Определение № 807 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу решение от 9.02.15г.по в.гр.дело № 13785/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 22.05.14г.по гр.дело № 155/13г.на Софийски районен съд,66 състав.С него са уважени исковете по чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка”,наложено със заповед № 447/4.12.12г.и „предупреждение за уволнение”,наложено със заповед № 436/26.11.12г.,както и исковете за защита срещу незаконно уволнение,извършено със заповед № 451/6.12.12г.,с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,предявени от И. Й. С. срещу дружеството В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона – чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т. 3 пр.1 ГПК.Поставените въпроси са: 1.може ли въззивната инстанция да разглежда представените пред първата съдебна инстанция доказателства и да формира различни мотиви,при условие,че заявява,че споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд; 2.длъжен ли е въззивния съд да направи доклад по делото по смисъла на чл.268 ал.1 ГПК;3. липсата на обсъждане и произнасяне в решението на въззивния съд по въведените във въззивната жалба оплаквания и събраните доказателства пред първата инстанция представлява ли процесуално нарушение; 4.саморъчно написаният отказ на работника да изпълни законно нареждане на работодателя представлява ли нарушение на трудовата дисциплина и подлежи ли на санкциониране от работодателя; 5.какво съставлява системно нарушение на трудовите задължения на работника при неоспорено неизпълнение от негова страна в продължение на шест месеца.Представя съдебна практика. Ответникът по жалбата И. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 436 от 26.11.12г.на изп.директори на ответното дружество,с която на ищеца И. С.,на длъжност”огняр и длъжностно лице по ЗБУТ”,е наложено дисциплинарно наказание”предупреждение за уволнение”,на основание чл.187 т.7 и т.10 вр.с чл.188т.2 КТ,за това,че е отказал да изпълни заповед на работодателя от 15.11.12г.,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че задълженията по заповедта имат срок за изпълнение ежемесечен и годишен,т.е.след като са възложени на ищеца на 15.11.12г.,то той е имал задължение да извърши проверка на носимите пожарогасители до края на ноември 2012г./ по т.1 от заповедта/и да установи подлежащите на подмяна носими пожарогасители до края на 2012г./по т.2 от заповедта/наказанието е наложено на 26.11.12г.по време,когато не е настъпил крайния момент на сроковете за изпълнение. Прието е,че и заповед № 447 от 4.12.12г.,с която на ищеца е наложено наказание „забележка” за това,че след пускане на парното отопление в сградите на ответника на 1.11.12г.,същият не е извършил необходимите проверки за поява на евентуални аварии,като в резултат на професионалната му небрежност е наводнена част от сградата от протекъл радиатор и са нанесени материални щети,е незаконосъобразна.Направен е извод,че е немотивирана,тъй като не е конкретизирано къде се е намирал радиатора и къде са повредените подове,нито кога е протекъл, не се сочи причинно-следствената връзка между неизвършването на оглед на 1.11.12г.и материалната щета. За да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ въззивният съд е приел,че посочените в уволнителната заповед № 451/6.12.12г.системни нарушения на трудовата дисциплина,изразяващи се в недокладване и неинформиране на работодателя за състоянието на безопасни и здравословни условия на труд в дружеството и неизготвяне на необходимия годишен анализ за 2010г.и 2011г.,са изцяло неиндивидуализирани.Не е посочено нито кога,нито какво конкретно не е докладвано на работодателя и за какво не е бил информиран.Ето защо е направен извод,че липсата на подобно описание прави невъзможна преценката от съда дали е налице нарушение и проверката за системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.Настоящият съдебен състав счита,че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: липсата на обсъждане и произнасяне в решението на въззивния съд по въведените във въззивната жалба оплаквания и събраните доказателства пред първата инстанция представлява ли процесуално нарушение, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 149 от 3.07.12г.по гр.дело № 1084/11г.на ІІІ г.о,решение № 401 от 11.01.12г.по гр.дело № 327/11г.на ІІІ г.о.,решение № 126 по гр.дело № 424/09г.на ІV г.о.и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивния съд да направи доклад по делото по смисъла на чл.268 ал.1 ГПК,тъй като не е налице противоречие със задължителната практика,намерила израз в ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС-т.2,в което е прието въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото.В случай,че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада,въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,непълнота или неточност в доклада и дадените указания. В разглеждания случай във въззивната жалба на [фирма] няма направено оплакване във връзка с доклада на първоинстанционния съд. Останалите въпроси са обусловени от отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.