Определение № 22 от 02.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 316/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, въведен с обективно и субективно съединените три отрицателни установителни иска по чл. 439, ал. 2 ГПК, чието разрешаване е било предмет на атакуваното - в различните негови части - решение № 196 на Варненския апелативен съд, ТК, от 7.VІІІ.2019 г. постановено по т. д. № 363/2018 г. Касационната жалба с вх. № 5438/11.Х.2019 г. на ищцовото „Скания Файнанс България“ ЕООД-село Герман, Столична община /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, е насочена против онази част от горепосоченото въззивно решение, с която са били частично отхвърлени трите негови отрицателни установителни иска, водени срещу ответниците „Девня трейд“ ООД-гр. Варна /ЕИК[ЕИК]/ и „ЗС-Механизация“ ЕООД-с. Казашка река, [община], обл. Варна /ЕИК[ЕИК]/, съответно за разликата над 147 531.23 лв. и до пълния размер на тази претенция от 181 292.22 лв.; за разликата над 5 282.83 лв. и до пълния размер на процесния адвокатски хонорар от 6 500 лв.; за разликата над 6 873.92 лв. и до пълния размер на претенцията за такси по изп. дело № 20157810400684, възлизащи на 8 455.01 лв. Оплакванията на този касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното в неговата отхвърлителна част въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, алинеи 2 и 3 ГПК. Поради това се претендира частичното му касиране. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази касационна жалба подателят й „Скания Файнанс България“ ЕООД обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на постановеното от Варненския апелативен съд решение в атакуваната негова отхвърлителна част по трите обективно и субективно съединени отрицателни установителни иска с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК, още и с едновременното, но „под условие на евентуалност“, наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който въззивният съд да се е признесъл с обжалваната част от решението си в противоречие с практиката на ВКС, респ. по такъв, който да е релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, изтъква, че в мотивите си въззивната инстанция неправилно била приела, че възможността за прихващане в случая е възникнала едва след окончателното приключване на арбитражния спор, „в който вземането е станало изискуемо и ликвидно по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗЗД“, докато „подобно разбиране няма никаква легална опора в закона “. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Девня трейд” ООД-гр. Варна /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че този касатор „не е формулирал нито един въпрос, по който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в своята решаваща дейност в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е конкретизирал и формулирал конкретна хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК“. По реда на чл 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място] река, общита Аврен, обл. Варна, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощиеа от АК-Варна както по основателността на оплакванията за неправилност на въззиввното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, така и по допустимостта на касацииното обжалване, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че апелативният съд правилно е преценил, че към датата на прнедявяване на иска по чл. 439 ГПК от търгове.ца настоящ касатор, вземането на „ЗС-Механизация“ ЕООД, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 684/2015 г. по описа на ЧСИ Г. Д., е невъзможно да е било погасено чрез съдебна компенсация, чийто ефект е занапред. Съответно касационната жалба с вх. № 5436/2.Х.2019 г. на ответното по трите отрицателни установителни иска с правно основание по чл. 439 ГПК „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ е против онази част от същото въззивно решение, с която тези претенции са били уважени за несъществуването на вземания на длъжника ищец към него в размер на 147 531.23 лв., на 5 282.83 лв. – адвокатски хонорар и на 6 873.92 лв. – такси по изп. дело № 684/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № Оплакванията на касатора „ЗС-Механизация“ ЕООД са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в тази му част: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това, с довод за .липса на правен инткерес от воденето на тези искове, се претендира частичното му обезсилване, респ. – отменяването му и присъждане на „направените в производството разноски“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от съдържанието на тази жалба, подателя й „ЗС-Механизация“ ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдениятя си за „вероятна недопустимост“ и „очевидна неправилност“ на въззивното решение в тази му част, с която трите отрицителни установителни иска по чл. 439 ГПК са били частично уважени, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на този свой акт по съществото на спора Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните три правни въпроса: 1./ „Дали арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е разгледал по вътр. арб дело № 487/2011 г. иск по чл. 422 ГПК, свързан със заповедното производство по ч. гр. дело № 15994/2010 г. по описа на РС-Варна, ГК, 31-и с-в или същият АС при БТПП е разгледал друг установителен иск?“; 2./ „Дали постановеното по този иск арбитражно решение е нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като постановено по иск по чл 422 ГПК или не е?“; 3./ „Поражда ли правни последици въпросното арбигражно решение и оттам – възможно ли е да бъде извършето прихващането, което трвърди ищеца?“ С молба вх. № 6565/22.ХІ.2019 г. по описа на Варненския апелативен съд вторият ответник по исковете с правно основание по чл. 439 ГПК „Девня трейд“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ се е присъединил към касационната жалба на „ЗС-Механизация“ ЕООД. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Скания Файнанс България“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията в касационната жалба на „ЗС-Механизация“ ЕООД за недопустимост и за неправилност на постановеното от Варненския апелативен съд решение в атакуваната му част, претендирайки за оставянето й без уважение, вкл. и досежно наведените на плоскостта на касационния контрол доводи за „вероятна недопустимост“ и за „очевидна неправилност“ на въззивното решение в тази му част. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК (във вр. чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК и чл. 60, ал. 3 ГПК) и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, само касационната жалба на ищцовото „Скания Файнанс България“ ЕООД-село Герман, Столична община, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Докато касацонната жалба на ответното „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ се явява просрочена и затова ще следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол по жалбата на ищцовото „Скания Файнанс българия“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ са следните: Данните по делото са, че разглеждането му в първата инстанция е приключило на 8.ІІ.2018 г., както и че решението на Варненскския ОС по спора, въведен с исковете по чл. 439 ГПК, е било постановено точно в пределите на инструктивния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК - на 8 март 2018 г. Междувременно в производството пред въззивната инстанция е било прието като доказателство арбитражно решение от 8 януари 2018 г. /влязло в сила на същата дата/, постановено от АС при БТПП по вътр. арб. дело № 163/2014 г, по което ответното „ЗС-Механизация“ ЕООД е било осъдено да заплати на „Скания Файнанс България“ ЕООД сумата 157 004.26 лв. представляваща пазарната стойност на употребявано МПС /самосвал „Скания“ с кош „Майер“, предмет на процесния пред арбитража договор за финансово обвързан лизинг от 25.V.2009 г./, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба в АС – 23.ІV.2014 г. и до окончателното й изплащане, както и разноски за арбитражното производство в размер на 10 907.50 лв. след насрещна компенсация. Зачитайки силата на пресъдено нещо, формирана по това влязло в сила арбитражно решение, Варненският апелативен съд е могъл да констатира, че едва от 8.І.2018 г. вземането на ищцовото „Скания Файнанс България“ ЕООД е престанало да е спорно и е „станало безспорно, изискуемо и ликвидно“. Така, за да отхвърли частично всеки един от изцяло уважените от първостепенния съд три отрицателни установителни иска на този касатор с правно основание по чл. 439 ГПК, водени срещу ответниците „ЗС-Механизация“ ЕООД и „Девня трейд“ ООД, въззиввната инстанция е приела, че не са били налице предпоставките за валидно прихващане на остатъчното задължение на ищеца по обратния изпълнителен лист от 33 760.99 лв. /сума, представляваща разликата между предявения размер от 181 292.22 лв. и уважения такъв от въззивния съд, а именно 147 531.23 лв./ със сумите, които цедента „ЗС-Механицзаия“ ЕООД е бил осъден да му заплати по посоченото арбитражно решение, преценявано съобразно съдопроизводственото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото претенцията за недължимост на въпросната сума от 33 760.99 лв. е била приета като неоснователна и поради това - подлежаща на отхвърляне, съставът на Варненския апелативен съд е „редуцирал“ пропорционално и приетите от първостепенния съд като недължими суми за адвокатски хонорор, както и за такси в изпълнителното производство по изп. дело № 684/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 781, намалявайки недължимото адвокатско възнаграждение с 1 217.17 лв., а недължимите такси за принудителното изпълнение – съответно с 1 581.09 лв. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда съответния релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат изтъкваните от ищеца настоящ касатор допълнителни предпоставки за това /в процесния случай за едновременно наличие на тези по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. По касационната жалба на ответника „ЗС-Механизцация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище адрес на управлениие в [населено място] река, [община], Варненска област: Тази касационна жалба няма характера на насрещна, каквато би било възможно да се подаде по реда на чл. 287, ал. 2 ГПК - в срока за отговор по редовната касационна жалба на ищцовото „Скания Файнанс България“ ЕООД. Препис от атакуваното решение на Варненския апелативен съд е бил връчен на ответното по исковете „ЗД-Механицация“ ЕООД на датата 30.VІІІ.2019 г. Съгласно чл. 283 ГПК това въззивно решение е подлежало на касационно обжалване „в едномесечен срок от връчването му на страната“. По правилото на чл. 63, ал. 3 ГПК за изчисляване на сроковете, които се броят на месеци, тнози преклудивен срок вд прлоц-еснния случай следва да се счита изтекъл на датата 30 септември 2019 г. – присъствен ден /понеделник/. Докато касационната жалба на „ЗС-Механицация“ ЕООД е бил заведена в регисгратурлата на Варненския апелативен съд с вх. № 5436 от датата 2.Х.2019 г., т.е. два дена след изтичането на посочения преклузивен срок за подаването й, при това с изричната ответка на деловодителя в горния й ляв край, че: „ пощенско клеймо липсва “. При тези фактически констатации изводът, който по необходимост се налага в процесния случай, е, че тази касационната жалба на ответното по иковмете „ЗС-Механизация“ ЕООД се явява просрочена, т.е. същата е процесуално недопустима и затова не следва да бъде селектирана в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК. Единствено за пълнота ще следва да се отбележи още и следното: Вярно е че датите 30 и 31 август на всяка календарна година попадат в обхвата на т.нар. „съдебна ваканция, която – съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ЗСВ – започва на 15 юли и продължава до 31 август включително. Същевременно в вепродължителния период между 30.Х.2017 г. и до 1.ІХ.2018 г. в текста на чл. 61 ГПК е съществувала новела, според която „сроковете спират да текат за страните по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ“. Процесният случай обаче се развива през есента на 2019 г. и съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение