Определение № 147 от 22.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2760/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК-ДВ бр.86/2017г. Образувано е по касационната жалба на Алпис И.“О., [населено място] против Решение № 1253 от 02.06.2017г. по в.т.д.№ 4230/2016г. на САС, ТО, 9 състав в частта за отмяна на решението по т.д.№ 210/2013г. на СГС и уважаването на предявения като евентуален от синдика на [фирма] /н/ срещу [фирма] и [фирма] /н/ иск по чл.647,ал.1,т.6 /предишна т.7/ ТЗ иск като е обявен за недействителен на основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ сключеният на 21.09.2011г. договор, с който [фирма] продава на „Алпис И.“ - еднолично дружество с ограничена отговорност към този момент 26 600 дяла от капитала на [фирма] /с последващо фирмено наименование [фирма]/. Решението в частта за отхвърляне на главния иск за обявяване за недействителен на основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ на същия договор е влязло в сила. Касаторът счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва извода на състава на САС, че сделката уврежда кредиторите. Поддържа, че законът не презюмира увреждането със самото сключване на сделката, че не е налице и изискването на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ за свързаност на страните по договора за прехвърляне на дружествени дялове. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването с оглед дадения отговор от въззивния състав за свързаност на основание пар.1, ал.1,т.4, вр. с т.5 и ал.2 ДР на ТЗ на страните по сделката и изложените съображения, че към 21.09.2011г. продавачът [фирма] и третото лице [фирма] са били съдружници в [фирма], както и, че [фирма] е едноличен собственик на капитала на купувача „Алпис И.“ по въпроса: Приложими ли са разпоредбите на пар.1,ал.4,т.4 във вр.с т.5 и ал.2 ТЗ в случай, когато собственикът на капитала на дружеството-купувач е съдружник на дружеството-продавач в трето дружество, чиито дялове са предмет на сделката, и в което трето дружество, нито продавачът, нито купувачът имат дялово участие, а управител е различно лице от управителите на продавача и купувача“. Допълнителната предпоставка, посочена в изложението е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Като обосноваване на приложното й поле касаторът дословно цитира принципните разяснения в т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че приемайки, че трите дружества - на продавача, купувача и третото лице, чиито дялове са обект на продажбата са свързани лица, САС не е приложил правните норми в техния истински смисъл, „което налага изменение на ВКС на тази порочна съдебна практика с оглед преодоляване за в бъдеще на установено до този момент становище на САС по прилагането на закона“. Писмен отговор от другите страни по спора не е постъпил в срока по чл.287 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е счела за основателен довода за наличие на увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ГПК. Мотивирала е, че в тази хипотеза, за да е налице увреждане, не е необходимо длъжникът да се е разпоредил с имущество по начин, че да е намалил общия размер на активите си, т. е. безвъзмездно или срещу насрещна престация на по-ниска стойност; че увреждане е налице винаги, когато с разпореждането длъжникът заменя по-слабо ликвиден и/или публичен актив, върху който може да бъде насочено изпълнение, срещу парични средства, чиято ликвидност съществено затруднява изпълнението върху тях, дори и когато получената парична сума съответства или дори надхвърля стойността на отчужденото имущество. Приела е, че увреждащото действие в конкретния случай е обективирано със замяната в имуществото на длъжника на дружествените дялове с парична сума преди откриване на производството по несъстоятелност. Счела е че е налице е и второто изисквано от чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ условие, а именно свързаност на страните по сделката. Обосновала е, че от вписванията в търговския регистър се установява, че към 21.09.2011 г. продавачът [фирма] и [фирма] са били съдружници в [фирма], и че [фирма] е било едноличен собственик на капитала на купувача [фирма], поради което продавачът и купувачът се явяват свързани лица на основание § 1, ал. 1, т. 4 вр. т. 5 и ал. 2 от ДР на ТЗ. Отчетено е, че е спазен е и 2-годишният срок по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ - оспорваната сделка е сключена на 21.09.2011г., молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 07.10.2011г., а началната дата на неплатежоспособността е 21.09.2011г. Искането за допускане на обжалването е неоснователно. Касаторът предпоставя във въпроса твърдение - че в третото дружество [фирма] /чиито дялове от капитала са предмет на договора по чл.125 ТЗ/, нито продавачът, нито купувачът имат дялово участие. Фактът, че към датата на сключване на договора за продажба на дружествени дялове продавачът има дялово участие в [фирма] /Хотел А.“О./ с ЕИК[ЕИК] /което дружество през 2015г. е заличено от търговския регистър с решение № 66 от 16.01.2015г. по т.д.№ 558/2012г. на СГС/ се установява от справка в електронната база данни на Търговския регистър. Към релевантната за спора дата - датата на сключването на договора /21.09.2011г./ съдружници в [фирма] са [фирма] и [фирма]. [фирма] е имало 49 400 дружествени дяла от капитала на „А. Т. - хотел А.“, а с процесната сделка е прехвърлило 26 600 дяла на дъщерното дружество на съдружника си. Следователно, към датата на сключването на процесната сделка, продавачът е съдружник на принципала на купувача, а хипотезите на пар.1 от ДР на ТЗ не изискват като условие за свързаност контролът или участието в капитала на другото лице да са преки. Законът обвързва свързаността и с косвения контрол или участието в капитала. Въззивният съд е изходил от установените по делото факти, че в подозрителния период длъжникът е продал дружествените дялове на дъщерното дружество на съдружника си, от което е извел, че страните по сделката са имали общи икономически интереси и свързаност. При обосноваване на тезата си касаторът не държи сметка, че решението за закупуването на дружествените дялове е взето от съдружника на длъжника /с протокол от 20.09.2011г.- Алпис 2002 АД като едноличен собственик на капитала на [фирма] е взел решение едноличното дружество с ограничена отговорност да закупи 26 600 дяла от капитала на [фирма]/, т.е., че въз основа на решението на съдружника на длъжника, купувачът е осъществил сделката с длъжника и то към момент на началната дата на неплатежоспособността. Следователно, въпросът не е поставен коректно, предпоставен е от твърдение, което не е прието за установено в обжалваното решение и в този смисъл е хипотетичен. Паралелно с това касаторът не обосновава, че произнасянето по поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на конкретна правна норма с оглед изменения в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практика. Липсата на обосновка в този смисъл е достатъчно за недопускане на обжалването. Разноски за настоящото производство не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.