Определение № 211 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1512/2013 г.

Производството е образувано по частна касационнажалба от пълномощника на [фирма] срещу определение №852 от 04.12.2012г. по ч. гр.д. №1027/2012 г. на ОС-Пазарджик, с което е потвърдено първоинстанционното определение на РС-Пазарджик за обезсилване на основание чл.415 ал.2 ГПК на заповед по чл.410 ГПК издадена в полза на жалбоподателя срещу [фирма]-гр.Септември за сумите: 12 204,39 лева-главница, ведно със законната лихва и 3 472,63 лева-лихва по чл.86 ЗЗД. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила: въззивният съд не е отчел подадената в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 ГПК искова молба за установяване на вземането си с иск по чл.422 ГПК. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 ГПК-противоречива съдебна практика по въпроса, дали за да изпълни задължението си по чл.415 ал.1 ГПК за страната с издадена в нейна полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и надлежно подадено възражение от насрещната страна е достатъчно да предяви искова молба по установителен иск за своето вземане или следва и писмено да уведоми самия съд по заповедното производство за това. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което по реда и на основание чл.415 ал.2 ГПК е прието, че са налице предпоставките за обезсилване на заповед по чл.410 ГПК издадена в полза на жалбоподателя срещу [фирма]-гр.Септември за сумите: 12 204,39 лева-главница, ведно със законната лихва и 3 472,63 лева-лихва по чл.86 ЗЗД, съдът се е позовал на това, че самото предявяване в срок на исковата молба по установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК не е достатъчно условие за изпълнение на задължението на страната по чл.415 ал.1 ГПК, но е необходимо още и изричното писмено уведомяване за това на съдът издал самата заповед. Исковата молба е изпратена по пощата и е постъпила в РС-Пазарджик на 19.10.12 г., т.е. в последния ден в рамките на едномесечния срок, което не се оспорва от страните. От страна на частния жалбоподател се поставя като обуславящ изхода на спора посочения правен въпрос и се обосновава противоречива съдебна практика по него: определения на ПзОС постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК, в които различни състави на този съд дават противоречиви отговори на обуславящия въпрос. По въпроса обаче е налице практика на ВКС от категорията на задължителна за съдилищата като постановена по реда на чл.274 ал.3 ГПК: Определение №123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д. №736/2009 на ВКС, ТК, І во т.о. в която се дава отговор на въпроса, аналогичен с този възприет от въззивния съд в обжалваното определение, а именно, че молителят е длъжен не само да спази срока за предявяване на установителния иск за вземането си предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК, но и да уведоми в този срок самия съд по заповедното производство писмено и с приложение на копие от исковата молба. Наличието на цитираната задължителна практика на ВКС, която преодолява противоречивото произнасяне от съдилищата в страната и нейното съобразяване в обжалвания въззивен акт изключва наличие на основание за допускане до касационно обжалване. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение