Определение № 1142 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалба,подадени от Д. а.”Н. с.”гр. и от Н. В. Т. срещу решение № 8 от 14.11.12г.по в.гр.дело № С-29/12г.на Софийски градски съд. Касаторът Д.А”Н.с.” обжалва въззивното решение в частта,с която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от Н. В. Т..В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Представя съдебна практика. Н. В. Т. обжалва решението в частта,с която е отхвърлен искът й с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 КТ.Счита,че въпросът за разпределението на доказателствената тежест при осъдителния иск по чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № ЧР-З-470 от 2.11.11г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Н. В. Т. от длъжността „систем - организатор”на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна.Прието е,че работодателят не е доказал приложеното основание за уволнение,тъй като има фиктивно,а не реално съкращаване на щата.За да направи този извод съдът е изложил съображения,че са представени само заповеди на председателя на Д. за промяна в щатното разписание,които не са последвани от нови щатни разписания.За да отхвърли искът по чл.344 ал1. т.3 КТ съдът е приел,че пред съда не е извършвана констатация по трудовата книжка на ищцата за да се установи,че е останала без работа,както и не е представила доказателства за размера на Б.,различен от осигурителния доход. По касационната жалба на Д.: В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В случая поставеният от касатора Д. процесуален въпрос „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 235 от 4.07.11г.по гр.дело № 513/10г.на ІV г.о.,решение № 217 от 9.06.11г.по гр.дело № 761/10г.на ІV г.о.,решение № 24 от 28.01.10г.по гр.дело № 4744/08г.на І г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Въпросът: ограничен ли е въззивният съд от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение не е разрешен в противоречие със задължителната практика,тъй като настоящият състав не констатира съдът да се е произнесъл извън предмета на жалбата,в която е въведен довод за фиктивност на съкращението. Останалите въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване.Те се отнасят до преценката на събраните по делото доказателства,въз основа на които съд е изградил вътрешното си убеждение,че не е налице реално съкращение в щата. По касационната жалба на Н. Т.: Посоченият от жалбоподателката въпрос чия е доказателствената тежест за доказване на периода за оставане без работа в резултат на уволнението при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.с чл.225 ал.1 КТ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на решението и в тази му обжалвана част. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.