Определение № 3461 от 19.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1395/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. А. С. срещу решение № 387/03.04.2024 г. по в. гр. д. № 1958/2023 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 263 336/18.11.2022 г. по гр. д. № 9581/2020 г. на Софийски градски съд и отхвърлен искът на касаторката срещу ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД за осъждане на дружеството да заплати обезщетение в размер над 15 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на претенцията до претендирания размер от 50 000 лв. В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради непълна преценка на доказателствения материал по делото поради игнориране на събраните от първа инстанция писмени и гласни доказателства. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението се формулират въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция при приложение на чл. 52 ЗЗД. Излагат се твърдения, че разрешението, дадено от въззивния съд, е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, както и не са съобразени нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлацията в страната. Отделно от това, се поставя въпрос относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи и доказателства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт – степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение, интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия От касатора се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 50 000 лв. Заявява се и искане за присъждане на разноски. От ответника по касация ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Според ответника по касация въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. В отговора се заявява становище, че са правилни мотивите на съда относно недоказването на причинно-следствена връзка между претендираната от ищцата касатор пиодермия и процесния инцидент. Видно от приетата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза ищцата не е провела предписаната й криотерапия и по свой почин е правила компреси с неразреден спирт, които са предизвикали въпросното усложнение. При изложените съображения от ответника е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е постановено при депозирана от застрахователното дружество въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от ищцата. С него е прието, че предявеният от Л. А. С. срещу ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 15 000 лв. Посочени са като безспорно установени фактите по механизма на процесния инцидент – при слизане от автобус на градски транспорт кракът на ищцата е бил премазан от лявата гума на превозното средство. Гражданската отговорност на водача, който е действал противоправно, е била застрахована от ответното дружество, което се явява пасивно материалноправно легитивирано по предявения иск. Като спорен въпрос от съда е отграничен този, касаещ размера на дължимото обезщетение за получените от ищцата увреждания, които се състоят в травма в областта на лявата глезенна става и лявото ходило без счупване и последвалите от тях вътреставни мекотъканни и гнойни усложнения, които са довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от около три месеца. Посочените увреждания са счетени за стоящи в причинно-следствена връзка с инцидента. Констатираната от вещото лице пиодермия е обсъдена, но по отношение на нея е изключена пряката връзка с инцидента, а тя е счетена за резултат от неправилно лечение. Тези изводи съдът е изградил на база неоспорената от страните съдебномедицинска експертиза. В решението на въззивния съд е съобразено становището на изслушания експерт, който е дал позитивна прогноза - за ищцата няма да настъпят трайни негативни последици от получената вследствие на инцидента травма, както и, че липсва функционален дефицит в лявата глезенна става, при която е протекъл нормален възстановителен период. Като резултат от това от съда е определено обезщетение в размер на 15 000 лв. Въпросът, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД, който предвижда определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди да е справедливо, е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора. Настоящият състав счита, че въззивният съд не е допуснал отклонение от разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана от касатора, при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В множество свои актове касационната инстанция константно е посочвала, че лимитите имат само помощен характер, а нямат самостоятелно и водещо значение за прилагане на принципа за справедливост. Въпросът за задълженията на въззивния съд, регламентирани от чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да постанови решението си при излагане на мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите и правни изводи на съда също притежава характеристиката правен, разяснена с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, доколкото е обусловил изводите на въззивния съд да редуцира присъденото обезщетение. Следва да бъде допуснат касационен контрол за проверка съответствието на въззивното решение с цитираното от касатора решение № 53103/05.01.2024 г. по т. д. № 1505/2022 г. на II т.о. в казуалната му част, както и служебно известните на състава задължителни разяснения на ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС по въпросите на въззивното производство и правомощията на съда, ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, както и доразвиващата ги практика по чл. 290 ГПК /решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ГК, IV г.о.; решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I т.о., решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV г.о., решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г.о., решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I т.о./. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което съдът не следва да се произнася по определяне на размера ѝ. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС