Определение № 3766 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по частна жалба на Д. Найдекова с адрес в гр. Панагюрище, [улица], против Определение № 319 от 02.03.2023 г., постановено по адм. дело № 33 по описа на Административния съд – Пазарджик за 2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на Найдекова, с която е предявен иск за присъждане на 1 000 000, 00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да упражнява професията си на нотариус и иск за 1 000 000, 00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в социално изключване и риск за физическото и менталното й оцеляване от невъзможността да упражнява професията си на нотариус, като производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка твърди нищожност на атакувания съдебен акт, а в условия на евентуалност – неговата недопустимост и неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. второ и последно АПК. Иска обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно, евентуално обезсилено, евентуално отменено. Счита, че по предявената от нея искова молба следва да се повдигне спор за подсъдност пред смесен състав, включващ представители на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Иска този спор да бъде повдигнат от Върховния административен съд. Ответникът по частната жалба – Нотариална камара на Република България със седалище и адрес на управление в София, ул. „Опълченска“ № 46-48, вх. А, ет. 6, в писмен отговор от 15.05.2023 г. я оспорва, като неоснователна. По същество иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид посоченото в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. По делото се установява следното: Д. Найдекова предявила пред Софийски градски съд (СГС) искова молба против Нотариална камара на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на незаконосъобразна административна дейност – невписването й, като нотариус, в регистъра на Нотариалната камара за съдебния район на Районен съд – гр. Пловдив – имуществени вреди в размер на 1 000 000, 00 лв., представляващи пропуснати доходи от невъзможността да упражнява професията на нотариус за периода от 23.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и неимуществени вреди в размер на 1 000 000, 00 лв., изразяващи се в социално изключване, риск за физическото и менталното й оцеляване и перманентен стрес от невъзможността да упражнява професията на нотариус за периода от 23.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. С Определение от 09.11.2021 г., постановено по гр. дело № 9459/2021 г. по описа на СГС, производството по това дело е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Административния съд София-град. След изпращане на исковата молба, пред Административния съд София-град е образувано адм. дело № 9794/2022 г. С Определение № 87 от 04.01.2023 г., постановено по това дело, на основание чл. 135, ал. 2 АПК производството по исковата молба, предявена от Найдекова против Нотариална камара на Република България, е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административния съд – Пазарджик. Образувано е адм. дело № 33/2023 г., по което е постановен обжалвания резултат. С Разпореждане № 106/16.01.2023 г. по адм. дело № 33/2023 г., Административният съд – Пазарджик е дал указания на ищцата, в 7-дневен срок от получаване на същото, да конкретизира какви са конкретните действия, бездействия или кой е конкретният акт на администрацията, за които се твърди да са й причинили вреди, с какъв акт въпросните действия, бездействия или административен акт са отменени, кое е конкретното юридическо лице или лица, срещу което е насочена исковата претенция, пред кой административен съд да се счита за предявена исковата й молба, както и да представи писмен документ за внесени в полза на Административния съд – Пазарджик 20, 00 лв. държавна такса. В разпореждането на съда е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок, производството по делото ще бъде прекратено. Със становище, изпратено в срок (л. 14-17 от адм. дело № 33/2023 г. по описа на Административния съд – Пазарджик), Найдекова представила уточнение на исковата си претенция, както и платежен документ за внесена държавна такса в размер на 20, 00 лв. С обжалваното в настоящото производство определение, Административният съд – Пазарджик е приел, от правна страна, че Найдекова е изпълнила единствено указанията му във връзка със заплащането на държавна такса и уточняването на ответника по иска. Счел, че от „останалото пространно изложение“ в становището не става ясно какви са конкретните действия, бездействия или кой е конкретният акт на администрацията, за които се твърди да са причинили вреди на ищцата, както и не се уточнява с какъв акт въпросните действия, бездействия или административен акт са отменени. Преценил е, че тази неяснота на исковата молба изключва възможността да се определи конкретния предмет на правния спор. Посочил е, че „продължаването на кореспонденцията с ищцата“ няма да доведе до внасяне на необходимата яснота и конкретизация на исковата претенция, така че да стане възможно тя да бъде разгледана и разрешена в исково съдебно производство. С тези мотиви постановил обжалваното в настоящото производство прекратително определение. Определението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Указанията, дадени с Разпореждане № 106/16.01.2023 г. по адм. дело № 33/2023 г. на Административния съд – Пазарджик, които съдът е приел, че не са изпълнени, са били ненужни, поради което и неправилно дадени. Неправилно е даденото от първоинстанционния съд указание - кое е конкретното юридическо лице или лица, срещу което е насочена исковата претенция. Този въпрос вече е разрешен пред Административния съд София-град по адм. дело № 9794/2022 г. – дадено от същия до Найдекова Разпореждане от 07.11.2022 г. за посочване на надлежния ответник по иска (л. 7 от това дело) и нейно становище от 15.12.2022 г. (л. 10-15, пак там), в което тя уточнява, че искът й следва да се счита за предявен срещу Нотариална камара на Република България. Така посоченото юридическо лице се явява процесуалнолегитимиран ответник по исковете на Найдекова на основание чл. 4, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, във вр. с чл. 205, ал. 1 АПК. Ненужно, административният съд е указал на ищцата да конкретизира, какви са конкретните действия, бездействия или кой е конкретният акт на администрацията, за които се твърди да са й причинили вреди, с какъв акт въпросните действия, бездействия или административен акт са отменени. От исковата молба и уточненията й преди въпросното разпореждане на АС-Пазарджик, могат ясно да се индивидуализират твърдените вредоносните актове, действия и бездействия на ответника, а именно - незаконосъобразно Протоколно решение № 10/23.07.2016г. на СН на НК, нищожен отказ за вписване с протоколно решение №8/25.10.2017г. на СН на НК, бездействие на СН на НК да изпълни съдебни решения № 3998/30.03.21г. на ВАС по адм.д.№ 5900/20г. и Решение № 12649/23.10.2017г. по адм. д.№ 6382/17г. на ВАС. Тоест, фактическите основания са посочени ясно в исковата молба, а правната квалификация на исковете е задължение на съда. Указанието - пред кой административен съд да се счита предявена исковата молба, също така е било излишно, с оглед правомощието по чл.135, ал.1 АПК на сезирания съд, сам да реши, дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита за нужно да отбележи, че основното оплакване в частната жалба е за нищожност на обжалваното определение, поради некомпетентност на административния съд. Обжалваното определението не нищожно, доколкото АС-Пазарджик е сезиран със спора по реда на чл. 135, ал.2 АПК, т.е. АС-Пазарджик формално е имал правомощието да преценява редовността на исковата молба, респективно допустимостта на исковете, предявени с нея. В случай, че въпросните указанията на съда до ищцата са дадени във връзка със съмнение, дали АС-Пазарджик е компетентният съд да разреши спора, то този въпрос следва да се разреши, не чрез указания до ищцата, а чрез използване на процедурата по чл. 135, ал.4 или ал.5 АПК. По изложените съображения обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, а делото се върне на Административния съд – Пазарджик за процедиране, съобразно указанията, дадени в настоящото определение. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, Първа колегия