Определение № 50112 от 16.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 734/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД, [населено място] за изменение на определение № 50180/20.03.2023 г. по т.д. № 734/2022 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че съдът не е присъдил действителния размер на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС. Уточнява се, че в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г. дължимото адвокатско възнаграждение е уговорено в размер на 20 640 лв. с ДДС, платимо по банков път на две вноски, от които 10 320 лв. с ДДС при подписване на договора, а остатъкът от 10 320 лв. – в срок до шест месеца. Твърди, че при произнасянето по въпроса за разноските съставът на ВКС не е съобразил представените към отговора на касационната жалба фактура № 848/20.01.2022 г. за сумата от 10 320 лв. с ДДС /първо плащане по договора/ и преводно нареждане от 24.01.2022 г. Ответникът по молбата Министерство на отбраната на Република България оспорва същата. Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималното такова, предвидено в чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното: Производството по т.д. № 734/2022 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяването на определение № 50180/20.03.2023 г. по т.д. № 734/2022г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 729/29.11.2021 г. по т.д. № 328/2021 г. на Софийски апелативен съд. С определението съдът е присъдил на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 320 лв., при съобразяване на договор от 20.01.2022 г., фактура от 16.06.2022 г. и платежно нареждане от 17.06.2022 г. Настоящият състав на ВКС констатира, че по т.д. № 734/2022 г. на ВКС, I т.о. - на л.60 и л.61, действително се намират фактура от 20.01.2022г. и преводно нареждане от 24.01.2022 г., установяващи заплащането на сумата от 10 320 лв. с ДДС, представляваща първата вноска от адвокатското възнаграждение, уговорено с договора за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г. От изложеното следва, че молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е основателна. Касаторът, с оглед изхода на касационното производство, дължи на ответната страна разноски в пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение от 20 640 лв. с ДДС, като фактът на действително извършения разход се установява от горепосочените доказателства, както и от тези, взети предвид при произнасянето в определението по чл.288 ГПК по въпроса за дължимостта на разноските. По наведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 20 640 лв. с ДДС е уговорено за оказване на правна помощ и съдействие във връзка с подадената от Министерство на отбраната касационна жалба, с която е обжалвано въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените от касатора два обективно съединени осъдителни иска за сумата от 292 026,06 лв. – непогасена част от общо задължение за неустойка и сумата от 14 682,43 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 23.10.2019г. – 30.04.2020г., както и за осъждането му да заплати на „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД сумата от 110 476,44 лв. – получена и задържана без основание сума по банкова гаранция за добро изпълнение. В отговора на касационната жалба ангажираният от ответника процесуален представител е изложил доводи по отношение на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК шест въпроса и наведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, както и по основателността на касационната жалба. Действителният обем на предоставената правна защита, преценен във връзка с фактическата и правна сложност на делото, налага извод, че адвокатското възнаграждение от 20 640 лв. с ДДС е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК с оглед и на съотношението му с минималните размери по чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. Съобразно с обжалвания пред настоящата инстанция интерес минималното възнаграждение следва да се определи да сумата от 10872,45 лв. с ДДС, поради което молбата по чл.248 ГПК е основателна за сумата от 552,45 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд