Определение № 757 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 149/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т., приподписана от адвокат Л. М., срещу въззивно решение № 147 от 1.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 318/2011 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 498 от 15.09.2011 г. по гр.д. № 336/2011 г. на Търговищкия районен съд в частта, с която съдът е постановил, че вина за брачното разстройство имат двата съпрузи и е потвърдено в частта, с която е прекратен брака между Е. К. Т. и М. Т., сключен на 14.12.2007 г., упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Ефе Д. Т. е предоставено на майката, определен е режим на лични отношение на бащата с детето и жалбоподателя е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 90 лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване. В изложението се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да изследва причините, предизвикали дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като обсъди и прецени всички обективни и субективни причини, посочени от страните, така и какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Ответницата по касационната жалба Е. К. Т., чрез своя процесуален представител адвокат А. М. изразява становище, че изложението не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 498 от 15.09.2011 г. по гр.д. № 336/2011 г. на Търговищкия районен съд, с което е прекратен брака между Е. К. Т. и М. Т., сключен на 14.12.2007 г., упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Ефе Д. Т. е предоставено на майката, определен е режим на лични отношение на бащата с детето и жалбоподателя е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 90 лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване. В. е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че в отношенията между страните по делото е настъпил разрив и то в такава степен, че ищцата категорично отказва контакт със съпруга си, не сочи своето местожителство и адрес и чрез своя пълномощник категорично изразява непоколебимото си желание за прекратяване на брака. Въз основа на това е извел изводът, че брака вече е формален, дълбоко и непоправимо разстроен, не би могъл да бъде възстановен макар и с минимално предвиденото в Семейния кодекс съдържание на брачната връзка. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед приетото в т.1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия жалбоподател, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В разглежданият случай обжалването следва да се допусне с оглед евентуалната недопустимост на решението, предвид разпоредбата на чл.321, ал.1 ГПК. Предвид изложеното налице са предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.