Решение № 6300 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 249/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Районна здравноосигурителна каса - Бургас (РЗОК - Бургас), чрез пълномощника му П. Илиева и от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, представлявано от д-р Х. Я. – управител, чрез адв. Е. Кокаларова, срещу Решение № 9737 от 07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1389/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас.

В първата касационна жалба от директора на РЗОК - Бургас, решението се оспорва в частта му, с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-1187/09.07.2025 г. издадена от директора на РЗОК – Бургас, в частта по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, както и в осъдителната част за разноските. Излагат се доводи, че решението, в оспорената част, е постановено при наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че по посочените четири точки задълженията на страните по информационното осигуряване и обема на информацията касаят документацията и документооборота, а не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 455, ал. 3 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРД за МД), както е прието в оспорената заповед. Иска се отмяна на съдебния акт в оспорената част. Претендират се разноски по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба.

С втората касационна жалба, подадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, се иска отмяна на първоинстанционното решение, в частта му, с която жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-1187/09.07.2025 г. издадена от директора на РЗОК – Бургас, в частта по чл. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, е отхвърлена. Изложени са съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на съдебния акт – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя в цялост, което е довело до погрешни правни изводи на съда. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски.

Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, не изразява становище по отношение на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25-1187/09.07.2025 г. издадена от директорa на РЗОК – Бургас, с която на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО и чл. 464, ал. 3 във вр. с чл. 473, ал. 5 от НРД за МД 2023 - 2025 г. на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД са наложени санкции „финансова неустойка“ общо в размер на 1750 лв., както следва:

1. по т. 1 от Протокол № 384/10.03.2025 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във вр. с чл. 306, ал. 4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. – 250 лв.;

2. по т. 2 от Протокол № 384/10.03.2025 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във вр. с чл. 306, ал. 4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. – 250 лв.;

3. по т. 3 от Протокол № 384/10.03.2025 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 421, във вр. с чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за МД 2023 – 2025 г. – 200 лв.;

4. по т. 12 от Протокол № 627/31.03.2025 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 ЗЗО, чл. 33, т. 4, във вр. с чл. 30, чл. 374, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. – 250 лв.;

5. по т. 13, т. 14, т. 15, и т. 16 от Протокол № 627/31.03.2025 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 6 ЗЗО, чл. 33, т. 5 във вр. с чл. 405, ал. 2, т. 1, б. „е“ от НРД за МД за 2023 - 2025 г. – 200 лв.

Формираните от АС - Бургас изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че между НЗОК и лечебното заведение „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е сключен Индивидуален договор № 020903/24.10.2023 г. за оказване на болнична медицинска помощ, съгласно НРД за МД 2023 – 2025 г.

Със Заповед № РД-25-311/28.02.2025 г. от директора на РЗОК – Бургас е разпоредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение по изпълнението на договора за оказване на болнична медицинска помощ като са определени и длъжностни лица, които да извършат проверката. За резултатите от нея са съставени Протокол № 384/10.03.2025 г. и Протокол № 627/31.03.2025 г., в които са описани констатираните нарушения.

С оглед упражняване правото си на защита, от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е подадено възражение вх. № 02/29-02-624/24.03.2025 г., във връзка с което до председателя на БЛС – Бургас е изпратено искане за определяне на членове на арбитражна комисия на основание чл. 75, ал. 5 ЗЗО. Видно от известието за доставка писмото е получено на 02.04.2024 г. и няма данни да е получен отговор от БЛС, като административният орган приема, че арбитражна комисия не може да се сформира.

От комисията, извършила проверката, е изготвен Доклад с вх. № 02/РД-25-3115/03.06.2025 г., в който са посочени, нарушенията и е изразено становище, по кои нарушения изпълнителят подлежи на санкция „финансова неустойка“ съгласно чл. 455, ал. 3 от НРД за медицински дейности за 2023 – 2025 г.

Административното производство е приключило с издаването на заповедта на директорa на РЗОК – Бургас – предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. В нея са възприети констатациите от извършената проверка и са наложени санкции за описаните нарушения.

При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд формира извод, че оспорената заповед за налагане на санкции е постановена от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно- производствените правила. Въпреки това, съдът приема жалбата за частично основателна поради допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви в насока, че установените по т. 13, т. 14, т. 15, т. 16 от Протокол № 627/31.03.2025 г. нарушения не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., а нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация по чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. каквито не се вменени на лечебното заведение, поради което заповедта, в частта с която са наложени санкции по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от същата е незаконосъобразна, тъй като „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД неправилно е санкционирана по реда на чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона.

В този смисъл, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в оспорената част.

По отношение на констатациите, в частта по т.1 и т.2, на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г. с оспорената заповед на лечебното заведение е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО във вр. с чл. 306, ал. 4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЗО, за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерски съвет. Алинея 4 на чл. 37 предвижда, че от заплащането на суми по чл. 37, ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и други лица изрично посочени в разпоредбата. Съобразно нормата на чл. 306, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. за оказана БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 4 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 11 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО.

По делото не е спорно, че при двете хоспитализации на ЗОЛ Т. Я. Я. в ЛЗ от него е събрана потребителска такса, като първата му хоспитализация е по КП № 59 „Диагностика и лечение на паркинсонова болест с окончателна диагноза [заличен текст], а втората хоспитализация е по КП 67 „Диагностика и лечение на паркинсонова болест“ с окончателна диагноза [заличен текст].

Видно от приложение № 11 от НРД за МД 2023 – 2025 г. сред заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащането на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО фигурират и [заличен текст] и [заличен текст]. С оглед изложеното и при безспорно установеното наличие на посочените заболявания при ЗОЛ Т. Я. Я. потребителска такса не е следвало да се събира. Заболяванията, за които не се дължи такса са ясно и недвусмислено изброени в приложение № 11 от НРД за МД 2023 – 2025 г., поради което не е било необходимо ЗОЛ да прави изрично искане за освобождаване от такса.

Размерът на наложената на осн. чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 г. - 2025 г. санкция от 250 лв., също е определен законосъобразно, както правилно извежда административният съд.

Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстнционния съд по отношение наложената по т. 3 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-1187/09.07.2025 г. санкция за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 421, във вр. с чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за МД 2023 – 2025 г. Посочените разпоредби уреждат задълженията на ЛЗ във връзка с документацията и документооборота. Нормата на чл. 421 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. гласи, че документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 323, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. Съгласно чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. историята на заболяване е първичен документ, поради което следва да бъде попълнен коректно в съответствие с приложение № 2.

За хоспитализираното по повод [заличен текст] ЗОЛ Т. Я. Я., както по КП № 067, така и в ИЗ 015412/2024 г., част „ Диагностично лечебен план“ като необходими изследвания и консултации е посочено – КТ (компютърна томография) на ГМ. Не са отразени диагностични лечебни процедури „Електромиография, интравенозно приложение на фармакологичен“. Действително КП № 67 се счита за завършена, ако са приложени и отчетени една основна диагностична и една основна терапевтична процедури. В случая, е проведена процедурата КТ на глава, поради което Електромиография не се явява задължителна диагностична процедура. Предвид факта, че според представената подробна справка на ИЗ 015412/2024 г. в графа „диагностични процедури“ Електромиографията е извършена, то следвало е същата да бъде отразена в част „Диагностично лечебен план“.

Санкцията по т. 4 от Заповедта е наложена във връзка с констатираното в хода на проверката, че ЗОЛ С. И. Г., приета на 11.02.2025 г. по КП 163, с отбелязан прием „спешен“, въпреки възраженията на лечебното заведение за схематично описана фактическа обстановка. Видно от представената по делото разпечатка от ПИС, лицето е прието и отчетено при условията на спешен прием, със степен на спешност от 6 до 24 часа като същата е оперирана още в деня на приема. Предвид горното, в случая нарушението е безспорно установено. Нито пред настоящата съдебна инстанция, нито при разглеждане на делото пред АС – Бургас, санкционираното лечебно заведение е представило доказателства, които да оборват заключението на административния орган за извършено нарушение.

Неоснователна се явява и подадената от директора на РЗОК – Бургас касационна жалба. Изводът на първоинстанционния съд досежно неправилното приложение на материалния закон във връзка с нарушенията, установени по отношение на за ЗОЛ М. А. Н., ЗОЛ С. Н. С., ЗОЛ М. Д. Д. и ЗОЛ Д. К. О., е обоснован.

Видно от приложената по делото административна преписка, при проверката е установено, че в подадените за посочените лица файлове не е предоставена информация за данните от епикризите като в полето „епикриза“ не е вписана никаква информация. Този пропуск, описан в обстоятелствената част на оспорената заповед, не представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, тъй като по делото е безспорно установено, че медицинската помощ е предоставена, дейностите по клиничната пътека са извършени и епикризи са издадени. Нарушенията на разписаното в чл. 405, ал. 2, б. „е“ от НРД за МД 2023 - 2025 г. задължение за ежедневно подаване файлове по електронен път в утвърден от НЗОК формат за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга, са точно установени, но те касаят процеса на документиране на медицинската помощ, а не условията и реда за нейното оказване.

В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че описаните в обстоятелствената част на заповедта нарушения не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация. В посочените случаи лечебното заведение е следвало да отговаря по отношение на правилното документиране на престоя на ЗОЛ в него, каквото нарушение, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не му е повдигнато.

Правното основание за налагане на финансова неустойка е част от властническото волеизявление на административния орган и съдът не разполага с правомощия да приложи друга санкционна разпоредба. Посочването на неправилна правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна, както правилно е приел първоинстанционният съд. (В този смисъл решение № 5354/19.05.2023 г. по адм. дело № 6614/2022 г. на ВАС, VI отд.; решение № 5792/13.05.2024 г. по адм. дело № 11538/2023 г. на ВАС, VI отд.)

Предвид изложеното, правомерни са изводите на административния съд, че нарушението неправилно е санкционирано по чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., вместо по реда на чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., който предвижда санкция „финансова неустойка“ за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация.

Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, а именно, че лечебното заведение е допуснало визираните в оспорената заповед нарушения, за които са му наложени санкции „финансова неустойка“, но поради неправилно определена санкционна норма по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от Заповедта, в тази си част тя се явява незаконосъобразна.

По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претендираните от касационните жалбоподатели разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,