Определение № 4430 от 02.10.2025 г. на ВКС по д. № 3026/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София – град (АССГ) и Софийски градски съд (СГС), повдигнат от последния с Определение № 3126 от 01.08.2025 г. по т. д. № 1401/2025 г. по описа на този съд. Административният съд е сезиран с предявен на 08.07.2025 г. от „Пинк Томато“ ЕООД срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от общо 205 174, 78 лева – лихва за забава в плащането на финансова помощ по договор № ......... г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.01.2018 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и ищеца е сключен договор № ....... за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с публични финансови средства по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материалии активи" от Прогамата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., предоставена по реда и при условията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Профамата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9/21.03.2015 г.). Сочи се, че договорът е сключен за изпълнението на дейностите по одобрен проект № ....... „Метална конструкция с полиетиленово покритие“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ, която следвало да бъде предоставена на ищеца, била 1 173 270 лева, платима в срок до три месеца от подаване на заявката за окончателно плащане и след извършване на съответните проверки и анализи за съответствие по реда на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 9/21.03.2015 - аргумент от чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от договора. Ищецът твърди, че в рамките на едномесечния срок от изтичане на срока за извършване на инвестицията, а именно на 22.06.2020 г., подал заявка за плащане на помощта. От този момент за ответника започнал да тече и тримесечният срок за извършване на проверките за съответствие и определянето на окончателния размер на помощта. Сочи, че този срок не е удължаван и е изтекъл на 23.09.2020 г., докогато ответникът не изпълнил задължението си за плащане. Това той сторил със закъснение. На 22.12.2023 г. по банковата сметка на ищеца постъпили 997 698, 47 лева, а на 30.04.2024 г. – остатъкът от 160 029, 95 лева. Ето защо ищецът счита, че в негова полза е възникнало вземане за лихва за забава върху главницата от 997 698, 47 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 22.12.2023 г. в размер на 169 969, 57 лв., както и вземане за лихва за забава върху сумата от 160 029, 95 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 35 205, 21 лв., т.е. общо вземането му за обезщетение за забавено плащане на финансовата помощ възлизало на 205 174, 78 лева. За да прекрати производството по адм. д. № 7115/2025 г. по описа на АССГ и го изпрати по подсъдност на СГС, АССГ се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 14 ГПК. Софийският градски съд е счел, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма, посочена в договора между страните, е свързано с управлението на средства по европейските структурни и инвестиционни фондове и попада в обхвата на Закона за управление на средствата по европейски фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Посочил е, че законът е в сила на 26.12.2015 г., като неговата цел е да уеднакви процедурите по управление и контрол при разходването на средствата по ЕСИФ чрез създаване на обща нормативна рамка, която обхваща и споровете във връзка с посочените отношения. Пояснил е, че законът урежда отношенията по предоставянето на средства по ЕСИФ като административни отношения между неравнопоставени субекти, а договорите, сключени за предоставяне на безвъзмездни финансови помощи, имат характер на административни договори по смисъла на чл. 19а АПК, а според чл. 19ж, ал.1 АПК споровете във връзка с изпълнението на административните договори, какъвто е настоящият спор, се решават от компетентния административен съд. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигната препирня за подсъдност намира следното. Прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е в предметния обхват на Закона за подпомагане на земеделските производсители (ЗПЗП), съгласно чл. 11, ал. 4 ЗПЗП от който Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция. По приложението на нормативната уредба на финансовото подпомагане със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове при действието на ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, която настоящият състав изцяло възприема. Съгласно разрешенията в Решение № 228 от 07.02.2018 г. по т. д. № 424/2017 г. на ВКС, ТК, I ТО, и Решение № 17 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, ГК, III ГО, и др., с приемането на ЗУСЕСИФ (сегашно наименование ЗУСЕФСУ) се въвежда различна от съществуващата до влизане в сила на този закон регламентация на правоотношенията между съответните органи и получателите на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Възприемайки като водещ административноправния характер на правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите, законодателят въвежда института на „административния договор". За разлика от гражданския договор административният договор, макар и оформен в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, се дефинира като изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект, и като такова съставлява административен акт. Едновременно с това е въведена и възможност административният орган да изменя и прекратява договора в зависимост от определен държавен, общински или друг интерес. Промяната в същностната характеристика на договора за предоставяне на финансова помощ, която го изключва от категорията на гражданскоправните сделки, е обусловила и промяна в реда за съдебна защита на страните. Поради това и законодателят е възложил на административните съдилища разглеждане на производството по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК по искания за изпълнение на административен договор. От изложените в исковата молба твърдения и отправеното искане за съдебна защита се установява, че ищецът претендира присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на договор, който е административен поради характера на уредените в него отношения по разходване на публичен ресурс в значим обществен интерес. Компетентен да разгледа спора относно изпълнението на този административен договор е административният съд, на който делото следва бъде изпратено за разглеждане по аргумент от чл. 19ж, ал. 1 АПК. Воден от горното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС