Определение № 203 от 13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 4137/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Г. К. К. против решение от 15.07.2013 год. по гр.д.№ 445 / 2013 год. на Окръжен съд - П., с което е потвърдено № 147 по гр.д.№ 932 / 2012 год. на Районен съд - Пазарджик, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. П. К., на основание отговорността си на авалист по запис на заповед от 20.11.2008 год., издаден от В. Д. П., сумата от 8 125 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 07.03.2012 год. до окончателното й изплащане. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното: Вземането - предмет на иска - произтича от абсолютна търговска сделка – запис на заповед. Това обуславя характеристика на образуваното дело като търговско, на основание чл.1 ал.1 т.8 предл.второ вр. с чл.286 ал.2 ТЗ. Понятието „ търговско дело „ е по - широко от понятието „търговски спор„, по смисъла на чл.365 от ГПК, като изброените в разпоредбата не изчерпват предмета на търговските дела, но настоящото е и търговски спор, по смисъла на чл. 365 т.1 ГПК. Цената на иска - под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото, предпоставя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение