/2011 на ІV г.о.; решение №50130/03.01.2024г. по гр.д.№5134/2021г. на ІV г.о. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, включително и сочената от касатора, според която при преценка основателността на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество съдът следва да събере доказателства и да направи преценка дали дарителите са разполагали със средствата, за които се твърди, че са били дарени на проверяваното лице. Въззивното решение е постановено в съответствие с тези разрешения. Съдът е направил анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства за извършваната от ответника и неговите родители стопанска дейност; начина им на живот; притежаваното имущество и отчуждаването му. Съпоставил е датите, на които са сключени разпоредителните сделки и тяхната цена, с датите и сумите по договорите за дарение. Искането е обосновано с несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд, представляващо по естеството си касационно оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, което не е основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на Б. И. К. сумата от 11700лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. КОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 30 лв. в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение,