Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г.

Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. гр. П. чрез адв. Д срещу решение № 296 от 8.10.08 г. по гр. дело № 574/08 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 468 от 14.10.08 г. по гр. дело № 26/08 г. на Казанлъшкия районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от П. Ц. Л. С определение № 1* от 13.10.09 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете -отхвърлени. Ответникът по касационната жалба П. Ц. Л. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 53 от 16.11.07 г. на кмета на О. П., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца П. Ц. Л., на длъжност "кметски наместник", на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, е незаконосъобразна, тъй като не е спазена визираната в посочения текст процедура, предшестваща прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е относно процедурата при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение № 1* от 4.10.02 г. по гр. дело № 1574/2001 г. на III г. о. на ВКС. В него е прието, че няма пречка работодателят да отправи предложение за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 от КТ чрез самата заповед, а работникът или служителят може да приеме или да не приеме предложението. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 от ГПК приема следното: На основание чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в обжалваното решение. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото. В разглеждания случай липсва писмено волеизявление на работника преди издаване на заповедта за прекратяване на договора и въззивният съд законосъобразно е приел, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1 от КТ не е осъществен, което води и до незаконност на уволнението. Неоснователни са доводите на касатора, че подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор е факт, който удостоверява дадено съгласие на работника, защото в нея липсва негово волеизявление, а само подпис след като е отбелязана датата на връчването й, т. е. подписът удостоверява връчването, а не съгласие с прекратяването. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила в частта по исковете за отмяна на уволнението, възстановяването на работа и обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.