Определение № 1071 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт П. П.-Д. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 23/1.02.2012 г., постановено по гр. д. № 840/2011 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд № 36/30.03.2011 г. по гр. д. № 4449/2010 г., с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ на Д. Г. М. ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място]. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с формулиран следния процесуалноправен въпрос: Следва ли да бъдат представени доказателства за обстоятелства, по които не се спори – от една страна и от друга не е било вменено като задължение на страната от съда. Позовава се на Р. № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 707/22.12.2009 г. по гр. д. № 3164/2008 г., ВКС, ІІ г. о., копия от които са приложени. За ответника по касация Д. Г. М. е постъпило писмено становище-възражение от процесуален представител адвокат Д. Т., Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител” в структурно звено на ответното дружество, а именно: Главна агенция Д.-0.5 щ. бр. Със заповед № 150/21.07.2010 г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 26.07.2010 г. Въззивният съд е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, поради неизпълнена от работодателя доказателствена тежест в процеса за установяване основанието за уволнение, а именно реално извършено съкращаване на заеманата от ищцата 0.5 щатна длъжност или с оглед твърденията на ответника, че не е доказано валидно възлагане на трудовите функции на „главен счетоводител” на ГА Д. на „главен счетоводител” в друго структурно звено /ГА В./, както и че трудовите функции на „отговорен счетоводител” на ГА Д. са различни от тези на съкратената длъжност, заемана от ищцата, а именно: „главен счетоводител” на ГА Д.. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложените към изложените съдебни решения не са относими към конкретния случай и формулирания от касатора процесуалноправен въпрос. Относно основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не са изложени никакви аргументи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение