Определение № 50400 от 29.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1830/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от З. С. Р.-С., чрез адв. Вл.Т. срещу определение №1080/19.04.2022г., постановено по ч.гр.д. №20221000500343 по описа за 2022г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение №67 от 10.01.2022г. по т.д. №2139/2021г. на СГС, ТО, VІ-24 състав за прекратяване на производството по делото. Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Оспорва като незаконосъобразен извода на съда за недопустимост на предявения от нея иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на Съвета на директорите /СД/ на Сдружение „Американска търговска камара в България“ за изключването й като член. Твърди, че процесното решение е обжалвано пред Общото събрание /ОС/ на сдружението, но СД в нарушение на закона и устава не е докладвал жалбата. Излага доводи, че пътят й на защита пред ОС е изчерпан, а СД с конклудентни действия афишира, че взетото от него решение за изключването й като съдружник е краен вътрешен акт. Позовава се на чл.56 от Конституцията и поддържа тезата, че решението на СД е обжалваем акт по реда на чл.25, ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, като тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулирани въпроси- в т.1 са изложени твърдения относно фактите по спора, а в т.2- оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд относно точното приложение на закона. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от З. Р.-С. срещу Сдружение „Американска търговска камара в България“ иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на Съвета на директорите /СД/ за изключването й като член на сдружението, въззивният съд приема, че производството е недопустимо, тъй като се претендира отмяна на акт на управителния орган, какъвто е СД, а не на Общото събрание на сдружението. Решаващият съдебен състав, след анализ на компетентностите на СД и на ОС, регламентирани в Устава на Сдружение „Американска търговска камара в България“, стига до извод, че СД е управителният орган на сдружението, а ОС е върховният орган, състоящ се от всички негови членове, който има правомощието да отменя решенията на другите органи, вкл. СД, които противоречат на закона, устава или другите вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението. Съдът намира, че с конститутивния иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ може да се иска отмяна само и единствено на изрични решения на ОС на юридическото лице с нестопанска цел, докато решенията на другите му органи подлежат на обжалване пред ОС /чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ/. За разлика от уредбата на търговските дружества, законодателят не предвижда възможност да защита по исков ред срещу решенията на другите органи на сдруженията с нестопанска цел, извън ОС. Като неоснователни са отхвърлени доводите на жалбоподателката за наличие на мълчалив отказ, за приложението на чл.124, ал.3 ГПК, както и за директно приложение на чл.56 от Конституцията на РБ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен нито един правен въпрос, който да е формирал изводите на въззивния съд и да е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Частната жалбоподателка излага твърдения за неправилност на обжалваното въззивно определение, като поддържа и защитните си тези относно търсената с предявения иск защита на членствените й права и изчерпването на вътрешната процедура на ответното сдружение по контрол и обжалване на процесното решение, но не формулира въпроси. Съдът може само да доуточни поставените от касатора въпроси, когато те са неясни или неточни, но няма правомощие да формулира въпроси или да ги извлича от оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и/или необоснованост на въззивния акт. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение