Определение № 4268 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3784/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. А. И., чрез адвокат В. Н. от АК-София, срещу решение № 1231/26.05.2022 г. по в.гр.д.№ 14219/2021 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 18.08.2021 г. по гр.д.№ 74959/2019 г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на молбата от Н. П. П. против А. А. И., на основание чл.59, ал.9 СК и вместо това е възложено на майката -Н. П. П. да упражнява родителските права по отношение на детето П. А. И., род.на 11.09.2008 г., определено е местоживеенето на детето при майката и режим на лични отношения с бащата - А. А. И., който е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението за изменение на местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в изложение към жалбата се поставя въпроса: „Води ли неправилната преценка на събраните по делото доказателства до очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, ГПК?" Според касатора е налице очевидна неправилност на решението, но без да са изложени конкретни съображения за допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, а единствено е заявено несъгласие с възприетите от съда изводи по предмета на спора. От Н. П. П., чрез адвокат И. Ц. от АК-София, е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не е налице очевидна неправилност на решението и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд приема, че между страните е била постигната спогодба за съвместно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и предоставянето на издръжка от двамата родители, одобрена с определение от 06.11.2017 г. по в.гр.д. № 15818/2016 г. на Софийски градски съд, но обстоятелствата са изменени по отношение на детето, чийто интереси налагат да бъде ревизиран установения режим на лични отношения. При преценката на събраните доказателства, съдът е достигнал до извод, че двамата родители имат качества и материални възможности да полагат грижи за ненавършилата пълнолетие П., но съобразявайки заключение на съдебно-психологичната експертиза, въззивният съд определя местоживеенето й при нейната майка, на която е предоставил да упражнява родителските права. Според мотивите на решението, най-добрият интерес на детето налага промяна, за да бъдат преодолени констатираните поведенчески проблеми и тревожност, във връзка с първоначално уговорения със спогодба между родителите режим на лични отношения и необходимостта от устойчивост в ежедневието, с оглед спецификите на пола и възрастта на ненавършилото пълнолетие дете. Изразеното желание от П. да се установи в дома на майката си, за да преустанови честото преместване, според съда е допълнителен аргумент за изменение на режима на лични отношения, а привързаността на нейния баща дава основание да бъде определен разширен режим на лични контакти, който гарантира възможността за подкрепа и грижи от негова страна. При тези мотиви на съда, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че поставеният в изложението към касационната жалба въпрос не е обуславящ, съгласно изискванията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, поради което не може да се обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Оплакване за неправилна преценка на събраните по делото доказателства по същността си представлява касационен довод за необоснованост на фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В съдебната практика на ВКС се приема, че „очевидна неправилност" на решението е налице при видимо особено съществено нарушение на закона или явна необоснованост - напр. ако законът е приложен в неговия противоположен смисъл или въз основа на отменена правна норма, с което се нарушават основните начала на гражданския процес или правилата на формалната логика. В този смисъл, само при порок, който произтича пряко от съдържанието на мотивите в обжалваното решение и засяга вида и обема на търсената от страните защита, касационната инстанция може да приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност" по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът, в случая, се позовава на „очевидна неправилност", но без да обоснове пороци или нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките, които при промяна на обстоятелствата, да бъдат изменени родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, режима на лични отношения, местоживеенето и неговата издръжка, на основание чл.59, ал.9 СК. С оглед правомощията за служебна преценка на обстоятелствата, обосноваващи най-добрия интерес на детето, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че въззивният съд е съобразил съдебната практика, обобщена в раздел IV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. Тези указания са доразвити н практиката на ВКС, че с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на ненавършилото пълнолетие дете. Според въззивния съд, интересът на детето следва да се преценява не само с оглед на материалните възможности на родителите, но и с оглед възрастта, пола и уменията на всеки от тях да полага грижи за неговото възпитание. Съобразявайки задължителната практика на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е определила режим на лични контакти, при който П. има възможност да запази отношенията с нейния баща и той ще може също да полага непосредствени грижи за възпитанието й. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените по делото обстоятелства и констатациите, че всяка от страните има отговорното родителско поведение и желание да осигури максимално добри условия за отглеждане на детето, но е възложено на майката да упражнява родителските права, с оглед специфичните нужди, възраст и желание на П.. Тези мотиви, както и изводите, че режима на лични контакти с бащата е разширен в интерес на детето, правилно са преценени с оглед на необходимостта от участие и на двамата родители в неговото отглеждане и възпитанието. От Н. П. П., чрез адвокат И. Ц. от АК-София, са поискани разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно пълномощно и платежно нареждане от 29.09.2022 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение