Определение № 88 от 06.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 738/2011 г.

ВКС06.02.2012 г.докладчик Надя Зяпкова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 3067/2011 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от В. С. А., чрез процесуален представител адвокат И. С. срещу определение от 07.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 3067/2011 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на В. С. А. срещу определение от 30.03.2011 г. по гр. д. № 16275/2010 г. на Районен съд – Пловдив за връщане на исковата молба на жалбоподателката на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производството по делото. С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Приложено е изложение, с което се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на обжалването пред Върховен касационен съд се установи, че не е налице наведеното с жалбата основание за допускане на обжалването. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, по който липсва или е налице противоречива съдебна практика, с което се създава възможност за неточното прилагане на определена правна норма. В случая, жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с точното прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК, а именно: какъв е редът на издаване и получаване от страната на съдебни удостоверения за отстраняване нередовност на искова молба. Съдебната практика по поставения въпрос е трайна и непротиворечива. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК е аналогична на чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./. Процедурата по администриране на исковата молба, по издаване и получаване на съдебни удостоверения е ясна и не съществува противоречие по прилагането й, обуславящо необходимост от тълкуване. В тази насока е и изводът на Пловдивски окръжен съд. Активността за отстраняване констатирана от съда нередовност на искова молба и за получаване от страната издадени за отстраняване нередовността съдебни удостоверения следва да е на ищеца, а не на администриращия съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5