Определение № 744 от 18.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2876/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Б., чрез особен представител адвокат Б. срещу определение №1999 от 17.06.2019 г. по в.ч.гр.д.№2575/2019 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 08.03.2019 г. оп гр.д.№1137/2018 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на срок за подаване на отговор на искова молба. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение предвид наличие на множество доказателства, установяващи наличие на хронично заболяване на адвокат Б., водещо до признаване на пожизнена инвалидност с 66% загубена работоспособност и до обичайно проявление на признаците на заболяването в течение на седмица или десет дни. В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК се поддържат доводите за наличие на заболявания /включително такова, следствие от нанасяне на телесна повреда на адвокат Б./, довели до влошаване на здравословното състояние на процесуалния представител. Ответникът по частната касационна жалба - „Юробанк България” АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по делото няма данни, за периода от две седмици, в които е следвало да бъде изготвен отговор на исковата молба, по отношение на адвокат Б. да е настъпило „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, което е било невъзможно да бъде преодоляно. Посочил е, че от представената медицинска документация е видно, че адвокат Б. страда от множество заболявания, които обуславят и частичната загуба на работоспособност, но не се установява да е възникнала такова внезапно влошаване на състоянието му, което е било непредвидимо за него и е довело до невъзможност за изготвяне на отговор и представянето му в законовия двуседмичен срок. Изразил е становище, че ако действително не е бил в състояние да изготви отговор, адвокат Б. е разполагал с процесуалната възможност да поиска удължаване на срока за отговор по реда на чл.63 от ГПК. С оглед изложеното е достигнал до извод, че СГС законосъобразно е отказал възстановяване на срока по чл.367, ал.1 от ГПК и е потвърдил първоинстанционното определение. Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в частната касационна жалба и в изложението съображения не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, а са свързани с правилността на съдебния акт, която обаче извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, каквато не се и твърди, не подлежи на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби/, поради което и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,