Определение № 1226 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№38926/06.4.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – [фирма] – София, против въззивно решение от 27.02.2012 г. по гр.д.№14976/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-54-156/30.9.2011 г. по гр.д.№9207/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 54 състав, с което са уважени предявените от Л. К. Ч. от [населено място] против [фирма] –, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е възприела правните изводи на първата инстанция на основание чл.272 ГПК и е добавила, че посочването на основанието за прекратяване на процесното трудовото правоотношение не се дължи на грешка при оформяне на документите, а е налице ясно изразена воля прекратяването на трудовия договор да се извърши на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ – съкращаване в щата, поради което защитата на служителя е изградена във връзка с това основание. С оглед приложението на чл.272 ГПК следва да се посочи, че изводите на първата инстанция са, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен без да се обсъждат събраните доказателства, тъй като действителното правно основание не съответства на това, посочено в предизвестието и заповедта за уволнение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като решаващ за спора въпрос се сочи: “Възможно ли е в случай, че работодателят е довел своевременно до знанието на служителя точното основание за уволнението и когато преди да заведе делото служителят е бил наясно относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, уволнението да бъде отменено само поради неточно посочване на основанието в заповедта(с изключение на случаите на дисциплинарно уволнение)?”. Сочи се противоречива практика, подробно визирана в изложението и допълнителна молба. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация Л. К. Ч. от [населено място], посредством процесуалния си представител - адв. З. Р. - К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Поставеният материалноправен въпрос е неотносим към спора. Решаващите мотиви на въззивната инстанция по чл.272 ГПК са относно това, че действителното правно основание не съответства на онова, което е посочено в предизвестието и заповедта за уволнение. Не е обсъждан въпросът за това дали служителят е знаел действителното основание или то е било сведено до знанието му от работодателя. Действително налице са доводи на ответника по исковата молба за това, но те не са обсъждани от въззивната инстанция, което дава основание на касационният жалбоподател да постави процесуалноправен въпрос във връзка с необсъждането им. Такъв въпрос обаче не е поставен в изложението. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода от спора в настоящата съдебна инстанция и изрично заявеното искане за присъждане на разноски касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 1600 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,