Определение № 216 от 18.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2674/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 18 475/ 02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 11 048/ 2016 г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждане от 03.06.2015 г. за връщане на исковата молба по гр. д. № 11 048/ 2015 г. на Софийския районен съд. Определението се обжалва от ищцата А. К. А. с довода, че в нарушение на чл. 130 ГПК двете инстанции са квалифицирали като недопустим предявения иск срещу ответницата М. Р. М. за разваляне на договора от 14.11.2012 г. за покупко-продажба на наследството на К. М. А. срещу цена от 5 000 лв. Ищцата (сега касатор) обосновава своя интерес съдебно да упражни правото на разваляне на договора от това, че актив в наследството е правото на собственост върху недвижим имот. Така извежда допустимостта на иска според предвиденото в чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Препис от частната касационна жалба не е връчван на ответницата (изключението от чл. 130, ал. 2 ГПК). Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба има недопустим предмет. Съображенията за това са следните: Спорът, отнесен до съда, представлява гражданско дело, а цената на предявения иск е 5 000 лв. Договорът по чл. 212 ЗЗД е на тази стойност, а това е законовият критерий за определяне цената на иска за развалянето на договора (арг. от чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК). Чл. 274, ал. 4 ГПК, не допуска да се обжалват по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва касационното обжалване на решението по гражданското дело по иска за разваляне на договора по чл. 212 ЗЗД с цена до 5 000 лв. Изложеното изключва и допустимостта на подадената частна касационна жалба. Решението по предявения иск е недопустим предмет на касационно обжалване.