Определение № 223 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. К. като процесуален представител на П. А. Г., против определение № 102 от 23.09.2020 г. по гр.д. № 4185/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е върната като недопустима подадената от адв. М. К. като пълномощник на П. А. Г. касационна жалба вх. № 5238 от 01.07.2020 г. срещу определение № 262 от 29.05.2020 г. по гр.д. № 4185/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК. В частната жалба са изложени доводи за нищожност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че постановилият определението съдебен състав не е бил компетентен да се произнася отново по жалба срещу постановен от същия състав съдебен акт. На следващо място жалбоподателят е направил искане за сезиране на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по поставените в жалбата въпроси. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 262 от 29.05.2020 г. по гр.д. № 4185/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4892 от 02.07.2019 г. по гр.д. № 14667/2018 г. на Софийски градски съд по подадената против него касационна жалба от П. А. Г. чрез неговия пълномощник адв. М. К.. Срещу това определение жалбоподателят П. А. Г. е подал касационна жалба, която е преценена като недопустима и е върната на жалбоподателя. Съставът на ВКС, постановил това определение, е приел, че определенията по чл. 288 ГПК не подлежат на касационно обжалване. Частната жалба срещу това определението за връщане на частната касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение не е нищожно. То е по допустимостта на частната касационна жалба. С него постановилият го състав не е формирал повторно становище относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, нито по съществото на спора, а е проверил законовите изисквания за допустимост на обжалването на постановеното от него определение по чл. 288 ГПК- дали същото попада в кръга на визираните в чл. 274, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК определения на ВКС, за които е предвиден по - нататъшен инстанционен контрол. Касае се за различни производства, в които се преценяват различни процесуални предпоставки и се разрешават съвсем различни правни въпроси. С оглед това различие в предмета на производството по чл. 288 ГПК и това за проверка на допустимостта на подадената частна жалба, не може да се приеме, че по отношение на съдиите, участвали в постановяване на определението по чл. 288 ГПК, е налице законова пречка по смисъла на чл. 22, ал.1, т. 5 или 6 ГПК за извършването на действия по проверка допустимостта и администриране на частната жалба срещу това определение. По същество определението е правилно. Определението по чл. 288 ГПК е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. С него приключва първата фаза на касационното производство, в която състав на ВКС се произнася относно наличието на основания по чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, което е необходимо условие за да се премине към следващата фаза на производството, в която в открито заседание с участието на страните се извършва проверка за правилността на въззивното решение по същество. Определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, и не попада сред определенията, постановени от касационната инстанция, за които в ал.2 на чл. 274 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Правна последица от недопускане на въззивното решение до касационно обжалване е влизането на последното в сила / чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК/. Да се приеме, че определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, означава да се признае възможност да се влияе върху стабилитета на влязлото в сила решение, извън предвидения в закона ред, което е недопустимо. По тези съображение определението на тричленния състав на ВКС, с което частната жалба против определението по чл. 288 ГПК е върната като недопустима, е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът