Определение № 136 от 22.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2016 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал.3 ГПК. С определение № 23515 от 01.12.2015 година по гр.д. № 4313/2014 година на Софийски градски съд е отменено определение № 1 от 08.01.2014 г. по гр.д. № 2692/2013 г. на Софийски районен съд и са присъдени съдебни разноски, дължими от ищеца Д. С. Д. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА. Определението на Софийски градски съд е обжалвано с частна касационна жалба вх. № 10689 от 27.01.2016 г., подадена от Д. С. Д. от [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното определение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК (ред. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.), въззивните решения по производства по чл. 127, ал. 2 СК не подлежат на касационно обжалване. Предмет на решението по въззивно дело № 4313/2014 г. СГС е предявена от бащата Д. С. Д. претенция по чл. 127, ал. 2 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични контакти спрямо малолетното дете С. Д. Д., предоставени на майката А. Д. Н. със съдебно решение по гр.д. № 314/2008 г. СГС, поради което решението не подлежи на касационно обжалване, съответно – не подлежи на касационно обжалване и постановеното по делото въззивно определение № 23515 от 01.12.2015 година. Предвид изложеното, производството по частната касационната жалба е недопустимо, поради което и на основание 278, ал. 4 ГПК вр. с чл. 286, ал.1, т.3 ГПК вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение