Определение № 227 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2222/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е образувано по частна касационна жалба на КПКОНПИ,чрез старши- инспектор в ТД на КПКОНПИ гр. Варна срещу въззивно определение №212/18.4.2018 г. по ч.гр.д.№162/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение №96/22.02.2018 г. по гр.д.№505/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че срокът за извършване на „предварителна проверка“ по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, чиято максимална продължителност е регламентирана в чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ в размер на година и половина, е преклузивен. В настоящият случай, искът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е предявен в съда на 16.04.2018 год.,след решение от 17.01.2018г.на Комисията. Едногодишният срок / по чл.27,ал.1 ЗОПДНПИ, отм./ е изтекъл на 02.03.2017 г./след продължаването му с още шест месеца/,поради което производството за отнемане на незаконно придобитото имущество, образувано въз основана на взето решение и предявена искова молба от КОНПИ, е прието за недопустимо и е прекратено. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Оспорва се изводът,че с изтичането на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ ( отм.) се е преклудирала възможността за Комисията чрез иск да осъществи правото на държавата да отнеме незаконно придобито имущество В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ ( отм.) - инструктивен или преклузивен, в тази връзка погасява ли се правото на иск и самото материално право на Държавата да отнеме имущество с изтичането му. Изтъква се ,че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с установена практика на ВКС,която се цитира и прилага, както и че произнасянето по въпроса е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Ответникът по частната жалба Е. Е. М. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК, чрез адв И.С. Излагат се съображения в подкрепа на тълкуването на чл. 27 ЗОПДНПИ ( отм.), възприето от съдилищата С определение № 441/03.12.2018г Върховният касационен съд, състав на ІV -то г.о, е спрял производството по касационно обжалване до приключването на ТД № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение Производството следва да бъде възобновено след приемане на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, за да се постанови определение по съществото на спора. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е счел, че срокът по чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./ е преклузивен и след като не е спазен, искът е недопустим. Този извод противоречи на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение изтичането на срока по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество. Предвиденият в чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ/отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен. Затова е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ след изтичане на този срок.Следователно по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС.Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на Окръжен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение