Определение № 916 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 876/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 89 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2116/2015 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – К. В. В. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че решението е недопустимо, като постановено в нарушение на тълкувателна практика на ВКС - ТР на ОСТК от 06.12.2002 г.. В тази връзка е сочил основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и е поставил въпроса: „Допустимо ли е заявяване на допълнителни основания с допълнителна искова молба в производството по чл. 74 от ТЗ след срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ ”. По този въпрос страната е заявила още и наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, като е поддържала, че същия е разрешен противоречиво и от съдилищата. Въпреки, че касатора е поставил правен въпрос и е поддържал наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, вероятната недопустимост на съдебния акт следва да бъде разгледана, независимо от установеността на тези предпоставки, тъй като съставлява самостоятелно основание за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът е обосновал твърдението си за недопустимост на обжалваното решение с поддържано в хода на цялото съдебно производство твърдение, че с допълнителната искова молба, ищецът е въвел ново основание по чл.74 ТЗ, което съставлява недопустимо изменение на иска, предприето в противоречие с т.6 на ТР ОСТК №1/02г. Подробно е развито разбиране, че с допълнителната искова молба, противната страна посочила, че са налице трудовоправни отношения между ищеца и дружеството, което съставлявало допълнително въведени твърдения. Касаторът е развил съображения и относно това, че въпреки наличието на тълкувателно решение по поставения въпрос противоречието в практиката не било преодоляно и някои съдилища били възприели „обратно становище на даденото от ВКС с тълкувателно решение № 1 /02г.”. Доводите не обосновават извод за евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт. С исковата молба, ищецът е разгледал отправеното му предупреждение по реда на чл.126 ТЗ, като по първото сочено нарушение – това, че е взел и задържал в продължение на пет дни техника - собственост на клиенти на дружеството, той подробно е разяснил, че това нарушение не е налице, доколкото същият ремонтирал техниката в своят дом, поради това, че в офиса на дружеството липсвали условия за работа, както и инструменти, необходими му за работата, които били иззети от управителя на дружеството. Твърдял е, че нямал информация да е възникнал в тази връзка скандал, респективно дружеството да е обезщетявано или някой да е прекратявал договорните си отношения с дружеството. В отправената допълнителна искова молба, съобразно възможността предвидена в чл.372, ал.2 ГПК, ищецът е заявил изрично, че пояснява първоначалната, а именно в обсъжданата част, отново е изразено несъгласие с всички изложени причини за изключване на съдружника, като е поддържано още, че изложените от противната страна с отговора по чл. 367 ГПК твърдения не отговаряли на действителността, не са подкрепени с доказателства и ако се приемело, че са „ верни”, то те касаят нарушаване на трудовото му правоотношение с дружеството, тъй като са заявени за извършени в качеството му на служител, а не на съдружник. При тези фактически данни не може да бъде прието, че така допълненото съставлява ново основание, тъй като съдържанието му се определя единствено като допълване на вече направеното с исковата молба оспорване на предупреждението по чл.126 ТЗ. Въвеждане на ново основание предполага различен от изложения в исковата молба довод за допуснато нарушение, при постановяване на обжалваното по реда на чл.74 ТЗ решение. Твърдението, че вече сочено нарушение касае трудовата дисциплина, следователно е квалификационно твърдение на страната относно правното съдържание на оплакването й. Или, не е налице поддържаното основание за недопустимост на решението. Ирелевантни за този извод, а и неотносими изобщо към него са доводите разглеждащи твърдения за наличие на противоречиво прилагане на тълкувателна практика на ВКС от съдилищата, тъй като то освен, че не е съобразено с различните фактически обстоятелства в изброените актове, предполагащи и различни правни изводи, няма връзка и с лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, доколкото е налице и тълкувателна практика по поставеният въпрос която е съобразена от въззивния състав. Въпреки, че касаторът е посочил нормата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поставеният от него въпрос – „ Допустимо ли е търсенето на отговорност за действия на едно лице в качеството му на съдружник в О. едновременно с дисциплинарната му отговорност за същите действия по трудово правоотношение с това О.” е поставен и разгледан в изложението единствено с оглед основанието по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК. Страната е интерпретирала приетото с т.4 на ТРОСГТК №1 / 09г. като е посочила, че в случая намира, че „ правото се нуждае от развитие”, преповторила е въпроса, като лаконично спрямо него е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В останалата част изложението съдържа буквално възпроизвеждане на оплакванията изложени в касационната жалба, касаещи изцяло / така и определени от страната / поддържана неправилност на изводите на съда относно основателността на иска във връзка с преценката за осъществените нарушения и по-конкретното първото посочено нарушение. Поставеният от касатора въпрос е свързан с част от мотивите на въззивното решение, като не рефлектира върху извода на състава за недоказаност на основанията по чл.126 ТЗ. За да постанови обжалваният резултат, свързан с уважаване на предявеният иск, решаващият състав е посочил, че разпоредбата на чл.126,ал.3 ТЗ урежда четири хипотези, при които съдружникът може да бъде изключен, като релевираните обстоятелства не са квалифицирани в предупреждението за изключване, но с оглед фактическото им съдържание могат да бъдат определени като такива по чл.126, ал.3, т. 1 и 3 ТЗ- неизпълнение на задълженията на съдружника за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството Позовавайки се на чл.23 т.5 от Устава на дружеството, в който са изброени задълженията на съдружника, съдът е приел, че след като съдружника е бил и в трудовоправни отношения с дружеството той пряко е съдействал за осъществяване на дейността му, съобразно така установените му задължения в Устава. Направен е извод, че за да бъде установено нарушение по чл.126, ал.3, т. 1 ТЗ, вр. 23, т.5 от Устава било необходимо да е установено и нарушаване на трудовата дисциплина, което се установява с влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В случая такова не е било наложено, въпреки, че е започнала такава процедура – изискани са обяснения от служителя, но след даването им не е последвало наказание т.е. работодателят не я е финализирал, а на същото основание съдружника е изключен. Прието е също така, че липсват доказателства и за фактическото осъществяване на обстоятелствата посочени в предупреждението, а изложеното от ищеца, че е ремонтирал техника в дома си и факта, че се е запознал с документи на дружеството, в качеството му на съдружник не могат да бъдат ценени като доказателства за осъществени от него действия, а още по-малко като такива против интересите на дружеството.С оглед тези решаващи мотиви страната не е поставила релевантен правен въпрос. Освен това не е и сочила каквито и да било доводи свързани с поддържаният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, така както е разяснено неговото съдържание с т.4 ТРОСГТК №1 /09г. Развитите оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, възпроизведени буквално от касационната жалба се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение