Определение № 457 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 18/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 159627/28.11.2017 г. на К. К. Д., представлявана от адв. И. И., против въззивно решение № 7492/09.11.2017 г., постановено по възз.гр.д. №6556/ 2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.04.2017г. по гр. д. № 39421/2016 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 344, ал.1, т.1 - т. 3 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „ватман на трамвайна мотриса” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на сумата 6 496 лева; както и евентуално съединения иск по чл. 220, ал.1 КТ за заплащане на сумата 1 062,77 лева – обезщетение за неспазен срок на предизвестие. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК страната сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1/ когато при сключване на трудовия работодателят знае, че работникът или служителят не отговаря на образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността, може ли след това трудовото правоотношение да се прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; 2/ съдебното признание на факт, основание ли е съдът да го приеме за установен и доказан, без да изследва и съпоставя признанието с останалите събрани по делото доказателства. Ответната страна по жалбата [фирма], представлявано от юрисконсулт Ж. Л., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжността „ватман на трамвайна мотриса“, законосъобразно е извършено на посоченото в заповедта основание по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро от КТ – поради липса на професионална квалификация за изпълняваната от работника или служителя работа. В мотивите на заповедта е отразено, че съгласно нормативно установените изисквания - чл.27, ал.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V /обн. в ДВ, бр. 21 от 11.03.2005 г., в сила от 01.06.2005 г., последно изменение - ДВ, бр.73 от 20.08.2013 г./ и т. 17 от длъжностната характеристика – ищцата е с непотвърдена квалификационна група по електробезопасност. За да отговаря на това изискване за заемане на длъжността, съгласно чл.27, т.4 от цитирания Правилник, работникът е длъжен в срок, определен в длъжностната характеристика, но не по-дълъг от две години, периодично да полага изпит за потвърждаване на квалификационната си група по електробезопасност. В случая, на определената от работодателя по график дата за провеждане на изпита /12.04.2016 г./ К.Д. се е явила. На допълнително насрочените за нея две дати - на първата от тях се е явила, но не е издържала теста, а на втората дата е отказала да проведе изпита. Ищцата не е оспорила нито обстоятелството, че е трябвало да се яви на изпит, нито фактът, че изпитът за потвърждаване на квалификационната й група по електробезопасност, не е положен успешно. При тези данни, обсъждайки събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е приел, че уволнението е законно, защото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е отговаряла на нормативно установено изискване за периодична проверка и потвърждаване на квалификацията й по електробезопасност, за да продължи да заема длъжността. По въведения довод за злоупотреба с права, съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване недобросъвестност при упражняване правото на уволнение от страна работодателя, се носи от ищеца, който следва да докаже твърденията си при условията на пълно и главно доказване. В случая, такова доказване не е проведено. При наличието на нормативно установени изисквания за периодична проверка на квалификационните умения за заемане на длъжността / с които ищцата е била запозната /, не се установява недобросъвестно поведение на работодателя, свързано с избора на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор и целящо заобикаляне на закрилата при уволнение по чл.333, ал.1 КТ, с която ищцата е твърдяла, че се ползва. При тези решаващи изводи на въззивния съд, изведените в изложението правни въпроси са ирелевантни и не обуславят допускането на касационното обжалване. По поставения първи въпрос въззивният съд не се е произнасял и не би могъл, тъй като в случая се касае до нормативно установено изискване за периодична проверка и потвърждаване на квалификационните умения и знания, необходими за заеманата от ищцата длъжност. В този смисъл, по делото не е било спорно, че К.Д. е притежавала изискуемата квалификационна група по електробезопасност към датата на заемане на длъжността, но впоследствие, след изтичане на определения с длъжностната характеристика срок / респ. с чл.27, т.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V/, тя е престанала да отговаря на нормативното квалификационно изискване, защото не е издържала регламентирания с Правилника задължителен изпит за потвърждаване на квалификацията си. Вторият поставен въпрос също не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като жалбоподателката не е изложила никаква аргументация в изложението си в каква връзка го задава и кое конкретно процесуалноправно разрешение на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, създадена по приложението на нормата на чл.175 ГПК. Извън това, следва да се посочи, че цитираната разпоредба е ясна и по приложението й ВКС безпротиворечиво е приемал, че при обсъждане на доказателствата и доводите, следва да се вземат предвид и направените от страните признания на неизгодни за тях факти, които се преценят по правилото на чл. 175 ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, като в зависимост от тази съвкупна преценка се обоснова изводът за основателност или неоснователност на исковата претенция / в т.см. - решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г., IV г. о., решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о. на ВКС/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение