Определение № 262 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2342/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от С. С. С., подадена чрез адв. Р. Д. срещу определение № 600/03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 879/2020 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 369/22.10.2019 г. по гр. д. № 398/2019 г. на Окръжен съд - Перник. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна по жалбата „ЧЕЗ Електро България“ АД е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови атакуваното определение, предходният състав на Върховен касационен съд е посочил, че касационната жалба на С. С. С. срещу решение № 369/22.10.2019 г. по гр. д. № 398/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник е процесуално недопустима. Приел е, че спорът се основава на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, която определя и търговския характер на делото. Посочил е, че разглеждането на делото не е обусловено от качеството на лицето /в случая ищцата/, което е страна по търговската сделка. Освен това продажбата на топлинна енергия е търговска сделка /арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ за ответника по претенцията. Същият е търговско дружество и сделката е свързана с упражняваното от него занятие, а когато за едната страна, сделката е търговска, нормите за търговските сделки се прилагат и за двете страни /арг. чл. 287 ТЗ/. Приел е, че разпоредбата на чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 100/20.12.2019 г./ е неприложима за настоящия случай, тъй като със Закона за изменение и допълнение на ГПК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението – второто изречение на чл. 113 ГПК /ЗИД, ДВ, бр. 100/2019 г./, поради което същото се прилага за всички заварени към влизане в сила на ЗИДГПК дела по искове на и срещу потребители, по които съдебният акт, слагащ край на производството не е влязъл в сила. По разглежданото дело, въззивният съд се е произнесъл на 22.10.2019 г. с окончателен съдебен акт, който е влязъл в сила от момента на обявяването му и касационната жалба на ищцата не е породила суспензивен ефект. Спорният въпрос относно характера на делото – търговско или гражданско по смисъла на чл.280,ал.3,т.1 ГПК и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото се припокрива с предмета на тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС,а даването на задължително тълкуване по въпроса предмет на тълкувателното дело би било от значение за правилността на обжалваното определение,поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,