Определение № 18 от 07.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4298/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И., [населено място] срещу определение от 19.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 161/13г. от Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.07.2013г. на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана за отказ да се извърши вписване на изявлението за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 15.09.2010г., сключен между [фирма], [населено място] и Ю. Т. П.. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е подадено заявление до съдията по вписванията за вписване на изявление за прекратяване на договор за аренда, което не подлежи на вписване. Частният жалбоподател поставя въпроса: Подлежи ли на вписване на основание чл.27, ал.1 ЗАЗ фактът на прекратяване на договор за аренда, развален от арендодателя поради неизпълнение на основание чл.28, ал.1 ЗАЗ, и в каква форма следва да бъде оповестен този акт. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По въведения въпрос е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК и следователно задължителна за съдилищата съгласно ТР 2/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК – определение № 672/13.10.11г. по ч.т.д.№ 635/11г. на І т.о. и определение № 847/28.10.11г. по ч.т.д.№ 745/11г. на ІІ т.о. Според посочената практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, не подлежи на вписване на основание чл.4 ПрВп отправената нотариална покана-изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието. Обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд