Определение № 50404 от 06.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1637/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение №18 от 11.02.2022г. по в.гр.д. №482 по описа за 2021г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е отменено частично решение №260043 от 13.08.2021г., постановено по т.д. №107/209г. по описа на Окръжен съд- Ямбол и е осъден касаторът да плати на В. А. Г. допълнително сумата 31 000 лева- разлика над присъдената сума от 25 000 лева до размера от 56 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 31.01.2019г., причинено от В. Г. В. като водач на товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. [рег.номер на МПС], както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 56 000 лева, считано от 19.02.2019г. до окончателното плащане, като е разпределена и отговорността за разноските за двете инстанции. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът навежда доводи, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил завишен размер на обезщетение. Поддържа и оплакване, че неправилно е преценен размерът на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия /вместо 50% съдът е определил 20%/, поради което решението е постановено и в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен предявеният иск, както и претенцията за законна лихва. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на спора въпроси- „1. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за който искът би бил основателен и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?; 3. Когато опасността от настъпване на ПТП е произтекла и от състоянието на пострадалия пешеходец, който е бил пиян към момента на пътния инцидент с концентрация на етилов алкохол от 2.33 промила, опиянението, от което е повлияно мисленето, волеобразуването и останалите вътрешни /когнитивни/ процеси, довели до обективирането на това поведение, явява ли се основание за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, респективно основание за редукция на застрахователното обезщетение?“- с твърдение, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №17/1963г., ТР №1/2014г. от 23.12.2015г., т.д. №1/2014г. на ОСТК, както цитираните решения по чл.290 ГПК. Ответникът В. А. Г. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца отхвърлителна част, като присъди на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата 31 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.02.2019г., въззивният съд приема, на първо място, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника да заплати застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 31.01.2019г., виновно причинено от водача на товарен автомобил „Форд Транзит“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника и на второ място, че адекватното и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания е в размер от 70 000 лева, като същото следва да бъде намалено до 56 000 лева, предвид доказаното съпричиняване на вредата от пострадалия в обем 20%. За да определи обема на претърпените неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд анализира събраните доказателства, вкл. заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, като намира за установено, че в пряка причинна връзка с произшествието ищецът е претърпял краткотрайна загуба на съзнание- характерен симптом за сътресение на мозъка; разкъсно-контузни рани по лицето, главата и тялото; открити много-фрагментни фрактури на двете кости на дясна подбедрица, със замърсени и първично инфектирани костни и меки тъкани в областта на фрактурите, травмиран перонеален нерв с преходна загуба на двигателна активност на ходилото. Решаващият съдебен състав съобразява, че се касае за тежко политравматичното увреждане на долен десен крайник, с открити фрактури и първично инфектиране, наложило продължително и болезнено лечение, затруднило движенията, придвижването и обслужването в ежедневието на ищеца за период от 1 година. Отчита фактът, че през първите 6 месеца ищецът е бил в невъзможност да става от леглото, че е бил поставен за продължителен период от време в социална изолация и физически дискомфорт, принуден да ползва чужда помощ. Съдът съобразява и обстоятелството, че неколкократните оперативни интервенции, както и другите травми са причинили на пострадалия силни болки, физически и психически страдания. При съвкупен анализ на доказателствата, от които се установява, че след продължителното и тежко лечение ищецът се е възстановил, и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникване на правото на обезщетение, въззивната инстанция стига до извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди е в размер на 70 000 лева. Апелативният съдебен състав намира, че така определеният размер на обезщетение следва да бъде намален с 20%, предвид установеното съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. С оглед заключението на авто-техническата експертиза и гласните доказателства, съдът приема, че ищецът се е движил по пътното платно, въпреки наличието на тротоарна площ, което е в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.108, ал.1 ЗДвП/. Счита, че дори да се приеме, че движението по банкета или тротоарните площи е било невъзможно предвид конкретните метеорологични условия, то отново е налице поведение, поставящо пострадалия в опасност, тъй като е бил длъжен да се движи в лентата за насрещно движение, възможно най-близо до лявата граница на пътното платно, а се установява, че е ударът с МПС е настъпил на 1.8-2 метра в лявата лента за движение. Съдът намира, че обстоятелствата, които са довели до това поведение на ищеца, вкл. употребата на алкохол, са ирелевантни. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е основателен за сумата 56 000 лева ведно със законната лихва от 19.02.2019г. /датата на отправяне на застрахователна претенция от пострадалия до ответника/ до окончателното плащане, поради което след частична отмяна на първоинстанционното решение присъжда допълнително 31 000 лева, ведно със законната лихва от 19.02.2019г. до окончателното плащане. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че първите два въпроса се свеждат до значимите за спора като обуславящи неговия изход въпроси за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД. Те не могат да обосноват допускане на решението до касационен контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството и интензитета на болките и страданията от травматичните увреждания; продължителността им; липсата на трайни последици; емоционалното състояние на пострадалия; възрастта и общественото му положение към момента на ПТП и т.н. Съдът е преценил релевантните обстоятелства към датата на деликта, т.е. отчел е икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, респективно и базата за определяне на нивата на застрахователно покритие. Постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства- начина на извършване на деликта, характера на увреждането и произтичащите от него физиологични и психологически последици за пострадалото лице, интензитета и продължителността на болките и страданията, наличието на трайни последици; възрастта и социалното положение и т.н., като отчете и общественото разбиране за справедливост на обществото в конкретния момент, т.е. икономическата конюнктура. Решаващият съдебен състав е възприел напълно практиката на ВКС относно приложението на чл.51, ал.2 ГПК. Непротиворечива е съдебната практика /ППВС №17/1963г., решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Въззивният състав при съобразяване с цитираната съдебна практика и след обсъждане на доказателствата по делото е формирал извод, че се установява конкретно поведение на пострадалия, обективно допринесло за настъпването на вредоносния резултат- движение по пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което е намалил с 20% определеното като справедливо обезщетение. Изложил е доводи, че сами по себе си причините, довели до това поведение на пострадалия, не следва да се разглеждат като обективни факти, допринесли в по-голяма степен за настъпването на вредите. Изложените от касатора доводи, че съдът неправилно е определил степента на съпричиняването представляват оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Последният правен въпрос е формулиран по начин, изискващ преценка на конкретните доказателства по делото, обсъждане на доводите и възраженията на страните, респ. преценка на правилността на обжалваното решение, поради което не отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не излага никакви доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като наличието на задължителна съдебна практика изключва хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника в касационното производство следва да се присъди сумата 1 800 лева разноски, представляваща платено адвокатско възнаграждение с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд