Определение № 3343 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 911/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца С. С. С. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. К. срещу решение № 12 от 04.01.2024 г. по в. гр. дело № 1635/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, VI въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260022 от 04.08.2023 г. по гр. дело № 8231/2020 г. Бургаски районен съд, XL гр. състав и С. С. С. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] сумата 3 240 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски, направени във въззивното производство – платено адвокатско възнаграждение с включен в него ДДС.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от С. С. С. против ЗД „Бул Инс“ АД искове за заплащане на сумата 4 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - половината от стойността на лек автомобил „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС], погинал при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 30.10.2015 г., в 17.45 часа, на път № 7909 - в участъка преди разклона за[жк], [населено място], в посока [населено място], с лек автомобил „Фиат“, модел „Типо“, рег. [рег.номер на МПС], по отношение на който е имало сключена с дружеството валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 17.01.2015 г. до 17.01.2016 г., по вина на водача на последното МПС, и сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени такива, изразяващи се в уплаха, силен стрес и притеснения от инцидента, ведно със законната лихва от 30.10.2015 г. до окончателното плащане, като неоснователни. Ищецът е осъден да заплати на ответното застрахователно дружество сумата 150 лв. - разноски по делото, както и сумата 3 120 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е отказал изискването и присъединяването на приключеното наказателно дело, което не е позволило да бъдат установени твърдените в исковата молба и въззивната жалба обстоятелства и доводи, които биха задължили решаващия съдебен състав да допусне необходимата съдебно-техническа експертиза. Релевира доводи, че съдебният състав необосновано е приел, че претърпените от ищеца болки и страдания не били доказани. Касаторът излага аргументи, че независимо, че няма доказателства за болките и страданията, то настъпването на едно произшествие с фатален изход за единия от водачите, който е пряко отговорен за процесното ПТП поради недопустимото му движение в тъмната част от денонощието на оживен междуградски път, няма как да не се е отразило негативно върху другия участник в произшествието – в случая ищеца /настоящ касатор/.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. При заявени от страната доводи за наличие на основания за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалия може ли въззивният съд да игнорира тези твърдения с довод, че страната не е поискала по реда на ГПК да бъдат събрани и по гражданското дело относими доказателства при положение, че надлежно е изискано и е отказано приемане като доказателство по делото воденото наказателно дело, в което се намират доказателства за твърдините от страната факти и обстоятелства, които водят до извод, че така направеното искане не е неоснователно, съответно да бъдат обсъдени намиращите се в това наказателно дело доказателства в подкрепа на изложените във въззивната жалба доводи и да бъде назначена служебно нова експертиза за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото?

2. При наличие на служебно изискана от първоинстанционния съдебен състав копие на присъдата по наказателното дело, в мотивите на която и от трите инстанции, но най-вече първата и въззивната, са обсъждани както заключенията на експертизите, така и на показанията на разпитаните там свидетели и от тях несъмнено се установява наличие на явно съпричиняващи действия като управление на автомобил без каквито и да е светлини в тъмната част от денонощието по междуградски път, допустимо ли е да се отказва да бъде изискано цялото наказателно дело и да бъде назначена служебно нова експертиза за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ал. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в тълкувателната практика, в касационната жалба и изложението не е посочено нито едно решение или тълкувателна практика, на които въззивният съдебен акт да противоречи. Ответникът поддържа становище за правилност на въззивното решение – правилно въззивният съд е приел, че показанията на разпитаните по НОХД № 177/2021 г. на ОС Бургас свидетели и заключенията на автотехническата експертиза, приети в наказателното производство, не представляват годни доказателства по смисъла на ГПК и въз основа на тях не могат да се правят валидни доказателствени изводи; по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на виновно и противоправно поведение на починалия водач на МПС „.Фиат“ с peг. [рег.номер на МПС] за настъпването на процесното ПТП; с присъдата по цитираното НОХД именно ищецът е признат за виновен за предизвиканото ПТП. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 300 ГПК и поддържа възражението за давност, въведено с отговора на исковата молба.

Трети лица - помагачи на ответната страна - Я. Д. А. и Р. Д. А. /малолетна/ чрез настойник Л. Б. К., не са изразили становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Въззивният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни поради липса на доказателства за противоправно поведение по време на настъпилото на 30.10.2015 г. ПТП от страна на загиналия шофьор на л. а. „Фиат Типо“. Позовал се е на влязлата в сила присъда № 130 от 14.10.2021 г. по НОХД № 177/2021 г. на Окръжен съд – Бургас /потвърдена с решение № 30 от 07.04.2022 г. по ВНДОХ № 247/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 89 от 04.07.2022 г. по к. н. д. № 409/2022 г. на ВКС, НК, Второ наказателно отделение/, с която ищецът е признат за виновен за причиняването на процесното ПТП поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП и причиняването по непредпазливост смърт на Д. Я. А.. Посочил е, че предвид чл. 300 ГПК мотивите към присъдата нямат задължителна за гражданския съд сила, поради което не може въз основа на тях да се приеме за доказано твърдението на ищеца за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалия Д. А. и за ангажиране отговорността на застрахователя му за вредите, претърпени от другия участник в катастрофата.

Съдебният състав е изложил съображения, че обстоятелствата относно механизма на произшествието и противоправното поведение на загиналия водач на л. а. „Фиат Типо“ - Д. А., подлежат на доказване посредством съдебна автотехническа експертиза и гласни доказателства, допуснати в исковото производство. Експертизите, изслушани в наказателното производство, както и свидетелските показания, събрани в него, не могат да се ползват като източник на информация в гражданското съдопроизводство поради това, че прилагането и преценката им в съвкупност с останалите данни по делото биха нарушили принципа за задължително устно и непосредствено възприемане на гласните доказателства от съда, предвиден в чл. 11, чл. 171 и чл. 200 ГПК. По тези съображения първоинстанционният и въззивният съд са оставили без уважение искането за изискване и прилагане на наказателното дело.

Въз основа на протоколите за оглед на произшествието и на щетите по л. а. „Фиат Типо“ и л. а. „Волво“, албумите от огледа, заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, при изготвянето на което вещото лице е съобразило протоколите за оглед на местопроизшествие и снимковия материал от наказателното разследване, както и показанията на разпитаната по делото свидетелка - майка на пострадалия Д. А., въззивната инстанция е приела, че не е установено твърдението на ищеца, че управляваният от А. автомобил е бил технически неизправен и че при произшествието е бил с неработещи фарове. Поради неустановяване на техническа неизправност на л. а. „Фиат Типо“, която да се намира в причинно-следствена връзка с увреждането на л. а. „Волво“, управлявано от ищеца, няма основание да се търси обезщетение за претърпените вреди от ищеца в процесното ПТП. Съдебният състав е изложил съображения, че независимо, че предна дясна гума на пострадалия л. а. „Фиат Типо“ е очевидно временна /аварийна/, не са налице данни същата да е повредена от сблъсъка с другия автомобил, т. е. не може да се предположи, че има някакво отношение към катастрофата. Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза е прието, че ако водачът на МПС „Волво“ не е предприел изпреварване на непозволен за целта пътен участък и не е навлязъл в насрещната лента на движение, не би настъпил и сблъсъкът с л. а. „Фиат Типо“. Поради това, че по делото не е установена нито техническа неизправност на застрахования при ответното дружество автомобил, нито неправомерно и несъобразено с правилата на ЗДвП поведение на водача му по време на катастрофата - движение при незапалени фарове на колата в тъмната част на денонощието, не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 226 КЗ /отм./.

Изводът за неоснователност на претенцията за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП е аргументиран с липсата на доказателства за причинени на ищеца неимуществени вреди от произшествието - в тази връзка ищецът не е ангажирал никакви доказателства.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от него процесуалноправни въпроси е неоснователен поради това, че не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 168/23.10.2012 г. по т. д. № 509/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 178/02.12.2012 г. по т. д. № 1104/2009 г. на ВКС, ТК, решение № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 51/03.05.2017 г. по т. д. № 1971/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено /действие или бездействие/, неговата противоправност и виновността на дееца. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поради това позоваването на мотивите на присъдата, че водачът на л. а. „Фиат Типо“ е съпричинил вредоносния резултат като е управлявал автомобила без светлини през нощта по междуселищен път, не означава надлежно установяване на твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението.

Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, без да са елементи от фактическия състав на престъплението, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства, в рамките на производството по разглеждане на гражданския иск за обезщетяване на вреди. В гражданското производство с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства /заключения на съдебна автотехническа експертиза и показания на разпитаните в наказателното производство свидетели/, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата относно деянието. Поради това като е отказал да бъде изискано наказателното дело въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Окръжен съд – Бургас решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение