Определение № 1226 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4655/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. М и Б. Л. М., двамата от [населено място], приподписана от адв.К., срещу въззивно решение от 23.06.2015г., постановено по в.гр.д.№101/2015г. на Разградски окръжен съд. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Р. С. Д. като [фирма], чрез процесуален представител адв.Ч., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.1, ал.1, вр.чл.11, ал.1 от Закона за банките /отм./ договор за заем за сумата от 1 500 дойче марки, сключен на 05.06.2000 г. между заемодател Р. С. Д. като ЕТ "РД-Р. Д. и заемател К. Б. Л.; в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД договор за ипотека, обективиран в н.а.№191/2000г., поради липса на основание предвид нищожността на договора за заем, който обезпечава и вместо него е постановено нова, с което исковете са отхвърлени; с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени предявените от В. Т. Малинова и Б. Л. М. срещу Р. С. Д. като [фирма] искове за прогласяване нищожност на пълномощно с рег.№3391/05.06.2000г. на нотариус с рег.№312 и за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен с н.а.№191/2000г., на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, липса на основание и липса на съгласие, предвид твърдяната нищожност на пълномощното, по силата на което са представлявани при сключване на сделката. Въззивният съд е приел, че е преклудиран от силата на пресъдено нещо, съгласно чл.297 ГПК, което създава влязлото в сила решение по отношение на същото спорно материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото между К. Л. и [фирма], довода на ищците, че сумата, предмет на договора за заем, не е получена от Л. довод от ищците, че сумата, предмет на договора за заем между К. Л. и [фирма], сключен на 05. 06. 2000 г. не е получена от К. Л.. Въззивният съд е приел, че в рамките на настоящото производство с това твърдение се цели да бъде преодоляна забраната за пререшаемост на правния спор, разрешен с влязло в сила решение: решение № 181/15. 04. 2003г. по гр. д. № 340/2002г. на РС-Разград, с което е прието, че К. Л. е получила 1500 германски марки и е осъдена да върне равностойността им - 1500 лева на [фирма]. Въззивният съд е приел, че неоснователен иска за нищожност на упълномощителната сделка с нотариално заверено пълномощно на 05. 06. 2000г., за упълномощаване на К. Л. за учредяване на договорна ипотека върху гараж № 3, предмет на пълномощното и договора за ипотека, по съображения, че в съдебната практика се приема, че за да е налице валидно учредена представителна власт /с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД/ за пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания, е достатъчно в пълномощното да е вписано конкретното разпоредително действие, което ще се извърши, без да е нужно да се възпроизвеждат съществените елементи на сделката, чието сключване ще се осъществи чрез упълномощения. В случая, в пълномощно се съдържа изявление на упълномощителите, относно разпоредителното действие, за което дават представителната власт, както и имота, предмет на разпореждането. Изрично са декларирали всички клаузи в пълномощното да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице. Въззивният съд е приел, че съществените елементи на разпоредителната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното, след като законът не въвежда такива правила, относно съдържанието му. В случая пълномощното не се съдържат ограничения на представителната власт, а напротив, уговорено е клаузите му да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице. Изложени са съображения, че изхождайки от разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, че договорите следва да се тълкуват съобразно действителната обща воля на страните, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че упълномощителната сделка и договора за заем са сключени на една и съща дата – 05.06.2000г., от което може да се направи извод, че представителна власт е учредената с оглед сключване на обезпечителната сделка във връзка с договора за заем и в този смисъл е било налице съгласие на упълномощителите за сключването й. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение доколкото по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „може ли третото лице, дало обезпечение на чужд дълг да оспорва съществуването му, ако то е установено в отношенията мужду кредитора и дължника и да оспори съществуването на дълга и на ипотеката”, въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №123 от 31.03.2015г. по гр.д.№4298/2014г. на ВКС, ІV г.о., с което на този въпрос е отговорено положително. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по поставения от касатора въпрос: „може ли да се приеме, че е налице валидно упълномощаване за сключване на договор за ипотека, при положение, че в пълномощното липсват данни за личността на кредитора, за размера на обезпеченото вземане и за негови съществени елементи /срок и лихви/, независимо, че в пълномощното е налице посочване на вида на сделката /ипотека/ и че в него има посочване, че всички клаузи следва да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице”, по който въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №831 от 04.01.2010г. по гр.д.№2807/2008г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че: с оглед разпоредбите на чл.167, чл.170 и чл.39, ал.1 ЗЗД за валидността на упълномощаването е необходимо изявленията да конкретизират /или да са определяеми относно/ съществените условия на договора за ипотека – имотът, върху който тя се учредява, обезпеченото вземане, падежът му, размерът на лихвите.” По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение