Определение № 282 от 29.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 844/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на В. Г. Г. срещу решение №69 от 12.01.2016г., постановено по т.д.№3509/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №745/30.04.2015г. по т.д.№6455/2013г. на СГС, І т.о., VІ-17 с-в. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи се, че през целия период от назначаването на Е. С. за ликвидатор, същата не е изпълнявала никаква дейност като умишлено е забавяла финализирането на ликвидацията на дружеството [фирма] /в ликвидация/, което обуславя основателността на молбата за нейното освобождаване като ликвидатор по реда на чл.266 ал.4 ТЗ. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя редица материалноправни въпроси относно квалифицирането на установените по делото обстоятелства като важни причини по см. на чл.266 ал.4 ТЗ за освобождаване и смяна на ликвидатор. В изложението се твърди, че поставените въпроси обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По делото е депозиран писмено становище от ликвидатора на [фирма] /л./ –Е. С. С.. С обжалваното пред настоящия състав решение от 12.01.2016г. въззивният състав от САС е потвърдил първоинстанционното решение на СГС, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.266 ал.4 предл.ІІ ТЗ на В. Г. Г. за освобождаване на лицето Е. С. С. в качеството й на ликвидатор на [фирма]. Въззивният съд е приел, че производството по искането по чл.266 ал.4 ТЗ е охранително и че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.533 от ГПК да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Настоящият състав намира, че преценката за допустимост на касационната жалба е обусловена от произнасянето на общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС по образуваното т. д. № 5/2015г. ВКС, ОСГТК. По своя характер обжалваното решение на САС представлява определение, постановено в охранително производство, с което се потвърждава отказ на първата инстанция за издаване на подлежащ на вписване охранителен акт. Видно от мотивите на разпореждането на председателя на ВКС за образуване на цитираното тълкувателно дело съществува противоречива практика относно допустимостта на касационното обжалване на определението, с което е потвърден отказ на първоинстанционния съд за издаване на охранителен акт /чл.538 ал.2 ГПК/, както и на определението, с което е потвърден отказ на окръжен съд за вписване н регистрите на юридическите леча /чл.606 ГПК/. Изложеното налага образуваното касационно производство по жалбата на В. Г. Г. да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по образуваното т. д. № 5/2015г. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,