Определение № 32 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Варна и Районен съд – Варна, касаещ родовата подсъдност за разглеждане на оспорването по жалбата на Р. И. В. от гр. Варна, срещу Заповед № 3373/15.10.2025 г., издадена от кмета на община Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно административното производство по издаване на протокол за въвод във владение на новообразуван поземлен имот № 3375 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност „Боровец – юг“ – селищно образувание, КР 403, землище кв. Галата, община Варна до приключване на съдебното производство по гр. дело № 9718/2025 г. по описа на Районен съд – Варна с влязъл в сила съдебен акт. Предвид предписанието на чл. 135, ал.5 АПК, възникналият спор за подсъдност между общ и административен съд, следва да бъде разрешен от петчленен състав, включващ съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. След запознаване с относимите към предмета на спора материали по делото, настоящият съдебен състав намира за установено следното: В Административен съд – Варна е постъпила жалба от Р. И. В., чрез процесуален представител адв. В. Панов, с искане за отмяна на Заповед № 3373/15.10.2025 г., издадена от кмета на община Варна, с която е спряно административното производство по издаване на протокол за въвод във владение на новообразуван поземлен имот № 3375 по ПНИ на местност „Боровец – юг“ – селищно образувание, КР 403, землище кв. Галата, oбщина Варна до приключване на съдебното производство по гр. дело № 9718/2025 г. по описа на Районен съд – Варна с влязъл в сила съдебен акт. Административният съд е приел, че жалбата е насочена срещу заповед, обективираща процесуално действие на кмета на общината в рамките на производство за издаване на протокол за въвод във владение в имот, съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Обосновал е становище, че заповедта за спиране на административно производство (включително такова по чл. 33, ал. 4 от ППЗСПЗЗ) подлежи на самостоятелен съдебен контрол по чл. 197 и следващите, вр. чл. 54, ал. 5 АПК преди края на производството, за разлика от други процесуални актове на административния орган, които подлежат на проверка с крайния акт съобразно чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения е формиран решаващ извод, че след като компетентен да разгледа жалбите срещу завършващите производството по чл. 33, ал. 4 от Правилника на прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) административни актове е районният съд по местонахождението на имота, по аргумент за по-силното основание междинните процесуални актове, издадени в производството за въвод във владение по ППЗСПЗЗ, също следва да се обжалват пред районния съд, на когото е възложена проверката на крайния акт. По тези мотиви с Определение № 13891/11.12.2025 г., постановено по частно административно дело № 20257050702639/2025 г., производството пред Административен съд – Варна е прекратено, и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна за произнасяне по жалбата на Р. И. В. от гр. Варна, срещу Заповед № 3373/15.10.2025 г., издадена от кмета на oбщина Варна с горния предмет. От своя страна, сезиран с жалбата срещу Заповед № 3373/15.10.2025 г., издадена от кмета на oбщина Варна, Районен съд – Варна е намерил, че делото не му е подсъдно и с Определение рег. № 976/19.01.2026 г. по гр. дело № 20253110112969/2025 г., е прекратил производството и го е изпратил на петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за разрешаване, по реда на чл. 135, ал. 5 АПК, на повдигнатия спор за подсъдност за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по жалбата, подадена от Р. И. В.. Районният съд е приел, че оспорената заповед, не създава права и задължения за страните, а само отлага издаването на окончателен акт (в настоящия случай протокол за въвод във владение на земите, разположени в територии по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ), с който да се създават права и задължения на страните. Изложени са мотиви, че издадената заповед за спиране на производството представлява изцяло административна дейност и компетентен да се произнесе по нея е съответният административен съд. Формиран е извод, че заповедта за спиране е акт, с който се преустановява временно процедурата по въвод във владение и предвид, че представлява изцяло административна дейност, тя подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК (във връзка с чл. 54 АПК), поради което компетентен да се произнесе по нея е съответният административен съд. При така установената фактическа обстановка, настоящият петчленен състав, включващ съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на § 19 от ЗИД на АПК (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.), индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Със Заповед № Г-ПР-31/01.03.2024 г., издадена от кмета на район Аспарухово, община Варна е възстановено правото на собственост, при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на С. И. С., Ф. И. С. и Р. И. С., наследници на С. И. Д., върху поземлен имот № 3375, кадастрален район 403, с площ 3295 кв. м., представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия, местност Боровец – юг – селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище кв. Галата, гр. Варна. Производството за издаване на протокол за въвод във владение е уредено в разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ППЗСПЗЗ. По силата на чл. 33, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, въводът във владение за земите, разположени в териториите по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се извършва от общината въз основа на влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1. По същество, въводът във владение на недвижим имот, чиято собственост е възстановена със заповед на кмета на общината, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти по ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, представлява действие по изпълнението на влязъл в сила конститутивен административен акт с вещноправни последици. Орган по изпълнението, в случая, е овластеният със специалния текст на чл. 33, ал. 4 ППЗСПЗЗ административен орган. Актът, с който се издава протокол за въвод, или отказът да се издаде такъв протокол, носи характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като създава права и задължения за своите адресати. Актовете, завършващи производството по чл. 33, ал. 4 ППЗСПЗЗ, подлежат на обжалване пред районния съд съобразно § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК, тъй като са индивидуални административни актове по ППЗСПЗЗ. Административното производство се спира с изричен административен акт, който се съобщава на адресатите и подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.197 и сл. АПК, глава десета, раздел IV „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“. Актът, с който административният орган спира образувано пред него административно производство на основанията по чл. 54, ал. 1 АПК е акт, с който се обезпечава законосъобразното развитие на производството поради възникнала временна недопустимост. Принадлежността на този въпрос към границите на осъществявания по делото съдебен контрол го прави подчинен на режима, приложим към основния спор. Оспорената заповед по чл. 54, ал.1, т.5 АПК е процесуален административен акт, преграждащ развитието на производството пред административния орган. Той не решава въпроса по същество и затова няма самостоятелно значение във връзка с предмета на същото. Неговите процесуални проекции имат значение за приключването на административното производство доколкото наличието на конкретна пречка от посочените в чл. 54 препятстват своевременното издаване на индивидуален административен акт. Редът за оспорване е по чл. 197 АПК, но същият не рефлектира върху родовата подсъдност на спора, която следва да бъде определена съобразно § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК. По аргумент от по-силното основание, след като компетентен да разгледа жалбите срещу завършващите производството по чл. 33, ал. 4 ППЗСПЗЗ административни актове е районният съд по местонахождението на имота, то междинните процесуални актове, издадени в производството за въвод във владение по ППЗСПЗЗ, също следва да се обжалват пред районния съд, на когото е възложена проверката на крайния акт. В конкретния случай е направено искане за издаването на протокол за въвод във владение на земите, разположени в територии по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалбата срещу процесната заповед, обективираща процесуално действие на кмета на общината в рамките на производство за издаване на протокол за въвод във владение в имот, разположен в територия по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, попада в приложно поле на компетентност на районния съд и обуславя неговата подсъдност по настоящия спор. По изложените съображения компетентен да реши спора е гражданският съд, който по правилата за родовата и местна подсъдност е Районен съд - Варна. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав, включващ съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,