Определение № 1692 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2259/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 260244/07.04.2025 г., подадена от Х. Д. А., чрез адвокат А. Х., срещу решение № 260000 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 59/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 106 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 148/2019 г. на Районен съд - Пирдоп, като вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете на Х. Д. А. срещу Н. Г. Н. и Н. Д. Н. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], като премахнат част от сграда - „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор *, в зоната с площ от 47.22 кв.м, оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица - приложение № 3 към допълнение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., на основание чл. 109 ЗС, като неоснователни.

Софийски окръжен съд е съобразил, че в исковата молба Х. А. твърди, че с нот. акт № 112, дело № 472/2017 г. закупил от Н. Ц. Г. недвижим имот - УПИ с площ от 398 кв.м, съставляващ парцел * в кв. 140 по плана на [населено място], заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м и едноетажна паянтова стопанска сграда. Съседният от изток УПИ * в кв. 140 по плана на [населено място] се обитава от ответниците, които държат в него постройка - сграда, част от която без законно основание е разположена в собствения на ищеца парцел върху площ от 47 кв.м, до границата между двата съседни имота. С това ответниците пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото му на собственост върху площта, заета от процесната сграда, попадаща в имота на ищеца, както и площ около 3 метра около нея, където югоизточното му изложение е закрито и в по-голямата част от деня попада сянка. Това обуславя и правния му интерес да предяви искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, като премахнат частта от процесната постройка, разположена в собствения на ищеца УПИ * в кв. 140 по плана на [населено място]. От своя страна, ответниците оспорват изцяло исковете. Сочат, че по силата на дарение с нот. акт № 2, дело № 398/1969 г. придобили правото на собственост върху дворно място с площ от 740 кв.м, представляващо парцел * в кв. 140 по плана на [населено място], понастоящем УПИ * в кв. 140. Твърдят, че ищецът не е собственик на площта от 47 кв.м под постройката - сграда на допълващо застрояване, която се твърди да е разположена незаконно в имот на ищеца. Описаната в исковата молба част от сградата попада в собствения на ответниците поземлен имот преди влизане в сила на действащия ЗРП на [населено място], одобрен през 1984 г. Излагат, че приложение намира регулационният план от 1958 г., а дворищната регулация от 1984 г., според която от имота на ответниците се отнема площ от 45 кв.м и се придава към съседния имот, не е приложена поради незаплащане на обезщетение за отнетата площ. Постройката е търпим строеж по смисъла на § 16 ЗУТ и не подлежи на премахване, тъй като е изградена през периода април - май 1980 г., а според цитираната допълнителна разпоредба на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им и съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. Сроежът е изграден след дадено съгласие в нотариално заверена декларация № 761/26.12.1979 г. от Г. Ц. Г., собственик на УПИ * в кв. 140 по плана на [населено място] от 1958 г. за изграждането на стопанска сграда на калкан на границата на двата имота.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

С решение № 92/26.09.2022 г. по гр. д. № 224/2021 г. на РС - Пирдоп е признато за установено по отношение на Х. Д. А., че Н. Д. Н. и Н. Г. Н. са собственици на реална част от имот с площ от 45.84 кв.м., неправилно заснети в границите на поземлен имот № * по КККР на [населено място], която реална част е показана между букви А-Б-В-Г-А на скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на в. л. В. Я., върху която площ е разположена част от сграда с идентификатор *, като грешката се изразява в заснемане и отразяване на регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-302/1984 г. на кмета на община Средногорие, в който е допусната грешка чрез изместване на границата между имотите на изток без основание, вместо съобразно приложения регулационен план, одобрен със заповед № 2385/21.04.1958 г. на кмета на община Пирдоп. Решението е потвърдено с решение № 345/05.06.2023 г. по гр. д. № 926/2022 г. на СОС, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 26.08.2024 г.

Според показанията на свидетелката К., която познава имота на ищеца в [населено място], ответниците държат стопанска постройка в собствения на Х. А. имот, като стрехата е изцяло в неговия имот и по нея се стича дъждовна вода към имота на ищеца. Освен това сградата пречи на Х., тъй като засенчва двора му. Сградата пречи и на насажденията в мястото. Съгласно показанията на свидетеля Н. в дъното на парцела на Х. има стопанска сграда на съседите, която няма улуци и цялата вода от нея влиза в имота на ищеца, като освен това го засенчва. Свидетелката И. твърди, че ответниците придобили имота в съседство с този на Х. през 1969 г., като бащата на ответницата Г. Ц. дал съгласие да построят там стопанска сграда. Ищецът Х. закупил бившата стара къща на Г. Ц., източно от която е процесната стопанска сграда, чийто покрив е с наклон към имота на ищеца. Свидетелят П. твърди, че през 1972 г. ответниците си построили жилищната сграда в имота в [населено място], а през 1982 г. направили стопанската сграда, за което получили разрешение от дядото на ответника. До стопанската сграда на Н. е имотът на ищеца - новият собственик на съседния от запад парцел.

Съгласно заключението на в. л. М. от 19.05.2020 г. покривът на процесната сграда е с наклон към имота на ищеца и няма поставени улуци на стрехата от страната на последния.

Със заповед № 209/05.04.2023 г. на кмета на Община Пирдоп е наредено на Н. Д. Н. и Н. Г. Н. да премахнат строеж - масивна едноетажна сграда с предназначение лятна кухня и стопанска сграда с идентификатор * - едноетажна постройка на допълващо застрояване, разположена в ПИ * (стар УПИ * в кв. 140), тъй като сградата е опасна, негодна за използване по предназначение и е застрашена от самосрутване. С решение № 243/26.02.2024 г. по адм. д. № 1111/2023 г. на АССО е отменена заповед № 209/05.04.2023 г. на кмета на Община Пирдоп. Съдът е приел за недоказано по делото, че процесният строеж не може да бъде заздравен. Напротив, въз основа на заключение на вещо лице е прието, че сградата е в добро състояние, функционира по предназначение и може да бъде укрепена и да продължи да функционира. Същата не е самосрутваща се.

Във въззивното производство е прието заключение на инженерно-техническа експертиза на в. л. В., според което процесната постройка е покрита с двускатен дървен покрив. На западния скат на покрива са монтирани улуци, които чрез водосточна тръба отвеждат атмосферните води в двора на Н., където има изградена ревизионна канализационна шахта, в която е заустена водосточната тръба. От шахтата в двора чрез тръбна връзка водите се отвеждат в уличната канализация.

При така установената фактическа обстановка въззивният съдебен състав е направил следните правни изводи:

Предявените негаторни искове имат за предмет осъждане на ответниците да премахнат част от сграда, която пречи на ищеца Х. Д. А. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], като премахнат частта от сградата - „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор *, с твърдения, че същата попада незаконно в поземления имот на ищеца в зоната с площ от 47.22 кв.м, оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица - приложение № 3 към допълнение на СТЕ на вещото лице инж. Л. М., както и поради това, че засенчва имота на ищеца и го наводнява поради липсата на улуци, които да отвеждат атмосферните води в уличната канализация. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В случая предпоставка за уважаването на исковете е ищецът да докаже, че създаденото състояние в резултат на съществуващата постройка на границата между двата съседни имота създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем. Със сила на пресъдено нещо между страните по воденото преюдициално производство по гр. д. № 224/2021 г. по описа на ПРС е установено, че именно ответниците Н. Д. Н. и Н. Г. Н. са собственици на реалната част с площ от около 46 кв.м, върху която е разположена процесната част от сграда с идентификатор *, като тази площ неправилно е заснета в границите на поземлен имот № * по КККР на [населено място], собственост на Х. А., като грешката се изразява в заснемане и отразяване на регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-302/1984 г. на кмета на община Средногорие, в който е допусната грешка чрез изместване на границата между имотите на изток без основание, вместо съобразно приложения регулационен план, одобрен със заповед № 2385/21.04.1958 г. на кмета на община Пирдоп.

От така изложеното, Софийски окръжен съд е направил извод, че на първото основание, посочено в исковата молба, негаторните искове се явяват неоснователни, тъй като не се установява процесната част от сградата да се намира в имот, собственост на ищеца.

Същевременно въззивният съд е намерил, че по делото не са доказани и останалите основания на исковете, а именно - не се установява да е налице опасност от самосрутване на постройката, последната да засенчва имота на ищеца до степен да го прави неизползваем по предназначение или да създава предпоставки за наводняване на имота на Х. А.. Напротив, съгласно приетото във въззивното производство заключение на инженерно-техническата експертиза на в. л. В., процесната постройка е покрита с двускатен дървен покрив; на западния скат на покрива са монтирани улуци, които чрез водосточна тръба отвеждат атмосферните води в двора на Н., където има изградена ревизионна канализационна шахта, в която е заустена водосточната тръба; от шахтата в двора чрез тръбна връзка водите се отвеждат в уличната канализация. Установява се също така от решение № 243/26.02.2024 г. по адм. д. № 1111/2023 г. на АССО, че процесният строеж не подлежи на премахване, тъй като независимо от наличието на някои пукнатини по фасадата, същата може да бъде поправена и заздравена, като въз основа на заключение на вещо лице е прието, че сградата е в добро състояние, функционира по предназначение, може да бъде укрепена и да продължи да функционира. По никакъв начин от доказателствата по делото не следва изводът, че същата е самосрутваща се или опасна. Според Софийски окръжен съд за уважаване на предявения негаторен иск не е достатъчно единствено да се констатира липсата на строителни книжа и неизпълнението на някои технически изисквания за съответния тип сграда. В своята практика ВКС не приема липсата на редовни строителни книжа като безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а изисква да бъде установено, че строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи. Дори при констатирано нарушение, търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Ако нарушението се изразява в изграждането на постройка или съоръжение и по делото се установи, че е налице възможност същите да бъдат преустроени при спазване на строителните правила и норми, то съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши това преустройство, вместо да постанови цялостното им премахване, ако с тези действия ще бъде прекратено неправомерното въздействие върху вещното право на собственика. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението, следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай. Въззивният съд е заключил, че по делото пред него безспорно е установено, че търсената от ищеца защита - премахване на част от постройка, находяща се в имота на ответниците, е неприложима с оглед нейното предназначение, както и с оглед обстоятелството, че ищецът не е провел пълно главно доказване, че същата му създава пречки, надхвърлящи необходимите ограничения, свързани с правото на ответниците да ползват сградата по предназначение - за стопанска сграда и лятна кухня.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Формулира следните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд:

1. Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните в светлината на извършване на конкретна преценка на всяко едно въздействие върху процесния имот. Следва ли решението да се вземе без да е направена конкретна преценка на оказаното въздействие и обема му. Налице ли е пречене на собственика да упражнява правото си на собственост, когато се навлиза в имота му със съоръжение или строеж без основание.

По тези въпроси се сочи противоречие с приетото в: ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, решение № 108/20.02.2024 г. по гр. д. № 363/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 74/07.02.2025 г. по гр. д. № 4911/2023 г. на ВКС, ІV г. о. и др.

2. С поддържането от ответника на фактическо положение (съществуване на незаконен строеж) пречи ли се на т ърсещите защита да упражняват в пълен обем правото на собственост върху собствения им имот.

Относно въпрос № 2 жалбоподателят визира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че по него въззивното решение противоречи на р ешение № 50075/02.11.2023 г. по гр. д. № 3476/2022 г. на ВКС, ІІ г. о.

3. Следва ли да се постанови решение по премахване на сграда по приложението на чл. 109 ЗС в случаите, когато е установено нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построена сграда до съседен имот, или сградата следва да се остави, а негаторният иск да се отхвърли. Длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва пречене в случаите, при които неоснователните действия се изразяват в строителство в нарушение на строителните правила и норми, въвеждащи изисквания за минимални отстояния от съседни сгради.

Относно тези въпроси са визирани основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че по тях въззивното решение влиза в противоречие с: р ешение № 159/17.03.2025 г. по гр. д. № 5318/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 716/02.12.2024 г. по гр. д. № 718/2024 г. на ВКС, І г. о. решение № 50031/21.09.2023 г. по гр. д. № 880/2022 г. на ВКС, І г. о.

4. П ри спор относно вида и интензитета на преченето за упражняване право на собственост и при противоречиви свидетелски показания, може ли съдът да отхвърли иска по чл. 109 ЗС без да е изслушал съдебно-техническа експертиза.

И относно въпрос № 4 са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят се позовава на приетото в р ешение № 50127/01.12.2022 г. по гр. д. № 1189/2022 г. на ВКС, І г. о.

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Следва ли съдът да събира доказателства - полицейски/прокурорски преписки, в които има данни и се съдържат признания на страна за извършени действия, относими към предмета на разглеждания спор.

Относно тези въпроси са визирани основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че по тях въззивното решение влиза в противоречие с р ешение № 196/28.11.2024 г. по т. д. № 2147/2023 г. на ВКС, ІІ г. о., т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

6. Длъжен ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на вещото лице, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставения въпрос в хода на изслушването на експертизата в открито заседание и фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви.

Относно въпрос № 6 жалбоподателят сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; позовава се на приетото в решение № 125/05.03.2025 г. по гр. д. № 5460/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 363/17.06.2024 г. по гр. д. № 1819/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 50127/01.12.2022 г. по гр. д. № 1189/2022 г. на ВКС, І г. о.

7. Допустимо ли е извършване на косвен съдебен контрол върху решението на административния съд, постановено в производство по обжалване на административен акт, в което не е участвала страна в процеса.

Относно този въпрос Х. А. се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; сочи приетото в решение № 114/06.11.2017 г. по гр. д. № 3933/2016 г. на ВКС, І г. о. и решение № 6/16.03.2012 г. по гр. д. № 925/2011 г. на ВКС.

8. Допустимо ли е ответникът да осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа състояния в имота, без да има облигационно или вещно право, това действие смущава ли нормалното упражняване правото на собственост.

Жалбоподателят визира определение № 4129/18.12.2023 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 303/22.05.2024 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на ВКС, І г. о., ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Във връзка с този въпрос се позовава на очевидна неправилност на атакувания от него съдебен акт.

От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че въззивното решение е валидно и допустимо.

Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Относно въпрос № 2 от изложението, във визираната от жалбоподателя практика на ВКС е прието, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде насочен и срещу лице, което поддържа и се ползва от създадено състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта на ищеца според предназначението й, но също и когато поддържането от ответника на такова състояние създава сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта за в бъдеще. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху правото на собственост, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението й, или създават опасност от такива. За уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.

Въззивното решение не противоречи на цитираната практика.

Неотносими се явяват въпросите под № 3. Това е така, защото съгласно диспозитивното начало на гражданския процес съдът е обвързан от основанието и петитума на предявения иск. В случая с исковата молба се иска премахване само на онази част от процесната постройка, която е разположена в собствения на ищеца УПИ *, кв. 140 по плана на [населено място], като е изложено, че става дума за неоснователно действие на ответниците, изразяващо се в държане и ползване на частта от имота на ищеца (с площ от 47 кв.м, до границата му със съседния УПИ *). Ето защо е без правно значение за спора дали постройката е изградена при спазване на законните отстояния от регулационната граница. Дори последните да са нарушени, съдът не може - с оглед предявения иск по делото - да осъди ответниците да премахнат част от постройката/цялата постройка, ако тя се намира в техния имот.

И следващият въпрос (№ 4) не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като той не предполага даване на принципен отговор, а отговорът зависи от конкретните факти и обстоятелства по всяко дело. Този въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК; в действителност той е израз на оплакване за допуснати от Софийски окръжен съд процесуални нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

По втория въпрос от двата въпроса под № 5 не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото в случая доказателствените искания са оставени без уважение поради процесуална преклузия.

Въпрос № 7 е неотносим за крайния изход на спора, тъй като изводът на въззивния съд, че процесната сграда не е самосрутваща се или опасна, не е изведен само въз основа на представеното решение на административен съд. Софийски окръжен съд, изхождайки от доказателствената тежест, е приел, че по никакъв начин от доказателствата по делото не следва изводът, че същата е самосрутваща се или опасна.

Последният въпрос (№ 8) е формулиран изцяло с оглед защитната теза на жалбоподателя, а не според приетото за установено от въззивния съдебен състав, и е израз на несъгласието на Х. А. с направените от Софийски окръжен съд изводи, че по делото ищецът не е доказал създаването на пречки за упражняването на правото му на събственост, надхвърлящи необходимите ограничения. Ето защо и той не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият съд намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по свързаните въпроси, формулирани под №№ 1 и 5 (първия въпрос), обобщени в следния смисъл: Относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и по въпрос № 6: Длъжен ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на вещото лице, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставения въпрос в хода на изслушването на експертизата в открито заседание и фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,