Определение № 380 от 10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 138/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. от страна на пълномощника на С. М. С. и Б. С. С. срещу решение №296 от 07.04.2010 г.на Софийски апелативен съд по в. гр.д. 2582/2009 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 3767от 27.07.2009 г. по гр.д. №2153/2007 г. на СГС, в частта за отхвърляне на исковете на жалбоподателите срещу ЗД [фирма]-С. за разликата от уважения размер от по 10 000 лева –дължимо застрахователно обезщетение по чл. 407 ал. ТЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД до пълнопредявения размер от по 50 000 лева и 2. От страна на ответника ЗД [фирма]-С. в уважителната част, с която въззивният съд е присъдил сумите от по 10 000 лева на всеки един от ищците на същото основание. В двете касационни жалби се излагат доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване изцяло, респ. отхвърляне изцяло на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с със задължителната практика на съдилищата. Липсват насрещни становища по касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че ищците С. М. С. и Б. С. С. са обвързани относно размера на дължимото им се обезщетение за вреди от ПТП и в отношенията си със застрахователя по риск „Гражданска отговорност” относно покриване на същите вреди при положение, че в наказателното производство съдът се произнесъл по техния граждански иск. Ето защо, след като тези искове са уважени до размера на по 35 000 лева –дължимо от виновния деец обезщетение за същите вреди, то няма основание за ангажиране отговорността на ответника-застраховател на гражданската отговорност на деликвента над тази сума. С оглед изложеното, въззивният съд е отменил само частично решението на първата инстанция, с което исковете са отхвърлени изцяло и е присъдил на всеки един от ищците по 10 000 лева-разликата между действително заплатените от страна на застрахователя суми от по 25 000 лева и присъденото по гражданските искове, предявени в наказателното производство обезщетение дължимо от деликвента в размер на от по 35 000 лева. С останалата част на обжалваното решение, предмет на касационната жалба на ищците първоинстанционното съдебно решение е потвърдено. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на жалбоподателите-ищци се сочи като правен въпрос обуславящ изхода на спора, този за обвързаността на обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на деликвента от тази на самия деликвент, установена с произнасянето от съда по гражданския иск в наказателното производство. При поставяне на този безспорно съотносим към спора правен въпрос на преценка, съобразно критериите за допускане до касация по чл. 280 ал.1, т.т.1-3 от ГПК се установява, че от страна на касатора не се обосновава наличието на предпоставките за това. Това е така, доколкото по въпроса е налице съдебна практика, включително от категорията на задължителната практика на ВКС, т.е. решения постановени по реда на чл.290 от ГПК / Р №22 от 05.05.2011 г. по т..д. №368/2010 г. на І т.о. на ВКС и Р №25 /17.03.2011г. по т.д. № 411/2010 г.на ІІ т.о. на ВКС/ и отговорът, даден в тези актове съвпада напълно с този на въззивният съд даден в обжалваното съдебно решение, поради което и с оглед наличието на тази задължителна практика не е налице предпоставка за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1-т.3 ГПК. По отношение на изложението на основанията за допускане до касация към жалбата на ответника –застраховател, то доколкото, макар и да не е формулиран коректно правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, е повдигнат въпросът за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. Този въпрос безспорно е обуславящ принципно произнасянето по настоящите искове и е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане №1 от 13.04.2010 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК, съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение